Може ли училището да се ръководи от шумни статуси и коментари?

10.09.2025 20:35 Диян Стаматов
Родители присъстват на откриването на учебната година в столично училище. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Заедно, но разделени. Вече години наред началото на всяка учебна година се превръща в арена на противопоставяне – родители срещу учители и директори. Пропастта става все по-дълбока, все по-трудна за преодоляване. В социалните мрежи често сякаш няма нито един добър учител или директор – всички са обявени за “втора категория” хора. А родителите – винаги са прави, винаги безгрешни. Така ли е наистина?

През последната година напрежението нарасна още повече. Учителите искат учениците да са в класните стаи, защото там е мястото на знанието. Родителите – често не. Отсъствията се превръщат в норма, компромисите – в право. Колкото и позволени отсъствия да има, за някои родители те пак ще са малко. Същото е и с оценките – ако не е шестица, значи е провал. А вината? Тя почти винаги се стоварва върху учителя. Родителят сякаш остава без отговорност.

Социалните мрежи наливат масло в този огън. Там се създават лагери, организират се натиск и обвинения. Дори институциите понякога се поддават на тези вълни. Така се поражда усещането, че училището трябва да се ръководи не от правила и закони, а от шумни статуси и коментари.

Родителите получават все повече права, учителите – все повече задължения. Къде тогава е балансът? Как в атмосфера на страх и взаимно недоверие може да има нормално училище?

А най-болезнено е, че

в това противопоставяне между възрастните страдат децата

Те усещат напрежението. Виждат как родителите им критикуват учителите, как учителите се оправдават пред родителите – и губят най-важното: доверието към възрастните, които трябва да ги водят към знанието. Пропастта пред очите им се отваря още повече.

Но именно ние, възрастните – учители и родители – сме тези, които можем да я запълним.

С уважение.

С разбиране.

С обща цел.

Защото в края на деня всички искаме едно и също – децата да бъдат щастливи, образовани и добри хора.

Директорите на българските училища и детски градини отправяме апел към родителските организации – време е

да спрем да делим лагери

и да намерим пресечната точка. Време е за истински разговор лице в лице, а не през социалните мрежи. Образованието не може да се гради върху страх, обиди и противопоставяне. То се гради на доверие, последователност и сътрудничество.

Можем ли заедно да изградим моста към разбирателството?

Защото по този мост ще минат децата – и той трябва да е здрав, светъл и сигурен.

(От фейсбук)

Други от Лични

Отваряне на дворовете на училищата? А кой носи отговорност?

Темата за отварянето на училищните дворове отново е на дневен ред. Като общественик и човек, който познава отблизо отговорностите на училищните директори, смятам

Като се снимате в Дубай, знаете ли за ивановците, проектирали и строили там?

Знаете ли кой е бай Иван от Абу Даби? Това е история, която ми подсказа един възрастен човек – пазач на паркинг и портиер на сграда в “Люлин”. Историята е от известния софийски квартал

4 години война. Какъв е българският отговор?

Днес се навършват 4 години от руската агресия срещу Украйна. Време е да говорим не само за края на войната. А за мястото на България след нея. Тази война не е „някъде далеч": 1️⃣ Тя е в сметките ни

Войната е срив в човешкото време

В свят, в който подмяната на думи и факти е станала ужасяваща, нека се съгласим поне на едно нещо - русия започна тази война срещу една суверена държава и четири години по-късно продължава да убива

Техническа репетиция на илюзионисти - виж рисунката на Анри Кулев

>