Интернет догонва телевизиите по реклама, но AI заплашва комуникационните агенции
665,5 млн. лева са похарчени през 2024 г., тази година вероятно ще стигнат до 736 млн. лв.
Българският рекламен пазар стигна 665,5 млн. лв. през 2024 г., но ще продължава да расте и през тази, и през следващата година. Това показват данните и прогнозите от годишния доклад на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), който дава единствената официална и цялостна картина на медийния пазар у нас.
665,5 млн. лева са похарчени за реклама в българските медии през 2024 г. и това е ръст от 8,7% спрямо 2023-а, когато рекламата е била 612,1 млн. лв.
На медиен език това е добра новина, защото именно рекламата е единственият прозрачен начин за финансиране на медиите. Т.е. колкото тя е по-голяма, толкова медиите ще са по-свободни и с повече възможности за развитие.
Най-осезаем е ръстът в дигиталните медии - 14%, като за 2024 г. вложените средства в реклама са 238,8 млн. лева спрямо 209,5 млн. за 2023 г. (Виж таблицата.) Като пари инвестицията в телевизия остава най-голяма - 342,9 млн. за 2024 г. спрямо 323,5 млн. за 2023 г., но нарастването е доста по-малко - 6%. Същият е ръстът и в радио, но парите тук са значително по-скромни - 24,2 млн. лв. за 2024 г. Според данните най-внушително изглежда нарастването на рекламата в киното - 25%, но парите там за 2024 г. са едва 1,2 млн. лв.
Така дигиталните медии и телевизиите се оказват с лъвския пай от рекламата. У нас телевизията все още получава по-голямата част, макар че в САЩ и в западните държави
рекламата онлайн задмина още преди години тази в тв ефира
Рекламни специалисти допускат, че и у нас може би е така, но данните, които се събират, не включват рекламата в гугъл и Мета например. Справката на БАКА на практика е оценка на нетните инвестиции в основните медийни канали, като не отчита парите за създаването и производството на рекламни формати.
Почти невъзможно е обаче да бъдат събрани данни за рекламата, която се продава в гугъл, фейсбук, инстаграм, ТикТок. Там наистина се влагат сериозни суми за реклама, и то от агенции или малки екипи, които са непознати на пазара и не членуват в асоциацията на комуникационните агенции. В същото време голяма част от българския бизнес се нуждае от подобни услуги - експерти да му направят онлайн магазин, сайт или да му организират реклама в социалните мрежи. Според рекламистите именно в това интернет пространство се включват онези неизвестни все още професионалисти в сферата на комуникациите, а парите за реклама минават през чужди сметки и банки, тъй като са за гугъл и Мета.
Напоследък обаче се наблюдава и нов феномен - все повече рекламни дейности се извършват от изкуствения интелект (AI). Така услугите поевтиняват, което е доста по-изгодно за рекламодателя, но опасенията на рекламистите са, че традиционните комуникационни агенции съвсем скоро ще трябва коренно да променят начина си на работа. Дори допускат, че някои от тях са напът да изчезнат в близкото бъдеще.
Въпреки това според данните на БАКА не само 2024 г. е добра за рекламата в традиционните канали, сред които са и дигиталните медии. Прогнозата на асоциацията показва, че рекламният пазар ще се увеличава и през 2025 г., и през 2026 г.
Още тази година се очаква парите, вложени в реклама в медиите, да стигнат 736,4 млн. лв., което е ръст от 10,7%. Най-много отново ще влязат в телевизията - 377,2 млн. (10% ръст) и в дигиталните медии, където се очаква растеж от 13% и 269,9 млн. лв. Според Катя Димитрова от агенция “Интерпартнърс”
инвестициите в дигиталните медии логично растат
заради тенденцията от масови към общностни комуникации и големите рекламодатели пренасочват бюджети от други пера (включително телевизионни) все повече към дигитална среда.
С почти 70 млн. лева вероятно ще се увеличат рекламните инвестиции за 2026-а, като ще достигнат 804,4 млн. лв. (ръст от 9,2%). Телевизията може би ще вземе от тях 411,2 млн. лв., а за дигиталните медии се предвиждат 299,5 млн. лв., което означава ръст от 11%.
Интересен факт е, че като цяло рекламодателите не са се увеличили, но рекламните тв блокове са препълнени и зрителите често са с усещането, че някои от тях са прекалено дълги. По закон търговските телевизии имат право да излъчват 20% реклама от тв времето от 6 до 18 ч и още 20% от интервала между 18 до 0,00 ч. В какви часове и колко дълги да са рекламните блокове, решават самите телевизии.
Катя Димитрова, управляващ партньор в групата на “Интерпартнерс”:
Печелят медийните групи с повече свързани помежду си платформи
В голяма степен ръстът в медийното рекламно присъствие е пазарен парадокс. Бюджетите на отделните рекламодатели (основно потребителски насочени продукти и услуги) не растат сериозно.
По-скоро нараства броят потребителски ориентирани брандове и предвид демократизирането на медия пазара (гъвкави условия, добри условия от медиите, подадени и директно към рекламодател, а не през агенция) масовите медии стават достъпни и за по-малки брандове. Ръстът е кумулативен, предвид по-големия брой рекламодатели и не се дължи на увеличени рекламни бюджети.
Като цяло рекламните активности на брандовете намаляват все повече и творческата реклама не е в подем - комуникациите се преориентират към по-нишови, по-стратегически на ниво лоялни общности, измеримо дигитално присъствие, кампании, ориентирани към реален обществен отпечатък – кауза или друго, свързано с устойчивостта, което води и до повече потребителска лоялност.
Медиите, които привличат интерес, са медийните групи с повече свързани помежду си формати, с възможност за интерактивност, които отчитат новите форми и средства в рекламата като колаборация с инфлуенсъри, лидери на мнение и съдържание от потребителите (UGC - user generated content).
Владимир Денев, управител на медийна агенция “Аргент”:
Няма нови рекламодатели заради войната в Украйна
На пазара няма обективни показатели, по които да се е случил ръстът в рекламата. Тъй като сме близо до войната в Украйна, не се появяват нови рекламодатели. От друга страна, предвид, че ни очаква еврото, би трябвало бизнесът да се стабилизира и да върви нагоре.
За да има сериозен ръст, трябва някой от съществуващите рекламодатели много да е увеличил инвестицията, за което не съм чувал, или да се появят нови, които до момента не са били на пазара. Затова не съм убеден, че чак такъв ръст ще има през 2025 г., може би ще е по-малък от ръста за 2024 г.
Липсата на рязък скок е по-скоро на базата на някакво изчакване. Половин свят и цяла Европа чака да се реши въпросът с войната в Украйна. Реално основният ръст на нашия бизнес, който е ориентиран към износа, е в оръжейната индустрия, тъй като произвежда продукти, подходящи за армията в Украйна. Там растежът е в милиарди.