Адриан Николов: Поне стотина общини трябва да се слеят с по-големи. Това ще освободи кадри за частния бизнес

23.10.2025 07:00 Христо Николов
Адриан Николов, ИПИ

Сега държавата е по-щедър работодател от частника в 226 от общо 265 района на България, казва изследователят от ИПИ

- Господин Николов, Институтът за пазарна икономика оповести наскоро ваше изследване за ръста на реалните заплати за последните 10 г. Наистина ли те се вдигат двойно за този период, и то дори като приспаднем ръста на цените?

- Доколкото можем да вярваме на измерванията на средните заплати по сектори и региони, съчетани с тези за динамиката на цените – а ние можем - да, това е истинската оценка за промяната в реалните доходи.

Ако на мнозина тази оценка на подобряването на стандарта на живот се струва нереалистична, е заради дългия период на плавно подобрение. Когато има 10-15% увеличение всяка година, то не се усеща толкова ясно. Но когато годините се натрупат, промените всъщност са големи.

От друга страна, е съсредоточаването на инфлацията в края на периода, който разглеждаме. Между 2015 и 2020 г. имаше много слабо покачване на цените, съчетано с бърз ръст на дохода.

През 2021-2023 г. обаче инфлацията се ускори рязко и до днес остава над здравословните равнища – голяма част от общото малко над 40% увеличение на цените за десетгодишния период е в рамките на тези няколко години. Такъв шок неизменно създава усещане за обедняване дори когато то реално отсъства.

Голямото неравенство в дохода също добавя към този ефект. И разликите между номиналните заплати между отраслите са в пъти, между областите – до два пъти. Това води до усещане за бедност, когато работещите в по-нископлатени сектори се сравняват със стандарта на тези във високоплатените, въпреки че подобренията са налице при всички.

- А защо в отрасли, в които традиционно преобладава публичният сектор, реалният ръст на заплатите напоследък е по-голям, отколкото в тези, които все пак произвеждат далеч по-голям БВП?

- Причините са поне две. От една страна, тук се занимаваме с индексиране – сравнение спрямо база, която игнорира началните позиции. С други думи, един нископлатен сектор, който е постигнал голямо подобрение през последните 10 г., ще покаже по-голям ръст от един високопроизводителен, който е имал високи заплати още през 2015 г.

Такъв пример е образованието, където заради целенасочените мерки заплатите на учителите бяха повишени ударно в края на миналото десетилетие. Номиналните заплати и покупателната способност на учителите остават отчетливо по-ниски от тези на IT работниците, да речем, но относителното им подобрение през последните 10 г. е по-високо. Тоест жизненият стандарт на преподавателите се е подобрил повече от този на програмистите.

От друга страна, промените в заплатите в обществената сфера са пряко свързани с политически решения и с бюджетния процес. Което означава, че ръст може да има и там, където липсва насрещно повишаване на производителността на труда, както е в частния сектор.

Пример за такива решения е обвързването на заплати с различни макроиндикатори, най-често средната заплата, заради които имаме и такова разширяване на разходите за персонал в последните държавни бюджети.

- Каква е динамиката на реалните заплати в публичните сектори, свързани с отбраната и сигурността например? При съставянето на настоящия бюджет управляващите не се вслушаха в призивите да обуздаят малко вдигането на възнагражденията и вероятно тези сектори са с много голям ръст.

- Статистиката не позволява такова сравнимо задълбаване, уви. Знаем какво се е случило на ниво "Държавно управление", но и само на това равнище ръстът от 2022-а насам е значителен.

Можем да съдим обаче по повишенията на бюджетите на съответните министерства – номинално има 30% ръст на разходите за персонал в отб раната, около 50% в МВР.

Интересно ще е впрочем да видим как са разбити тези увеличения между редовите полицаи и военни и съответния ръководен кадър, но за съжаление, подобен фокус е труден на този етап.

