Георги Дичев: Опасно е, че много млади до 20 г. заради телефони и почивки влизат в дългова спирала и живеят от заем до заем
120 000 са длъжниците до 30-годишна възраст, срещу които има изпълнителни листове при частни съдебни изпълнители, казва шефът на Камарата
И още акценти в интервюто
Политици, които не разбират разликата между политик и държавник, говорят срещу съдебните изпълнители
Достъпът до пари е много лесен в момента, изключително евтин и дори някой да има проблем с плащанията, винаги може да го отстрани и да не стига до съд
Всяка година се увеличават сумите, които събираме в полза на гражданите . Те са вече около 200 млн. лв. годишно
България е единствената страна в Европа, където спрямо длъжниците се използва само държавната принуда.
Няма механизъм гражданите да могат в кратка процедура да изпълнят своите задължения, без да им се запорират сметките, заплатите и пенсиите
- Г-н Дичев, Камарата на частните съдебни изпълнители навършва 20 години от създаването си, но защо гражданите гледат на вас с недотам добро око?
- Естеството на работата на съдебния изпълнител предполага той да не е много долюбван, защото по закон и като функция упражнява държавна принуда спрямо лица, които не са изпълнили задължение, независимо какво. Занимаваме се от парични задължения, през въвеждане във владение на недвижими имоти, до предаване на деца при родителски спорове. В процеса има две страни и тази, срещу която съдът се е произнесъл, казал е, че е неизправна и дължи нещо, било пари, било друго, естествено, че не е във възторг, когато си вършим работата.
От друга страна, не само в България, а в цяла Европа популизмът се вихри с пълна сила и някои политици, които не разбират разликата между политик и държавник, започнаха да включват в риториката си говорене срещу съдебните изпълнители. Повтаря се като мантра “длъжникът е добър”, а тези, които си вършат работата - съдебните изпълнители, са “лоши”, кредиторите също са лоши.
Разбира се, за тези 20 г. някои колеги също допринесоха с действия, които не бяха правилни, не бяха добре премислени и предизвикаха обществени скандали и настроения.
Но ние помним как се събираха задълженията преди появата на ЧСИ у нас. Имаше силови структури, които подлагаха хората, включително и за малки задължения, на физически издевателства. За по-големи суми четяхме по медиите непрекъснато за взрив на кола, взрив на жилище и така нататък. “Разходките” до Витоша в багажници на автомобили се случваха често. Това не бива да се забравя и всички заедно като общество да осъзнаваме, че не бива да се руши държавността. Всяко разрушаване води до анархия и страдат хората. Защото тези, които имат материални възможности и власт, ще намерят начин да си решат проблемите, но какво се случва с масовия гражданин? При нас идват хора кредитори, пострадали от физическа саморазправа, от пътнотранспортни произшествия, които имат да получават обезщетения. Те всеки ден ни повтарят: “Съберете ми веднага парите, не издържам, трябват ми за лечение, ако не си купя тези лекарства, няма да живея.”
На всеки може да се случи да е длъжник, но трябва да има баланс между кредитор и длъжник и в никакъв случай да не се настройва обществото срещу едните или другите, още по-малко да се приемат закони, каквато в България е тенденцията, да се ограничават съдебните изпълнители. Това е все едно да се ограничава полицията, съдът, прокуратурата. Ако съдебното изпълнение не работи и не е ефективно, какъв е смисълът от съда и от съдебните решения?
- Защо точно вие решихте да популяризирате сред младите опасностите от безразборното, необмислено вземане на кредити, при положение че е във ваш интерес да има длъжници?
- Да, на пръв поглед изглежда парадоксално. Но длъжници винаги е имало и ще има. Колкото една икономика е по-силна, колкото хората са по-добре, толкова повече длъжници има, защото гражданите и фирмите влизат постоянно в сделки. Притеснихме се сериозно, защото млади хора на 18 - 20 години да влизат в дългова спирала, е изключително опасно за цялото общество, включително и за нас самите. Би могло да се зароди мислене в цяло едно поколение, което да съсипе абсолютно всичко, а именно да се живее от заем до заем. Именно затова започнахме с Министерството на образованието миналата година тази кампания сред учениците в горните класове, продължаваме я и сега. Вече над 7500 ученици от 103 училища в цялата страна участваха в обученията, водени на доброволен принцип и безвъзмездно от 27 частни съдебни изпълнители.
