Гняв и примитивизъм! Откъде се взеха?

03.09.2025 07:30 Иво Величков, психотерапевт
Младеж си почива в парка

Имаме много, но нямаме смисъл, а това, което чуваме, не е това, което виждаме

Агресията под каквато и да е форма винаги е знак за страх - страх от неопределеното и неизвестното пред всички нас. При младите хора това е още по-осезаемо. Те имат повече задачи - да се реализират, да създадат семейство, да намерят мястото си. Животът е пред тях, а критериите за посоката са малко - не само политически, но и технологично.

Затова често живеят в постоянния въпрос: Накъде? Живеем във вътрешен конфликт. Уж сме в най-комфортните времена на човешката история, без материални лишения. В западния свят никой не умира от глад и никой не остава на улицата, ако това не е негов избор. Днес

недоволството е дали климатикът е с един градус повече, или по-малко

Това е парадоксът - имаме всичко, но липсва сигурност, липсва смисъл.

А за мен това е липса на ценности. Обществото, лишено от ценности, неизбежно влияе на индивида - по-голямата структура винаги определя по-малката.

У младите има и осъзната, и неосъзната некомпетентност относно смисъла и начина на живот. Това е объркано поколение. Една от причините е липсата на колективна памет. Изненадващо е, когато млади, работещи хора на 35-36 години

не знаят, че България е имала космонавти

или че е имало възродителен процес. Някои дори не са чували за ключови световни събития. А без памет няма мислене - мисленето стъпва върху аналогии с вече случилото се. Когато човек познава дори в най-общи линии историята - националната и световната, той може да мисли по-аргументирано за бъдещето.

Човешката психика не се е променила. Прочетете “Характери” на Теофраст, писана преди 2300 години, и ще видите, че същността на човека е същата. Затова можем да предвиждаме колективното поведение. Тревожността на младите днес се изражда в депресии, фобии, агресия и гняв - проявени според нивото на култура и възпитание: по-рафинирано у интелигентните, по-примитивно у другите. Общите условия са почвата, в която растат тези пороци на духа.

Живеем в епоха на фобии - русофобия, американофобия и други.

Аз предпочитам “фили” - преди всичко културофилията. Защото, когато човек мрази една култура, той на практика мрази всички култури. Радикализацията е лесна, ценен е балансът.

В психологията всеки проблем е конфликт между вътрешната и външната реалност, между това как искаш да са нещата и как са. Днес основният конфликт е между това как ни казват, че е, и това, което реално преживяваме.

Пропагандата твърди, че трябва да сме доволни, а хората преживяват липса на вода, поскъпване. И някой им казва, че е нормално. Не, не е нормално. Затова тези вътрешни конфликти избиват навън.

Сещам се за един виц от социализма, актуален и днес. Човек отишъл в поликлиниката и поискал кабинет “Очи - уши”. Казали му, че има очен кабинет и кабинет “Уши - нос - гърло”. Той настоял: “Искам “Очи - уши”, защото това, което чувам, не го виждам, а това, което виждам, не го чувам”.

Тогава е звучало адекватно по един начин, днес - по друг. Но конфликтът е същият.

Държавата има задължение да възпитава. Когато абдикира, няма какво да очакваме. Ако продукцията се прави само за да угоди на тълпата, това е отказ от възпитателна роля. Както родителят не може да абдикира от възпитанието на детето си, така и държавата не може да абдикира от възпитанието на нацията.

В работата си виждам, че един много малък процент от младите хора са изключително свестни, грамотни, с ценности и визия. Но те дърпат като локомотив

композиция от вагони, пълни с глупости

Ако ги нямаше тези вагони, колко по-леко и бързо щеше да тръгне влакът.

Младите имат основание да усещат, че живеем в объркани времена - не само политически, но и технологично.

Не знаем накъде ще поеме светът. Но едно грамотно и цивилизовано общество би изразявало недоволството си също грамотно и цивилизовано. А от това, което виждаме, личи на колко примитивно ниво е стигнало общественото ни съзнание.

Други от Анализи

Не слушайте какво говори Тръмп, следете стратегията

Иранският режим е отслабнал, но опасността, която представлява, все още е реална Данните сочат, че предстоящата преговорна сесия в Исламабад няма да бъде обикновена дискусия, а изпитание

И партията на Радев ще се спихне, ако не си вземе урок от спихнатите

Или как и защо партиите се превръщат в петрохански секти Защо триумфира Румен Радев? Обяснявам това, което е структуроопределящо, а не конкретиката - нея всеки българин си я знае

Първи тест за победителите: откажете се заплатите на депутатите да се вдигат на всеки 100 дни!

Почти 30 г. нито един парламент не прави промяна в правилника, според който възнагражденията на народните представители са равни на 3 месечни възнаграждения в обществения сектор и се променят на

Унгария: как Мадяр смята да освободи превзетите медии

По време на интервю в студиото на унгарската обществена телевизия M1 Петер Мадяр влезе в полемика с главната редакторка на медията. Унгарската обществена телевизия отдавна не работи според

Безработица, глад и недоимък: Как изглежда Иран днес

След шест седмици война все повече иранци се страхуват, че ще загубят работата си. Производството на редица места е парализирано, засегнати са стотици хиляди работници В Иран има над 93 милиона души

>