Руси Чанев на 80 години, 65 от тях - на сцена
Руси Чанев - една от живите легенди на българското кино и театър, навърши 80 години в четвъртък, а рожденият му ден бе отбелязан с прожекции и награди. Актьорът бе специален гост на откриването на варненския филмов фестивал “Златна роза” във вторник, където лично министърът на културата Мариан Бачев му връчи сребърен медальон с изображението на Рилския манастир. “Пазител на паметта и достойнството на българската култура, участник в емблематични постановки, създал значими филмови образи, той е духовен урок за поколения зрители”, каза министърът за колегата си артист. И сам Бачев публикува кадри в личния си профил във фейсбук как
Чанев дава автограф за дъщеря му Косара на “Под игото”
- на онова томче, което актьорът направи по знаменития роман на Иван Вазов в помощ на българските ученици в чужбина.
На церемонията на фестивала Чанев не е многословен - благодари за вниманието и припомня, че на неговата дата - 18 септември, е имала рожден ден и актрисата Катя Паскалева, от чието рождение също се навършват 80 години.
Такъв е големият актьор - скромен, не обича излишната показност, както и да занимава хората със себе си. Ето затова, а не заради суета или голямо “звездеене”, не говори пред журналисти.
Ден по-късно - в сряда сутринта, на специална сесия на Столичния общински съвет за празника на града Руси Чанев е удостоен със званието “Почетен гражданин на София”. На нея актьорът призовава общинарите да поддържат софийските театри, защото, “както казваше един бивш кмет - те винаги ще бъдат значка на ревера”. Същия ден Васил Терзиев му връчи и Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура.
На самия му рожден ден, в четвъртък, поздрави към Чанев отправят десетки негови колеги, както и кметът на родния му Бургас Димитър Николов.
“Вашите роли са вдъхновение за поколения българи. Вашето име ще остане завинаги вплетено в духовната памет на нашия град”, пише му градоначалникът. Така по повод на юбилея на 23 и 24 септември в града ще покажат един от най-знаковите филми на Чанев - “Авантаж”, както и документалния разказ “Душа на актьор”, посветен на неговия живот и път в изкуството.
“Авантаж” е първият от няколкото значими филма, които Руси Чанев прави в тандем с режисьора Георги Дюлгеров. Преди него актьорът вече има големи роли и в театъра, и в киното - все пак играе на сцена от ученик.
15-годишен е, когато участва във Вазовия “Двубой” в драматичния кръжок в Бургас. А когато завършва гимназия, лично ректорът на ВИТИЗ Желчо Мандаджиев е впечатлен от актьорските му заложби. Малко по-късно Руси се жени за дъщерята на Мандаджиев - Невена, с която са заедно и до днес.
Първокурсник е, когато партнира на Наум Шопов във Военния театър
След дипломирането си играе на сцената в Пловдивския, после в Младежкия театър. Година по-късно вече е в театър “София”, като междувременно представя различни образи и в киното. Той е французинът Жак Мюрие в едноименната екранизация на “Осъдени души” на режисьора Въло Радев.
Но големият му пробив идва с “Авантаж”. Чанев отива при режисьора Дюлгеров с книжката на Петко Здравков “Един прокурор разказва”. Сред документалните разкази от съдебната практика на Здравков актьорът е впечатлен от живота и орисията на джебчията Лазар Касабов-Петела и предлага на Дюлгеров да направят игрален филм.
С едно условие - той да изиграе главната роля
Двамата заедно с художника Младен Младенов сядат да пишат сценария. Той е готов и одобрен за снимане почти година по-късно. Това е историята на Петела (в ролята Руси Чанев) – крадец, бивш затворник, който се опитва да се включи в живота на нова социалистическа България след 9 септември. Но той е прекалено свободолюбив за тогавашните нрави и това е една от причините за драмите, които преживява. “75 на сто от успеха на филма се дължат на него”, казва след това Георги Дюлгеров за Руси Чанев. Според мнозина именно в “Авантаж” актьорът показва големия си потенциал. Разгръща го после и в “Мера според мера”, във “Време разделно”, в “Кръвта остава”.
Чанев влага себе си не само в роли, но и в думите - тийнейджър е, когато пише за “Родна реч”, “Народна младеж”. Заедно с Младен Младенов издава романа касета “Битак-барда” през 1997 г., а миналата година след дълги усилия издава своята адаптирана версия на “Под игото”. Разказва, че прави книгата за българчетата по целия свят, които да могат по-лесно да разберат думите, характерни за времето, и езиковите характеристики на романа. За адаптацията си ползва пиесата, която самият Вазов пише навремето.