„Алфа Рисърч“: 32% от българите смятат, че ИИ застрашава човечеството

29.07.2025 11:10
Изкуствен интелект СНИМКА: Пиксабей

32 на сто от българите смятат, че навлизането на Изкуствен интелект (ИИ) застрашава човечеството. Това показва изследване, проведено в периода 7 – 14 юли 2025г и реализирано със собствени средства от "Алфа Рисърч". Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна.

Изкуственият интелект (AI) не просто се превърна в двигател на четвъртата индустриална революция, но и изведе редица научни и технологични постижения на качествено по-високо равнище. Той все повече се настанява в ежедневието на хората, а лесният достъп до него предизвиква оживени дискусии за приложението му, ползите, рисковете и необходимостта от регулация.

Проучване на технологичния гигант Гугъл от началото на 2025г. показва, че 48% от населението в глобален мащаб ползва генеративни AI приложения за все по-разнообразни цели като забавление, търсене на информация, подпомагане на работата и образованието си. Според същото проучване потреблението в Европа достига 42% от пълнолетното население.

А българинът?

Агенция Алфа Рисърч проведе национално-представително проучване, което показва, че българското общество е на средно европейско равнище по потребление на генеративни AI приложения. 44% от пълнолетните българи ползват приложения като ChatGPT, Gemini и др. подобни, а 56% все още не. Използването им обаче е относително ограничено като честота (13% активно, 31% - в отделни случаи).

Подобно на други страни, и у нас AI приложенията очертават сериозна пропаст между поколенията и отделните образователни групи. Колкото по-млади и колкото по-образовани са потребителите, толкова повече се допитват до AI. Всеки трети младеж на възраст 18 – 29г. в България заявява, че го ползва активно, докато 81 на сто от най-възрастните нямат досег с такива приложения. За средните поколения генеративният AI е познат, но все още не е ежедневие. Образователният статус прави картината още по-диференцирана. Основни потребители са хората с висше образование (62% ползват, 38% - не), а сред най-ниско образованите ситуацията е диаметрално противоположна (21% ползват, 79% - не).

Българските граждани са на средно европейско равнище по степен на проникване на AI приложения, но в догонваща позиция от гледна точка на целите на ползването им. Европейците се ориентират към тях еднакво активно за лични нужди (търсене на информация, забавление) и в изпълнение на професионални или образователни задачи. Българинът се обръща към генеративния AI два пъти по-често от личен интерес (36%), отколкото за да постигне по-висока ефективност в дейността си (18%) – тенденция, която доминира във всички социално-демографски слоеве, вкл. най-младите и най-високо образованите.

Все още ниската честота и дисбалансът в целите, за които се ползва, предопределя и противоречивата нагласа на българина към изкуствения интелект. Към момента е налице паритет в оценките, с лек превес на оптимистичните нагласи. 36% са на мнение, че генеративният AI ще подпомогне човечеството като стимулира развитието на науката, медицината и други важни сфери. Привърженици на тази теза са основно най-активните потребители в страната – висшистите и 18 – 39 годишните. Сред други 32% от пълнолетното население доминират притесненията, че той е заплаха за човечеството. Изразяват ги най-вече хората, които не ползват AI приложения – най-възрастните и по-ниско образованите.

                      

Ентусиазмът и страховете, с които обществата (вкл. българското) посрещат навлизането на изкуствения интелект не прави изключение от добре познатото в исторически план отношение към иновации със силен социален, икономически, научен отпечатък. Много от тях са посрещани с противоречиви нагласи и само опитът се е наложил като убедително доказателство за тяхното значение. По този път по всяка вероятност ще преминават и възприятията за изкуствения интелект в българското общество. Интересно е, че в страни, където ползването му е по-активно, оптимизмът и разбирането за предимствата доминират отчетливо над съмненията за бъдещето на човечеството. Което означава, че пътят към все по-цялостното му използване е открит и през следващите години могат да се очакват все по-дълбоки трансформации във всички области.

                                                 

                                                    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               

Други от Анализи

Светът вярва най-много на лекари, учени и учители, а най-малко - на политици (Графика)

Лекарите, учените и учителите се ползват с най-високо доверие сред хората по света. Това показва международно проучване “Индекс на глобалното доверие” на компанията “Ипсос” в 32 държави

Войната между машината и хартията за вота трябва да спре. Как?

Докарахме се дотам да вярваме в изборите по-малко от държави, които доскоро гласуваха с камъчета. Партиите започнаха тази битка, те трябва да я спрат Хората, които се занимаваме с избори

Най-желязното табу в българската политика

Само едно нещо може да излекува нацията, но за него се спазва пълна омерта Българската политика вече агонизира - в рамките на 5 години тя претърпя 7 парламентарни избори и се стяга за осми

Споразумението с Меркосур укрепва ЕС в епоха на нестабилност

С него ще се премахнат мита на стойност милиарди евро, ще се отворят пазарите на обществени поръчки, а на дружествата ще се осигури предвидимостта, от която се нуждаят Повече от четвърт век след

Протестите в Сърбия: от какво трябва да се страхува Вучич

След цяла година протести, студентите в Сърбия вече мислят за подготовката на парламентарни избори. Президентът Александър Вучич обаче търси дата, която би му била най-изгодна

>