Да, длъжници винаги ще има, но за нас е важно те да са грамотни. А заради говоренето на отделни политици хората първо търсят причината в съдебния изпълнител, а не какво се случва, преди да се стигне до него. Целта ни е да предотвратим тези млади хора да изпаднат в дългова спирала, да бъдат финансово грамотни, да взимат правилни решения на база на своите познания, информирани решения. И ако дойдат при нас, вече като длъжници, да знаят какви са причините, как да постъпят, какво поведение да имат и да търсят вината там, където е.
- За какво харчат парите?
- От косвени наблюдения, от проучвания на колеги, социологически агенции, които са правили изследвания, разбираме, че масовият случай е за луксозни стоки, телефони, почивки. Потребителско харчене, за добър живот на момента, а не в нещо, което ще им донесе добавена стойност, например самообучение, курсове, литература.
- Съобщихте, че 120 хиляди са задлъжнелите младежи. Това означава ли, че толкова са тези, които не си връщат заемите?
- 120 000 са длъжниците до 30-годишна възраст, срещу които има изпълнителни листове при частни съдебни изпълнители.
- Тоест взимат и не връщат?
- Да, и съдът ги е осъдил и започват изпълнителни дела срещу тях. При най-младите е трудно да се събере вземането, защото обикновено не работят на официален трудов договор, но пък това ги поставя в много тежка ситуация, тъй като задължението не само стои, но и се увеличава. Утре, когато започнат работа, пак ще трябва да се плаща, да им се правят отчисления от заплатите.
- Те може би на това разчитат? Смятат, че като няма какво да им се вземе, може да си теглят кредити на воля?
- Повечето, които са стигнали дотам, реално нямат никаква представа какво се случва след това. Мисълта е да взема сега парите, една част ще похарча, с другата ще погася предишния дълг. Така се живее от заем до заем. Но ми направи впечатление при обученията, че има много будни и умни деца, които със сигурност няма да допуснат подобни грешки.
- Защо намаляват недвижимите имоти, които се провадат от ЧСИ?
- Такъв е икономическият цикъл, наблюдавахме го и през 2006, 2007, 2008 година преди голямата криза. Сега пари се раздават на всеки метър, независимо дали са бързи кредити, или банкови. Лихвите са изключително изгодни и хората се възползват. Дори някой да забави плащане по кредита, може да вземе пари от друга банка и да го рефинансира. Тоест достъпът до пари е много лесен в момента, изключително евтин и всъщност дори някой да има проблем с плащанията, винаги може да го отстрани и да не се стига до съд и до съдебен изпълнител. Това е едната причина.
Другата е, че банките масово прехвърлят всяка година може би над милиард вземания към т. нар. колекторски компании. А какво се случва при колекторските компании, не знаем. Знаем само, че те като кредитор на мястото на банките образуват изключително малко дела.
- Защо предлагате малките вземания за т.нар. комунални услуги да се събират от вас извънсъдебно?
- България е единствената държава в Европа, при която спрямо длъжниците се използва единствено държавната принуда. Държавата не е осигурила механизъм, при който гражданите да могат в една сравнително кратка процедура да изпълнят своите задължения, без да им се запорират сметките, заплатите и пенсиите, да им се разпродават колите и имотите. Тоест да няма държавна принуда спрямо тях.
Доброволното изпълнение е процедура, която има във всяка европейска държава. Та дава възможност на длъжниците в рамките на няколко месеца в комуникация със съдебните изпълнители да си погасят задълженията изцяло или на части. Процедурата работи най-вече ефективно при малките задължения. А и при тях социалният проблем е много по-остър, отколкото при едно задължение примерно в размер на 50 хил. лв. Такава сума трудно ще се събере извънсъдебно, не е невъзможно, но по-малко вероятно.
Докато при малките задължения какво се получава? Едни неплатени 100 лв. за телефон например, за да ги събере телефонната компания, се обръща към съда по така нареченото заповедно производство. Фактурата се предявява под формата на заповед за изпълнение в съда. Търси се длъжникът, на когото, като не възрази в 14-дневен срок, се издава заповед за изпълнение и се отива при съдебен изпълнител.
Само че дългът от 100 лв. вече е 500-600, има брутални случаи, дори и до 1000 лв. Има оскъпяване с държавни такси, адвокатски възнаграждения, нашите такси накрая. И задължението от 100 лева става огромно. И хората негодуват с основание, само че не срещу правилната структура и причината за този проблем, а негодуват срещу нас. Те казват: Вие сте изедници, как може за 100 лева да ми вземете 1000. Но не аз взимам тези 1000 лева, а те се формират в процеса на съдебната процедура.
