България и още 7 страни в ЕС обмислят общ плавен преход след санкциите срещу “Лукойл” и “Роснефт”
Въпросът ще бъде разгледан на съвета на министрите на енергетиката в Брюксел, участва и заместник на министър Жечо Станков
България и още 7 държави в Европейския съюз ще обмислят общ плавен преход след санкциите, които администрацията на американския президент Доналд Тръмп наложи на “Роснефт” и “Лукойл”. Другите са Германия, Унгария, Словакия, Румъния, Белгия, Нидерландия и Италия.
Това ще е една от основните задачи в Брюксел, където заседават министрите на енергетиката. Съветът започна на 20 октомври и ще продължи до 2 ноември, като в дневния му ред фигурира съгласие за постепенно прекратяване на вноса на руски газ и нефт, ролята на електрификацията в прехода към чиста енергия и енергийната сигурност и устойчивост в Украйна и Молдова. Българският министър на енергетиката Жечо Станков изпраща свой заместник на съвета.
Канцлерът Фридрих Мерц заяви в деня след обявяването на санкциите срещу “Роснефт” и “Лукойл” от САЩ, че се надява те да бъдат отложени за германския бизнес и че ще обсъжда темата с администрацията на Доналд Тръмп. Засега няма американски отговор на искането и стана ясно, че Мерц губи надежда.
В Германия “Роснефт” има дялове в три рафинерии - Schwedt, MiRo и Bayernoil, но
самото германско подразделение на “Роснефт” бе поставено под държавен контрол
Това стана още през 2022 г. малко след нахлуването на Русия в Украйна в рамките на приетия тогава план REPowerEU (виж карето).
Наскоро правителството на Мерц удължи периода на държавно управление на активите на Rosneft Deutschland GmbH и на RN Refining & Marketing GmbH до 10 март 2026 г.
А няколко дни преди Тръмп да обяви новите санкции, Великобритания наложи ограничения на “Роснефт” и “Лукойл”. Но правителството на Киър Стармър издаде специален лиценз, позволяващ на бизнеса да работи с две германски дъщерни компании на “Роснефт” с мотива, че те са под германски държавен контрол. Това е станало след лобиране от страна на германското правителство.
Говорител на икономическо министерство в Берлин поясни през уикенда, че основният натиск за искане на отлагане идва най-вече от банките, които се опасяват, че също попадат под американските санкции, ако продължат да работят с рафинериите на “Роснефт”.
В аналогична ситуация е и Унгария. След 2022 г. страната на Орбан, както и Словакия, които получават руски нефт по нефтопровода “Дружба”, получиха от ЕК дерогация за вноса на руски петрол. През това време и двете държави не са направили нищо, за да намалят енергийната си зависимост от Русия и в момента Унгария внася 86% руски петрол, докато преди инвазията в Украйна внасяше само 61%. Затова се очаква страната да поиска дерогация този път за забраната да работи с “Лукойл”, “Роснефт” и техни дъщерни дружества.
Словакия пък е
почти 100% зависима от вноса на руски суров петрол
Най-голямата частна петролна компания в Русия притежава стотици бензиностанции в ЕС, включително и около 200 в Белгия, поради което и тя се нуждае от временно отлагане на новия санкционен пакет.
В Румъния “Лукойл” притежава рафинерията Petrotel, която е собственост на дъщерната на “Лукойл” Teboil, от която правителството в северната ни съседка вече поиска да продаде собствеността си до края на ноември.
Нидерландия също очаква скорошна продажба на дела на “Лукойл” в рафинерията “Зееланд”, но тъй като не е ясно кога сделката ще приключи, също е в подобна ситуация.
Но докато в Нидерландия пазарният дял на тази рафинерия е незначителен и спирането ѝ не заплашва пазара на петролни продукти, в Италия рафинерията в Сиракуза е втората по големина на Апенините.
ЕС инвестира 225 млрд. евро, за да се отърве от руска енергийна зависимост
Преминаването на германския “Роснефт” под германско държавно управление стана в рамките на плана REPowerEU, който Еврокомисията стартира през 2022 г. с цел да намали зависимостта на ЕС от руски енергийни източници. В събота председателката на ЕК
Без да разкрива нищо съществено за новия план, тя припомни REPowerEU, в който са инвестирани 225 милиарда евро за диверсификация на маршрутите за доставка на енергия, ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници, подобряване на взаимовръзките между мрежите в целия блок и стимулиране на пазара на водород в ЕС, наред с други мерки.
“Европа вече не може да прави нещата по същия начин. Научихме този урок болезнено с енергията. Няма да го повтаряме с критичните материали”, каза Фон дер Лайен.