Ако управляващите са склонни да преследват по-умерена фискална политика и консолидация през следващите години, вероятно ще трябва да видим едно отчетливо успокояване на тези повишения.

- Вероятно в България има много общини, в които държавата е по-голям и по-щедър работодател, отколкото който и да е частник. Кои са те и от какво идва тази финансова мощ, не изкривява ли тя пазара на труда?

- По-голям работодател е в 46 от 265-те общини, но по-щедър – в цели 226. Най-често в тази силно нежелана позиция са малките, отдалечени и икономически по-слаби общини.

Причините са ясни – от една страна, чисто демографски, тъй като малките и бедни райони се обезлюдяват и застаряват най-бързо. Същевременно това са и райони, които по-трудно привличат инвестиции, което прави експанзията на частната заетост много трудна.

Изкривяванията са очевидни – когато публичният сектор в малката община дава много по-високи заплати, то за малкото останал там частен бизнес е много трудно да привлече добрите и образовани работници, а потенциалните нови инвеститори са отблъснати от тази липса на кадри.

Остава открит и въпросът дали на държавна работа тези работници постигат потенциала си за производителност, който биха имали в частния сектор.

- У нас от дълги години се дебатира административната реформа, но с последните демографски данни май се налага вече и да се действа. Вие как виждате свиването на чиновническата армия в селища, които очевидно нямат статут на град, нито на самостоятелна община?

- Решителното действие би било рязко съкращаване в броя на общините – на демографски критерий, но отчитайки пределите на административния капацитет, географските особености и реалните потребности на населението от публични услуги.

Това би довело – по груба оценка, тъй като не сме правили задълбочен и подробен анализ, на сливането на поне стотина общини със съседни по-големи и икономически жизнеспособни.

Желан страничен ефект от оптимизирането на местната власт ще е освобождаването на трудов ресурс. Той може да даде глътка въздух на бизнеса, който изпитва все по-големи затруднения в намирането на работници.

"План минимум" би било споделянето на административни функции между няколко общини, където натоварването е ниско. Което би намалило броя на работещите в тях в някаква степен, но за мен това би отложило и дори заменило истинската административна реформа.

CV

Роден е на 28 август 1990 г. в София

Завършил е НГДЕК “Константин-Кирил Философ”

Висшето си образование е получил във Варшавския университет. Има магистратура по сравнителна политология от Университета в Тарту, Естония

Работил е като репортер международник в “Дневник”, анализатор в Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и е бил член на борда на Българското либертарианско общество

От 2017 г. е анализатор в Института за пазарна икономика

Други от Интервюта

Петя Димитрова: Левовете важат до края на януари в магазина, но банките ще ги обменят винаги

Дигитализацията остава ключова. Точно преходът показа колко е важно това - ако плащате с карта и използвате дигитални канали, не се налага да правите нищо

Димитър Коцев-Шошо: Името Коцев влиза в стаята преди мен, откакто се помня

Перфектните животи, тела и семейства са пълни глупости, но щом така им е удобно, добре. Аз съм неперфектен За 100 години от рождението на великия Константин Коцев синът му иска да се кръсти улица на

Доц. д-р Ивайло Шалафов: Силно впечатлен от Фердинанд, турският султан скандализира пашите с орден от него под формата на кръст

Царят поръчва 20 г. по-рано изработката на отличие за Независимостта на България – "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Последният му носител е покойният княз Кардам

Ивилина Алексиева-Робинсън: Не е редно цялото машинно гласуване да е в ръцете на една частна фирма

Правилата в ЕС са, когато се прилага електронна технология, винаги да има и алтернатива за вот на хартия, посочва изборната експертка и бивша шефка на ЦИК В момента не знаем нищо за тези скенери

Министър Георги Георгиев: Пращат ни есемес, ако някой иска справка за наш имот

Чашата преля, когато по закон бяхме длъжни да дадем на малограмотен мъж актовете на 200 имота, казва министърът на правосъдието Георги Георгиев И още акценти: Въвеждаме в България защита

>