Йосиф Петров пише епиграма за оставката на Андрей Луканов
Второто правителство на Андрей Луканов управлява едва три месеца и подава оставка. Това се случва около Андреевден. Поетът Йосиф Петров, най-старият депутат в Народното събрание, излиза на трибуната и с апломб рецитира най-новата си епиграмка:
Разплакана България
се смей
и ни закичва
с цвете незабравка.
Честит ти имен ден,
Андрей,
честита и оставка.
Андрей Луканов е третото дете на Карло и Евгения Луканови. Роден е в Москва на 26 септември 1938 г. През 1963 г. завършва “Международни отношения” в МГИМО. Там е състудент с Петър Младенов, Бойко Димитров и други деца на комунистическия елит.
През същата 1963 г. Андрей се жени за състудентката си Лилия Герасимова. Нейният баща проф. Михаил Герасимов е лежал в Белене като враг на народа след процеса срещу Трайчо Костов.
На сватбата кумува Петър
Младенов, който, за да купи цветя
на булката, си продава палтото
Кума е състудентката на Лили - Светла Попова, дъщеря на бившия кмет на София Димитър Попов.
След дипломирането си в Моска Луканов започва работа в Министерството на външните работи, после и в Министерството на външната търговия. От 1969-а до 1972 г. е служител в представителството на България в ООН в Женева. Владее английски, руски, испански и френски език.
Тодор Живков никога не е обичал фамилията Луканови, а за Андрей е убеден, че е шпионин на Москва. Но знае за сериозните му връзки там и не смее да го отстрани от властта. Отмъщението му е да спира кариерното му развитие. 15 години Карлович е все заместник, най-много първи зам. Чак през 1987 г. Живков го прави министър на външноикономическите връзки. Но така и не го допуска до членство в Политбюро, оставя го само кандидат-член.
След 1989 г. Андрей Луканов е натоварен да оглави Министерския съвет на България. На 8 февруари 1990 г. правителството се заклева по време на 14-ата сесия на 9-ото народно събрание.
При съставянето на правителството Луканов действа по изпитания от времето на соца “командноадминистративен метод”. Привиква се съответният човек в съответния кабинет и му се съобщава, че е назначен за еди-какъв си. Без въобще да се иска неговото мнение.
Първият кабинет “Луканов” е микс от “стари кримки” и непознати другари, които по Живково време заемат по-ниски длъжности в партийната или административната йерархия и са сравнително неизвестни лица.
За министър на външните работи Луканов назначава своя състудент в МГИМО Бойко Димитров. Той е дете на семейство загинали партизани в Плевенско и е осиновен от Георги Димитров. С него и съпругата му Роза Димитрова живеят в огромен апартамент. След смъртта на “вожда и учителя на българския народ” Луканов напуска общежитието и заживява с тях и за да му помага в овладяването на българския език.
В кабинета “Луканов” има министър, който отговаря специално за икономическата реформа - това е проф. Стефан Стоилов. Той подготвя програма за либерализиране на цените. Но парламентарната група на БСП не позволява реформата да започне - не можело ляво правителство да провежда дясна политика.
Нора Ананиева разказваше, че членовете на кабинета сутрин рано обикаляли складовете на големите магазини и виждали, че те са пълни със стока. Но търговците не ги изнасят по щандовете, защото очакват повишаването на цените.
Така в речника ни се появи изразът “Луканова зима” - метафора на празните витрини и огромните опашки от хора.
Интересна случка от онова време разказва социологът Кънчо Стойчев в книгата си “Без предразсъдъци”. “Някъде през лятото на 1990 г. високопоставен американски емисар за България кани Андрей на разговор. Подобни разговори не се водят в затворено пространство. Двамата дълго се разхождат около Народния театър.
Андрей получава
предложение без
заобикалки - да
напусне БСП,
да основе социалдемократическа прозападна партия и да оглави правителство заедно със зараждащата се опозиция.
Нормално е в такава ситуация човек да поиска ден-два за размисъл. Андрей Луканов не само отказва веднага, но и изразява възмущение - та той има родова принадлежност, та той не се срамува от това, та той винаги се е борил за развитие и прогрес. “Та вие мене за предател ли ме имате!”...”
Като икономист и политик с огромен опит на Луканов е ясно, че не може да се мине без тежки реформи и пазарна икономика и че трябва да се започне от освобождаването на цените. Но иска това да бъде направено от широко коалиционно правителство със СДС. Междуврменно идва писмо от Михаил Горбачов, в което съветският лидер обявява, че разплащането между двете държави вече ще е само във валута и на международни цени. Луканов свиква министрите си и казва: “Ние сме загубени!”. Правителството решава да се спре плащането по дълга, иначе държавата ще се срине.
На 29 март 1990 г. кабинетът “Луканов” налага мораториум върху обслужването на външния дълг. Освен това правителството либерализира банковото дело, външната търговия, трансформира всички външни задължения като външен дълг и установява плаващ курс на лева.
След като БСП печели изборите за Велико народно събрание през 1990 г., Андрей Луканов не иска да състави нов еднопартиен кабинет, настоява в него да влязат и представители на други политически сили. Въпреки нежеланието му червената парламентарна група го задължава да състави правителство. Той разговаря с много хора във и извън БКП, вече преименувана на БСП, но всички отказват.
В такава обстновка на 22 спетември 1990 г. стартира второто правителство на Луканов. Той започва работа без желание и с чувство на обреченост. Опозицията го громи в парламента, от червената парламентарна група го обвиняват, че е прекалено мекушав и не действа с твърда ръка.
Но от СДС вече е даден знак, че са готови да направят общо правителство с БСП. В края на 1990 г. цялата страна е залята от протести. В София студентите окупират университета. България е тотално изолирана от света. Задава се нова мрачна “Луканова зима”.
На 20 декември Андрей Карлович подава оставка на правителството след 3 месеца и 11 дни мъка.
Заедно с Петър Младенов Луканов е сред лидерите на вътрешния преврат в БКП през ноември 1989 г. и главният архитект на промените след това. Търсейки отмъщение срещу Тодор Живков, Луканов най-много настоява той да бъде вкаран в затвора и срещу него да бъде заведено дело.
На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев, който е трети братовчед на Луканов, и с решение на НС му е отнет депутатският имунитет.
На 9 юли 1992 г.
е арестуван
и подведен под
отговорност,
че “като първи зам.-председател на Министерския съвет през периода 1986-1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери.”
Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.
От 1995 г. Андрей Луканов е съдружник и президент на съвместното руско-българско акционерно дружество “Топенерджи”. Уставният му капитал е 60 млн. лв., в който с равни дялове участват българската държавна фирма “Булгаргаз” и руският газов концерн “Газпром”.
Андрей Луканов е застрелян с четири куршума на 2 октомври 1996 г. пред дома си на ул. “Латинка” 15 в София. На 1 октомври е трябвало да пътува за САЩ - за да уточнят последните детайли около свалянето на Жан Виденов и създаването на широко коалиционно правителство. И досега не се знаят подбудителите и изпълнителите на разстрела му.