Депутатите и ВСС сготвиха миш-маша в съдебната система по различни рецепти – от утре е на масата (Обзор)
- Досегашният и.ф. шеф на ВАС Георги Чолаков излиза в отпуск до 30 септември, заместниците му ще се редуват на поста
- Още преди две седмици Прокурорската колегия обяви мнението си, че законът не засяга Сарафов
Двамата зам.-шефове на Върховния административен съд (ВАС) ще си поделят ръководните функции от вторник, докато Пленумът реши кого от тях да посочи за и.ф. председател.
Мариника Чернева и Любомир Гайдов ще се редуват на председателския пост в следващите месец-два. В същото време досегашният временен шеф на ВАС Георги Чолаков, чийто редовен мандат изтече на 12 ноември миналата година, излиза в отпуск до 30 септември, съобщи той пред правния сайт “Лекс”.
И.ф. главният прокурор Борислав Сарафов остава на поста. Още преди две седмици Прокурорската колегия на ВСС обяви, “за да е наясно обществото”, че няма да определя нов временен обвинител №1. Законът действал занапред, а случаят на Сарафов бил заварено положение.
На практика по средата на юли съдебната система изпадна в ситуация, каквато най-новата ни история не помни. От една страна, има Висш съдебен съвет с членове, чийто
мандат изтече преди 3 години,
през октомври 2022 г., и който до 22 юли тази година трябваше да бъде попълнен. От друга, двете му колегии - Съдийската и Прокурорската, имат различно тълкуване дали разпоредбата за 6-те месеца, през които може да се заема позицията на изпълняващ функциите, действа занапред, или се отнася и за сегашните временни шефове.
Самата правна мисъл също е разделена
Според юристи, като например проф. Димитър Радев, законът действа занапред. Други пък, като бившия депутат и правосъден министър Крум Зарков, са на мнение, че на 22 юли Сарафов и Чолаков не може повече да са изпълняващи функциите.
В същото време в Конституционния съд има дело срещу промените в съдебния закон, с които беше прекратена процедурата за избор на главен прокурор. То е допуснато за разглеждане и докладчик по него е последното попълнение в съда Орлин Колев.
Хаосът започна преди три години, когато съдебната система избра свои членове във ВСС, но не и парламентът. После мнозинството от сглобката отложи попълването на кадровия орган с аргумента, че първо трябва да направят промените в конституцията, а след това да избират кадровиците на съдебната власт.
Конституционният съд обаче отмени повечето от новите текстове, а ВСС поднови процедурата за избор на главен прокурор.
На поста нямаше титуляр от юни 2023 г., когато ВСС освободи Иван Гешев и определи за и.ф. Борислав Сарафов.
За да спре избора му, в началото на януари парламентът, и то с мнозинство от 232 гласа, прие промени в съдебния закон. Според тях
до 21 юли трябваше да стартира изборът на нови членове на съдебния съвет,
започналата процедура за избор на главен прокурор - да бъде прекратена, а изпълняващите функции, тоест Чолаков и Сарафов, да не заемат постовете повече от 6 месеца. Сарафов атакува прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор пред ВАС. А върховните съдии пратиха казуса в Конституционния съд.
От парламента обаче последва затишие. През февруари правната комисия прие правилата за избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание. Според тях
след гласуването им в пленарната зала има 14-дневен срок за номинации
Особеното при избор на ВСС и Инспектората към ВСС е, че трябват 160 гласа - мнозинство, явно непостижимо засега. До този момент правилата не са внесени за разглеждане в пленарна зала.
6-те месеца изтекоха и датата 21 юли дойде. Самият парламент не спази срока, който сам си определи за избор на нов ВСС. Първа Прокурорската колегия постави темата за изпълняващия функциите. Две седмици преди да настъпи 21 юли, на свое заседание нейните членове обявиха, че законът действа занапред, освен ако няма специален текст, който да казва друго.
Кадровиците не излязоха с решение, а само изразиха становище, което не може да се атакува пред съд. Мнозина юристи заподозряха, че
причината е, за да не се оспорва пред ВАС
Съдийската колегия пък прехвърли топката на Пленума на ВАС и поиска той да посочи кой да да бъде и.ф. председател на съда.
По закон Пленумът има право да номинира председател. Но тъй като съдебната ваканция вече започна и немалко от съдиите са в отпуск, той не може да бъде свикан преди 1 септември. Затова Чолаков излиза в отпуск, а двамата му заместници ще се сменят по старшинство.
Започва Мариника Чернева, а когато тя отсъства, начело ще е Любомир Гайдов. После Пленумът трябва да каже кой от тях ще бъде и.ф. председател, а Съдийската колегия да го назначи. От Прокурорската не идват знаци, че ще преразгледа мнението си, а един от кадровиците неофициално сподели, че колегите му не виждат основание - да предприемат подобен ход.
Юристи прогнозираха, че оставането на Сарафов като и.ф. ще даде възможност негови актове да бъдат атакувани занапред на основание, че са издадени от нелегитимен орган. За подобно нещо обаче този, който оспорва пред съда, трябва да има правен интерес. Самият Сарафов може и да се въздържа да издава актове, докато изчаква решението на Конституционния съд.
Положението на самия съдебен съвет и доколко неговите решения ще са легитимни занапред, също не е ясно. Кандидатът за шеф на Районния съд в Пловдив Божидар Кърпачев например поиска изборът за шеф на този съд да бъде отложен за следващия ВСС, за да няма съмнение в неговата легитимност. Не е изключено примерът му да последват и други, което със сигурност поставя съдебната система на глинени крака.
Решението на тази оплетена ситуация е в парламента и в избора на нов ВСС.