Светослав Георгиев: Нуждата от редкоземни елементи расте -­ ценни са за производство на електромобили, солари, батерии, смартфони

18.08.2025 14:25 Марияна Бойкова
Светослав Георгиев

Извличането им е сложен и скъп процес

Редкоземните елементи станаха фокус в геополитиката и все повече хора се питат какво са те. Имаме ли ги у нас, проучва ли се за тях? "24 часа" потърси за отговор на тези въпроси Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт на БАН.

- Г-н Георгиев, кои са най-значимите и търсени редкоземни елементи? И в какво се влагат?

- Групата на редкоземните елементи (РЗЕ) включва 14 химични елемента със сравнително сходни свойства, към тях понякога се добавят още 2-3. Те не са особено редки в земните недра – наречени са така, защото рядко образуват собствени минерали и обикновено присъстват като примеси. Извличането им е сложен и скъп процес. Едни от най-търсените и значими от тях са неодим, празеодим, диспрозий, тербий, лантан, церий и др. Специфичните им свойства ги правят ценни в редица производства - на ветрогенератори, слънчеви панели, батерии, електрически автомобили, смартфони и друга електроника, модерно военно оборудване и др. и нуждата от тях стремглаво нараства. С изключение на Китай обаче повечето държави пренебрегват инвестициите в търсенето, проучването, добива и преработката на редкоземни елементи през годините и се формира глобален недостиг на тези ресурси.

- Защо изведнъж станаха толкова актуални?

- Редкоземните елементи са икономически актуални от около 30 години, но наистина напоследък доста се заговори за тях и в медийното пространство. С бурното развитие на технологиите и агресивното налагане на възобновяеми енергийни мощности, на батерии за складиране на енергията и на електрически автомобили, нуждата от редкоземни елементи стремглаво нараства. С изключение на Китай обаче, повечето държави пренебрегват инвестициите в търсенето, проучването, добива и преработката на редкоземни елементи през годините и съответно се формира глобален недостиг на тези ресурси.

- Кои от тях ги има в българските недра? Правени ли са проучвания за тях и кога?

- Нямаме точна оценка за състоянието на редкоземните метали на територията ни. В България, за съжаление, е налице многогодишна тенденция за пренебрегване на проучването и разработването на геоложките ни ресурси. Поради това ние на практика не знаем с какво разполагаме. През 1997 г. се закрива Комитета по геология, структура която е отговаряла за търсенето, проучването и категоризацията на ресурсите в България и оттогава до днес на държавно ниво не се извършват целенасочени проучвания, включително и за редкоземните елементи. Заради това ние на практика не знаем с какво разполагаме. Показателен е фактът, че България е единствената държава в Европейския съюз, която няма функционираща геоложка служба, и то от десетилетия.

- Какъв е потенциалът за добив и къде са находищата? А добивани ли са?

- Геологията на България е разнообразна и дава предпоставки за наличието на разнообразни ресурси. При интензивните геоложки проучвания през миналия век се откриват и разработват редица находища на мед, олово, цинк, злато, уран и др. Редкоземните елементи обаче не са били икономически актуални и подобни залежи не са търсени и оценявани целенасочено. В отделни научни публикации са докладвани повишени съдържания на редкоземни елементи в отделни райони - в алкални магмени скали, в пегматити, дори и във въглищата от Маришкия басейн. Тоест потенциалът е налице, нужни са обаче действия по търсенето и проучването на перспективните райони. Това включва както нови находища на редкоземни елементи, така и изследването на минерали от съществуващите находища на злато, мед и олово например, а също и изследването на редкоземни елементи в огромното количество отпадна скална маса, натрупано в процеса на дългогодишния добив на метали и въглища в страната. От края на 2024 г. стартира петгодишна национална научна програма за критичните и стратегическите суровини в България, като една от целите на програмата, финансирана от МОН, е да представи обзор за потенциала на България за всяка една от 34-те такива суровини, които включват и редкоземните елементи. Тя е добра първа стъпка, която обаче не може да замести липсата на геоложка служба и инвестиции от държавата в проучването на собствените ресурси.

И накрая искам да поздравя всички геолози, миньори и служители в минния и преработвателния бранш в страната с  Деня на миньора – 18-ти август. Нека всички заедно да продължим да опазваме и развиваме геоложките познания в страната и нека държавата също да подкрепи усилията за проучване и в крайна сметка разработване на нови находища по икономически изгоден и природосъобразен начин.

Други от Интервюта

Петя Димитрова: Левовете важат до края на януари в магазина, но банките ще ги обменят винаги

Дигитализацията остава ключова. Точно преходът показа колко е важно това - ако плащате с карта и използвате дигитални канали, не се налага да правите нищо

Димитър Коцев-Шошо: Името Коцев влиза в стаята преди мен, откакто се помня

Перфектните животи, тела и семейства са пълни глупости, но щом така им е удобно, добре. Аз съм неперфектен За 100 години от рождението на великия Константин Коцев синът му иска да се кръсти улица на

Доц. д-р Ивайло Шалафов: Силно впечатлен от Фердинанд, турският султан скандализира пашите с орден от него под формата на кръст

Царят поръчва 20 г. по-рано изработката на отличие за Независимостта на България – "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Последният му носител е покойният княз Кардам

Ивилина Алексиева-Робинсън: Не е редно цялото машинно гласуване да е в ръцете на една частна фирма

Правилата в ЕС са, когато се прилага електронна технология, винаги да има и алтернатива за вот на хартия, посочва изборната експертка и бивша шефка на ЦИК В момента не знаем нищо за тези скенери

Министър Георги Георгиев: Пращат ни есемес, ако някой иска справка за наш имот

Чашата преля, когато по закон бяхме длъжни да дадем на малограмотен мъж актовете на 200 имота, казва министърът на правосъдието Георги Георгиев И още акценти: Въвеждаме в България защита

>