“Талантливата” мис Тили: идва ли краят на актьорската професия?
Холивуд с право негодува - с AI артисти киното ще стане компютърна игра
По-голямата част от народонаселението е затънало в грижата за собственото си, на децата си и на света оцеляване. Войни, размирици, рецесии, икономически кризи тресат доброто старо кълбо, което населяваме от хилядолетия, и то е нашият единствен дом, подпален от четирите краища.
Човечеството по принцип е леко безгрижно, леко незаинтересовано, леко вторачено в собствения си пъп, леко лекомислено. Всичко, което не е в нашия двор и на нашия праг, леко не ни засяга, човекопсихология е това. И все пак в по-голяма или в по-малка степен се тревожим, негодуваме, страхуваме се, да си го кажем честно.
Та на целия този фон фактът, дето създадена от изкуствения интелект “актриса” набира скорост чрез профила си в инстаграм и холивудските актриси се чувстват застрашени, минава в графата
“Ма, другарки, да ви имам проблемите”
Тили Норууд е генерирана от AI, красива е, млада е, изглежда като чудно младо момиче, което иска да покори холивудските върхове. Засега холивудските, за в бъдеще вероятно и тези на останалите киноматографии, защото натам върви светът. С крачки бързи, толкова бързи, че лично аз познавам умни хора, които предпочитат да общуват с ChatGPT вместо с комшиите и трудовия си колектив. Обяснимо ми е - културата на общуване с него (или нея) е на високо ниво, поне 40 години отдалечено от стила, с който всекидневно се сблъскваме - от уличните пошлости, комуникирането с 30 до 50 думи, помпозните претенциозни фрази на развален английски и мижавите познания във всички области на науката и изкуството.
Чатът, както ласкаво го наричаме, поздравява, интересува се с какво може да бъде полезен, благодари, че се допитваме до него, извинява се, че забавя отговора си, и дава най-точния, декларира, че винаги можем да го потърсим и ще направи всичко възможно да ни бъде от полза по най-добрия начин.
Пожелава приятен ден или вечер, вече ползва и емотиконките, с които волю-неволю всички сме свикнали.
Да, то, разбира се, е плагиат, но аз съм подготвена не само за появата му, която беше неизбежна, но и за бъдещото му развитие. Просто от пети клас чета научна фантастика, любими писатели - от Братя Стругацки до Айзък Азимов през Дъглас Адамс и Станислав Лем. “Аз, роботът” е учебник по бъдеще, задължителна подготовка за всичко, което вече се случва и което предстои.
Добрата прогностика.
Иначе ще опрем до Мерл и Хъксли,
да не дава Господ, но Той е щедър. В уроците си. Та след като АI успешно пише стихове, композира и прави аранжименти, рисува и проектира, нямаше как да не опрем и до виртуални актриси. По-късно и актьори. Какво си мислите - че човешкият порив да подражава на Създателя си ще остане само на хартия?
Ами няма начин, нали сме по Негов образ и подобие, пък и забранения плод сме го вкусили и познанията са естествен наш стремеж. Този прекрасен нож с две остриета, с който умът като бръснач, създава квантовата теория и атомната бомба.
Бомбата гръмна в Холивуд
и го разтревожи още преди 2 г., когато сценаристи и продуценти възроптаха срещу намесата на изкуствения интелект в работата им. Реално погледнато, вече е много трудно, да не кажа невъзможно, да различиш човешкото от изкуствено генерираното. Не мога да кажа нечовешкото, защото то генерира всички човешки знания и постижения, сериозно - не зная
как можем да го наречем - изкуственяк?,
ами то се държи по-естествено от половината хомо сапиенси, факт. Трудно и все по-трудно ще става.
Та г-ца Тили, която нейната създателка, нидерландската продуцентка и комедиантка Елин Ван дер Велден декларира, че иска на произведението да се гледа като на произведение на изкуството, си общува в инстаграм съвсем възпитано, споделя желанията си за артистична кариера и сто на сто ще бъдат предложени договори. Ами да бе - това е бъдещето, това е комерсиално, блокбъстерите ще генерират приходи до небето, първата изкуствено създадена актриса, фурор си е.
Ще я гледат от възхитено през скептично до настървено охулване. Всъщност съвсем като при истинските актьори. Може би някои виждат в това прекрасния нов свят на киноиндустрията? Може. Всичко, което е писал Олдън Хъксли през 1932 г., май е обречено на реализиране, не искам да кажа на сбъдване, че не звучи съвременно. Апропо писателят заема заглавието на романа си от цитат не на кого да е, а на вечния Шекспир, от пиесата му "Бурята" - "О, чудо! Колко/ красиви същества! Ах как прекрасни/ били човеците! И как щастлив си/ със тях, нов свят!"
Тили е съвършена, красива, без да е с визията на Барби
или нелепа силиконка, каквито срещаме и по нашите улици, момиче с човешка красота и излъчване, споделя, че макар и AI, тя вече започва да изпитва емоции и вярва в бъдещето си, в постигането на целите си.
Значи, с риск да ме охулите, че съм закостеняла "консерва", мен малко ме е страх. И да - абсолютно в темата съм! Аз обожавам киното, обожавам актьорската професия, на мен все още ми е близък онзи младежки постулат "Мир, любов и пари за кино", нищо че кина вече почти нямаме, но затова имаме онлайн достъп до всичко, което искаме да видим. И да съпреживеем. Което е целта на това изкуство.
Защото актьорите са тези, които запомняш, които обичаш или мразиш заради ролята, в която са се превъплътили така, че да им повярваш. Всичко си има изкуственият интелект, само талант си няма. И няма как да си има - талантът е от Бога, а не от човека.
С виртуални изпълнители киното ще се превърне в компютърна игра. Дори ако генерира идеалния образ и екранно поведение на сър Антъни Хопкинс, на Джуди Денч, на София Лорен, на Цветана Манева или на Юлиан Вергов, това ще е просто произведение на компютърната анимация. Няма да има образа и Божието подобие, по което сме създадени, няма да има душата на актьора пред камерата, която се усеща от зрителя. И то как се усеща.
Ама гледайте Малкълм Макдауъл в "Големите асове", да речем, и си отговорете как AI ще докара онзи негов поглед, чрез който разбираш, че самолетът на зет му е поразен неспасяемо. Само по погледа, проследяващ падането му! Живият актьор играе не само с реплики, жестове и каскади, той играе с очи. И с душа. AI няма душа, има само умения. Умения, придобити от човечеството през дългите векове на самоусъвършенстване, на базата на проба-грешка, на върхове и падения. AI не познава усилията. Той е изпълнител, не творец. Той може да се самоусъвършенства и ще го прави, може да е съвършен в дейността си - от спасение за човечеството до неговото заличаване от лицето на земята, НО! винаги ще е изкусен изкуствен продукт.
Приемаме го, няма къде да ходим, радваме се на възможностите му, ползваме се от него, обаче нека гледаме на нещата от живота с човешките си очи и човешкия си ум. Щото все още сме човеци. Все още.