Еврото, прието от все повече хора, критични ще са първите 6 месеца
Все повече хора се отнасят положително към приемането на еврото у нас. Това показват последните оповестени резултати от национално представително проучване, по поръчка на финансовото министерство.
Вече близо половината от запитаните - 49,2% приемат новата европейска валута. Техният брой се е увеличил с 3 пункта спрямо май, когато делът им бе 48,5% , засечен от предишното допитване. Предприемачите запазват категоричните си положителни нагласи - 69% избират отговор „да", срещу 30% скептично настроени.
43% от гражданите и 62% от бизнеса определят приемането на еврото от 1 януари 2026 г., като успех в цялостната ни евроинтеграция. Основната причина е започналата, макар и със закъснение кампания за еврото.
Изследването обобщава и няколко притеснения на хората от въвеждането на валутата, която ще замени лева. Времево тези страхове сочат като критична зона първите 6 месеца от старта на реалното приемане. Така, оценката за последствията остава със знак минус - 47% от хората се страхуват от негативни ефекти срещу 39% от интервюираните, които смятат, че плюсовете ще бъдат повече от минусите.
Нагласите се променят по отношение на дългосрочните ефекти, където и граждани, и бизнес споделят оптимистични очаквания. При предприемачите делът на оптимистите в дългосрочен план вече е 65%, срещу 22% с песимистични очаквания.
Като основни позитиви са посочени прагматични очаквания като: удобство при пътуване и разплащане в чужбина - 59%, улеснена търговия с другите европейски държави, повишаване на финансовата сигурност и стабилност на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане преминаването към друга сфера на влияние. Последните ефекти са очаквани от 25- 30% от хората.
Тревожно висок остава, и продължава да расте, броят на хората, които се опасяват от спекула и изкуствено завишаване на цените – цели 71%. Очевидно това опасение се споделя и сред привържениците на еврото. Това е и най-сериозният повод за пренасочване и засилване, както на кампанията за еврото, така и на мерките срещу евентуално повишаване на цените. Според авторите на изследването, е налице риск от ерозиране на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата.
Двойното обозначаване на цените- в левове, и евро, което стана задължително от 8 август получава противоречиви оценки. 90% от хората са видели двойните обозначения в магазините за хранителни стоки, 38-40 на сто в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% - в магазини за облекло и обувки.
Към момента, самооценките на хората се разделят на две почти равни части – 34% твърдят, че то ги улеснява, започват да свикват, 36% признават, че двойното обозначение по-скоро ги обърква. Объркването най-често се изразявало в подвеждане по по-ниската цена, тази в евро.
71% от гражданите и 76% от бизнеса са категорични, че ще обменят парите си в банковите клонове. Експертите смятат, че това е израз на доверието към банките, а също е на кампанията им за внасяне на левове без такса. Пощенските клонове са посочени като място за обмяна от 6% от анкетираните, главно живеещи в малки населени места. Предпочитанието към обменните бюра пък се е сринало от 12% през май до само 5% през юли. Предполага се, че ще бъдат предпочетени от предприемачи с по-големи наличности в лева.
При изследването бизнесът е споделил очакване, че веднага след въвеждане на еврото ще се наложи да увеличат заплащането на служителите си: 7% - още в следващите един-два месеца, а още 20% - веднага след въвеждане на еврото.
Според отговорите на въпрос за делът на плащанията към служители на фирмата по банков път и в брой, са се оформили различни съотношения, но средният резултат е обнадеждаващ – 68,5% - по банков път срещу 32% плащания в брой. Това означава, че все още има немалък дял левове за превалутиране, без да е известен техният действителен размер. 77% от разплащанията с доставчици стават през банка, 23% си обменят пари в брой.
Що се отнася до оценките на институциите, БНБ остава лидер с 91% дял на хората, които смятат, че тя ще се справи успешно. Сходно доверие- на 88% от запитаните получават търговските банки. Делът на положителните оценки спада до 70% към финансовото министерство и 66% за НА, 43% за готовността на общините. Единствените две институции с негативни оценки от страна на бизнеса са КЗК само с 30% позитив срещу 54" негативи и КЗП - 34% позитив срещу 56% негатив.
Над половината граждани смятат, че вече са запознати с процедурата по приемане на еврото, 21 – 29% признават, че още не се ориентират добре. Изследването потвърждава няколко критични точки- кампанията още не е достигнала до възрастните, хората с ниско образование, в отдалечените населени места, както и до младежите от 16 до 18г., които слабо се интересуват от политика и са останали встрани от процеса.