Ресторантите: високи цени, големи печалби, а почти нищо в хазната
За 5 години оборотите нараснаха двойно, а внесеният данък всъщност намалява
Дейностите в сферата на ресторантьорството, кетъринга, баровете и дискотеките след пандемията претърпяха огромен разцвет. Но това бе съчетано с безпрецедентно вдигане на цените.
Бумът започна още миналата година, като през май 2025-а достигна огромни размери. Тогава, на фона на 3,7% обща инфлация за предходните 12 месеца, цените в ресторантите се бяха увеличили с 10,8%.
През лятото тази тенденция се засили и към края на август годишното нарастване на цените в барове, заведения за бързо хранене, кръчми и дискотеки дори достигна 11,8%.
Според данните на НСИ от януари 2020 до декември 2024 г. цените в българските заведения са се вдигнали с общо 63%, а в столовете за хранене - със 71%. Тоест увеличили са цените двойно на всичко останало.
Сравнение с публикувани в социалните мрежи
менюта на едни и същи заведения показва, че за 4 години при някои има поскъпване и със 100%
Няма друга стока или услуга в България, която да е претърпяла такъв голям скок на цените за същия период.
Ако приемем, че заведенията само приготвят храна и сервират алкохол, то храните за същия период са поскъпнали с 30%, а алкохолът – с 34%. При това далеч не всичко - бирата в магазините например е само с 19% отгоре, а виното - с 26 на сто.
Ако преди локдауните едно кафе в заведение средна категория струваше 2,90 лв., сега се предлага за 3,90 лв., което е 34% поскъпване. Да, но според статистиката средното поскъпване на кафето на пазара за тези години е само 14%.
Ресторантьорският бранш се оправдава, че причината за всичко това е вдигането на ДДС, както те наричат възстановяването на ставката от 20%, която по време на пандемията и няколко години след това бе само 9%.
Подобен аргумент би могъл да се приеме само при положение, че браншът изведнъж е почнал да внася в хазната много по-голям данък, след като той се е вдигнал от 9 на 20 процента. Но нищо подобно не се е случило.
Скорошна справка на НАП показва, че сега
при годишен оборот от 5,6 млрд. лв. тази индустрия е внесла скромните 43 млн. лв. ДДС,
което прави под 1% от въпросния оборот.
През 2019 г. оборотът на тези дейности е бил 3,08 млрд. лв., а тогава внесеният ДДС е бил 151 млн. лв.
През следващата 2020 г. заведенията почти не работеха и оборотите им бяха паднали на 2,4 млрд. лв., но въпреки това отчетоха 70 млн. дължим ДДС. Вярно, не го внесоха веднага, а поетапно, защото наистина бяха закъсали. Но заключението се налага от само себе си - оборотите се вдигат, а ДДС-то върху тях намалява. Може би основната причина е в намалялата ставка, но тази тенденция определено говори за твърде голям сив сектор.
Изсветляват донякъде единствено осигуровките и данъкът върху личните доходи - това са единствените пера, по които има устойчиво, макар и не драстично увеличение. За 5 години осигуровките, внасяни от сектор “Ресторантьорство”, са се повишили от 196 млн. на 275 млн. лв., което е ръст от 40%. При данъка върху личните доходи увеличението е от 53 млн. лв. на 89 млн. лв., или ръст от 48 на сто за 5 г. Но всичко това на фона на двойно по-високи обороти, следователно и на печалбата.
Заключението се налага от само себе си - отивайки на заведение с приятели, колеги или с когото и да било, единственото сигурно нещо е, че ще се дадат много пари.