Проф. Оскар: Пациенти проглеждат с иновативна изкуствена роговица - клетките на окото прорастват в импланта
Използва се биоинтегративна неразградима тъкан - служи като матрица, която стимулира органа да приема импланта за собствена структура. Операцията може да помогне след прекарани инфекции и травми на роговицата, вродени аномалии, изгаряния. Или когато трансплантациите с донорска тъкан са неуспешни. Изобретението, освен че елиминира нуждата от донори, намалява риска от отхвърляне на роговицата. Това каза в интервю за "24 часа" офталмологът от Александровска болница проф. д-р Александър Оскар.
Още за специалиста по очни болести вижте по-долу.
- Професор Оскар, новината, която съобщихте за пациент в Израел, прогледнал след 10 години слепота благодарение на изкуствена роговица от последно поколение, дава надежда на много хора. Може ли да обясните какво представлява изкуствената роговица и каква е основната ѝ функция за хората с увредено зрение?
- Роговицата може да се сравни с прозорец на окото – прозрачната структура в предната част на окото, която пропуска светлината и фокусира образа върху ретината. Ако тя намали прозрачността си или бъде тежко увредена, човек губи зрението си. В такива случаи един от вариантите е използване на донорска роговица с цел замяна на увредената. Но се налага неизбежно забавяне в лечението поради по-трудната достъпност на донорски роговици.
Друг недостатък е честото отхвърляне на трансплантираната роговица. За случаи като тези е възможно използването на изкуствена роговица, като до момента има няколко предложени варианта. Под ръководството на израелските лекари проф. Гилад Литвин и проф. Ирит Бахар е разработена изкуствената роговица , наречена CorNeat Kpro. Това е синтетичен имплант, който замества увредената естествена роговица.
- Кои са основните медицински състояния, при които изкуствената роговица може да предложи ефективно решение за възстановяване на зрението?
- Изкуствената роговица може да помогне при тежки изменения на роговицата след прекарани инфекции, травми, аномалии, изгаряния и при пациенти, при които класическите трансплантации с донорска тъкан не са успешни, например поради отхвърляне на присадката.
- Как точно работи изкуствената роговица по нова технология?
- Използва се биоинтегративна тъкан, която е неразградима и служи за матрица. Тя позволява на клетките на окото да прорастват в нея и така имплантът “сраства” естествено със склерата. Това е ключът към по-големия успех спрямо предишни модели изкуствени роговици, които често биват отхвърляни. Нейната основна функция е да възстанови прозрачността и правилния път на светлината към окото, така че зрението да бъде възвърнато.
- Какви са основните критерии за подбор на пациенти, които могат да се възползват от имплантирането на изкуствена роговица?
- Иновативният имплант е подходящ за пациенти с тежко увредена роговица, които нямат други напреднали очни заболявания като например тежки увреждания на ретината или зрителния нерв.
- Има ли възрастови ограничения?
- Възрастта не е пречка за операцията.
- Какво включват подготовката преди интервенцията и следоперативната рехабилитация?
- За поставянето на импланта е необходима специфична подготовка, включваща обстойни офталмологични изследвания и консултации. В конкретния случай операцията трае около 1-2 часа.
*Пациентът обикновено остава в болницата за кратко - за ден - два наблюдение.
Възстановяването е по-бързо в сравнение с класическа трансплантация.
- По точно?
- Говорим за седмици вместо за месеци.
- Какво ниво на зрение могат да очакват хората след имплантирането на роговицата?
- При пациентите, подложени на тази операция, се възстановяват способността за ориентация в пространството, разпознаването на обекти, а част от тях могат да четат след поставянето на импланта.
- Кои са основните предизвикателства и ограничения пред технологията?
- Както всяка една операция, и при имплантацията на иновативната изкуствена роговица са налице различни рискове.
В случая се има предвид някакъв процент възможност за развитие на инфекции и механично увреждане на импланта. Тъй като говорим за съвсем нов медицински продукт, макар и изключително обнадеждаващ, все още няма категорични данни за продължителността на неговия “живот”, което също представлява допълнителен риск.
- Коя е ключовата разлика между най-новото създадено устройство от този вид и традиционните трансплантации на роговица?
- Основното е, че при трансплантацията се използва донорска роговица, вследствие на което е налице риск от отхвърляне. Друг съществен проблем е недостигът на донори. За новия имплант се използва изкуствена, неразградима тъкан, която стимулира окото да приеме импланта като собствен. Това, освен че елиминира нуждата от донори, намалява риска от отхвърляне на роговицата.
- Какви са възможностите за българските пациенти, които се нуждаят от смяна на роговица в момента? Какви технологии се прилагат в клиниките у нас, достъпни ли са финансово операциите?
- Засега в България се провеждат класически трансплантации, а изкуствените роговици като CorNeat KPro все още не са налични в нашите клиники.
Годишно се правят 100-150 трансплантации, като нуждата е в пъти по-голяма. Цената на операция с поставяне на иновативната роговица в чужбина може да надхвърля 20 - 30 хиляди евро, докато стандартната трансплантация е много по-достъпна.
- Според вас как ще изглежда бъдещето на възстановяването на зрението и каква роля ще играе изкуствената роговица в него? Очаквате ли други пробиви в близко бъдеще?
- В близките 5 - 10 години очакваме биоинженерни роговици от стволови клетки и 3D печат – това ще съчетава предимствата на естествената и синтетичната тъкан. CorNeat KPro е вероятно първото устройство, което ще навлезе по-широко, защото решава най-големия проблем – липсата на донорски роговици.
ВИЗИТКА
Проф. д-р Александър Оскар, дм, е ръководител на Катедрата по офталмология на Медицински университет – София, и началник на Клиниката по очни болести на Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Александровска”. Председател е на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика. Има придобити две специалности – по нервни болести и по офталмология, както и магистратура по здравен мениджмънт.
Специализирал е невроофталмология в САЩ.
Автор и съавтор е на множество научни публикации в чужди и наши издания, монография и учебник. Член на лигата “Лекарите, на които вярваме” на вестник “24 часа”, съставена по номинации от пациенти.