Светослав Георгиев: Нуждата от редкоземни елементи расте -­ ценни са за производство на електромобили, солари, батерии, смартфони

18.08.2025 14:25 Марияна Бойкова
Светослав Георгиев

Извличането им е сложен и скъп процес

Редкоземните елементи станаха фокус в геополитиката и все повече хора се питат какво са те. Имаме ли ги у нас, проучва ли се за тях? "24 часа" потърси за отговор на тези въпроси Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт на БАН.

- Г-н Георгиев, кои са най-значимите и търсени редкоземни елементи? И в какво се влагат?

- Групата на редкоземните елементи (РЗЕ) включва 14 химични елемента със сравнително сходни свойства, към тях понякога се добавят още 2-3. Те не са особено редки в земните недра – наречени са така, защото рядко образуват собствени минерали и обикновено присъстват като примеси. Извличането им е сложен и скъп процес. Едни от най-търсените и значими от тях са неодим, празеодим, диспрозий, тербий, лантан, церий и др. Специфичните им свойства ги правят ценни в редица производства - на ветрогенератори, слънчеви панели, батерии, електрически автомобили, смартфони и друга електроника, модерно военно оборудване и др. и нуждата от тях стремглаво нараства. С изключение на Китай обаче повечето държави пренебрегват инвестициите в търсенето, проучването, добива и преработката на редкоземни елементи през годините и се формира глобален недостиг на тези ресурси.

- Защо изведнъж станаха толкова актуални?

- Редкоземните елементи са икономически актуални от около 30 години, но наистина напоследък доста се заговори за тях и в медийното пространство. С бурното развитие на технологиите и агресивното налагане на възобновяеми енергийни мощности, на батерии за складиране на енергията и на електрически автомобили, нуждата от редкоземни елементи стремглаво нараства. С изключение на Китай обаче, повечето държави пренебрегват инвестициите в търсенето, проучването, добива и преработката на редкоземни елементи през годините и съответно се формира глобален недостиг на тези ресурси.

- Кои от тях ги има в българските недра? Правени ли са проучвания за тях и кога?

- Нямаме точна оценка за състоянието на редкоземните метали на територията ни. В България, за съжаление, е налице многогодишна тенденция за пренебрегване на проучването и разработването на геоложките ни ресурси. Поради това ние на практика не знаем с какво разполагаме. През 1997 г. се закрива Комитета по геология, структура която е отговаряла за търсенето, проучването и категоризацията на ресурсите в България и оттогава до днес на държавно ниво не се извършват целенасочени проучвания, включително и за редкоземните елементи. Заради това ние на практика не знаем с какво разполагаме. Показателен е фактът, че България е единствената държава в Европейския съюз, която няма функционираща геоложка служба, и то от десетилетия.

- Какъв е потенциалът за добив и къде са находищата? А добивани ли са?

- Геологията на България е разнообразна и дава предпоставки за наличието на разнообразни ресурси. При интензивните геоложки проучвания през миналия век се откриват и разработват редица находища на мед, олово, цинк, злато, уран и др. Редкоземните елементи обаче не са били икономически актуални и подобни залежи не са търсени и оценявани целенасочено. В отделни научни публикации са докладвани повишени съдържания на редкоземни елементи в отделни райони - в алкални магмени скали, в пегматити, дори и във въглищата от Маришкия басейн. Тоест потенциалът е налице, нужни са обаче действия по търсенето и проучването на перспективните райони. Това включва както нови находища на редкоземни елементи, така и изследването на минерали от съществуващите находища на злато, мед и олово например, а също и изследването на редкоземни елементи в огромното количество отпадна скална маса, натрупано в процеса на дългогодишния добив на метали и въглища в страната. От края на 2024 г. стартира петгодишна национална научна програма за критичните и стратегическите суровини в България, като една от целите на програмата, финансирана от МОН, е да представи обзор за потенциала на България за всяка една от 34-те такива суровини, които включват и редкоземните елементи. Тя е добра първа стъпка, която обаче не може да замести липсата на геоложка служба и инвестиции от държавата в проучването на собствените ресурси.

И накрая искам да поздравя всички геолози, миньори и служители в минния и преработвателния бранш в страната с  Деня на миньора – 18-ти август. Нека всички заедно да продължим да опазваме и развиваме геоложките познания в страната и нека държавата също да подкрепи усилията за проучване и в крайна сметка разработване на нови находища по икономически изгоден и природосъобразен начин.

Други от Интервюта

Проф. Сотир Марчев: Жените живеят по-дълго и заради ролята им на баби в хилядолетията

Жените се страхуват от рак на гърдата, от рак на матката, но обикновено умират от сърце  Загубата на кръв е тайното оръжие на „слабия" пол срещу инфаркт Природата гениално е направила майчиното

Доц. Здравка Медарова: Контрол над метастазите е новият научен хоризонт за лечението на рака

Исках нещо, което има реално отражение върху човешкия живот - първо медицина, после разбрах, че фундаменталната наука е начало на всяка бъдеща терапия

Десислава Желязкова: Въвеждаме райониране и за прием в детска градина в София от 2027/2028 г.

Така ще отговорим на очакванията на семействата тя да е близо до дома Още акценти в интервюто със зам.-кмета на София по образование, спорт и младежки дейности: При кандидатстване за 1-и клас

Д-р Силвия Михалкова: Обградихме оставените в болницата деца с толкова любов, че се шегувам: май ги разглезихме

9-месечните близнаци медицински са абсолютно изрядни. Майката не се е отказала официално от тях, но няма условия да ги гледа. Другите ѝ деца - едно по-голямо и още две двойки

Хасан Адемов: Пенсиите ще се увеличат със 7,8% от 1 юли по швейцарското правило

Схема “глас срещу хляб” няма да има. Ще проверим всеки сигнал за купуване на вот с помощи, казва той Още акценти от интервюто със социалния министър Хасан Адемов: От първия ден работим за добавки за

>