Затова най-работещ механизъм при т. нар. малки задължения е съдебният изпълнител да няма право да запорира, възбранява и описва имуществото, камо ли да го продава, а да кани длъжника писмено, да води разговори с него, за да се събере това вземане по начин, благоприятен за длъжника и според неговите възможности. Опитът в другите държави сочи, че в огромния процент от случаите хората си ги плащат в рамките на тази процедура. И ако дължат 100 лв., плащат 100 лв. или минимални разноски - например 50 лв., т.е. общо 150. Не плащат 500, 700 лв., че и повече, както е в момента. Това е в интерес и на кредиторите, които получават сумите си веднага, а не чак след съдебните и изпълнителните производства. В Сърбия например при комунални вземания (ток, телефон, парно, вода и т.н.) е задължително първо съдебните изпълнители да проведат процедурата по доброволно изпълнение. Само ако тя няма резултат, се пристъпва към принудително събиране.
- Ще може ли да се плаща задължението разсрочено?
- Разбира се. Няма принуда, всичко зависи от длъжника. Той е господар при тази процедура и решава какво да прави. Ако обаче не иска да плаща дори разсрочено, ще понесе всички разноски за това, че кредиторът е отишъл в съда, тоест ще плати в пъти в повече от това при доброволното събиране.
- Казвате, че е голям проблем, че хората не обявяват адресите си. Защо?
- Законът задължава гражданите да си посочват два адреса. Единият постоянният, другият настоящият. Настоящият затова е настоящ, защото с него аз казвам, че по постоянен адрес съм еди-къде си, обаче в момента временно пребивавам тук.
И това е идеята. Не само държавата ни търси, тя може да ни търси за много неща, но и когато някой има претенции към нас - било то имотни, финансови, трябва да узнаем, за да се защитим. Ако не знаем и не възразим, ще ни осъдят.
Затова е важно хората да си посочват реалния адрес, където те или техни близки ще получат призовките. Как стават част от имотните измами, които са актуална тема, как стават и другите измами за задължения? Съдебните призовкари ни търсят на официалните адреси, ако не ни намерят, се лепи съобщение и след 14 дни призовката се счита за редовно връчена. Тоест хората, които са жертва на измама, няма и да узнаят, че срещу тях в съда има претенция, ще разберат евентуално чак от съдебния изпълнител. Процедурата ще е минала съвсем законно през съда.
- Може би има и такива, които умишлено не обявяват адресите си, за да не бъдат открити от частни съдебни изпълнители?
- Затова сме съдебни изпълнители, защото преди това съдът вече се е произнесъл кой, какво и на кого дължи. Ние само изпълняваме съдебния акт. Тоест след съдебната намеса вече имаме сериозен проблем, ако не дължим, ще ни е много по-трудно да го докажем и това отново става пред съда, не пред съдебния изпълнител. Да се крием, не е решение, защото съдебният изпълнител, на когото това му е работата, ще ни търси, ще ни блокира сметки, заплати и коли, ще описва имоти, ще продава, щом не плащаме. Задължението не изчезва.
- Но има давност.
- Давността не се прилага служебно. Тоест дори да виждаме, че задължението е много старо, нямаме право да прекратим делото на това основание. Трябва самият длъжник да пусне възражение в съда, че задължението е погасено по давност.
- Увеличава ли се броят на хората, които в качеството си на кредитори, а не на длъжници се обръщат към вас?
- Да, през последните години има такава тенденция - увеличава се броят на гражданите като кредитори, които се обръщат към нас.
А и по този обективен критерий може да се измерва доверието към съдебните изпълнители. Все повече физически лица се обръщат към на - било когато някой не им връща дадените пари назаем или ги дължи на друго основание, включително обезщетения на пострадали при ПТП, или пък наемател не иска да излезе от имота, въпреки че договорът му е прекратен, неизплатени заплати и отношения с деца след раздяла между родители и така нататък.
Всяка година се увеличават сумите, които събираме в полза на гражданите . Те са вече около 200 млн. лв. годишно, което е много голяма сума за България.
- И те ли минават през съда?
- Да, ние сме съдебни изпълнители, изпълняваме съдебни решения, не сме колектори. И ми е трудно да си обясня защо масово хората ни бъркат със събирачите на вземания. За тях доскоро нямаше никаква законова регламентация, а вземанията, които събират, не са съдебно признати. Също така нямат никакво право да упражняват каквато и да било принуда - запори, описи и продажби на имущество. Вероятно причината за това е, че от много години някои недобросъвестни колектори заплашват гражданите с ЧСИ, дори сме имали сигнали, че се представят за такива.