Румен Москов от Добрич, написал 5 книги на Апостола: Левски е универсална личност, неописуем е
След като положи цветя пред паметника на Васил Леевски, заедно с много граждани на Добрич, Румен Москов каза, че подготвя петата си книга за Апостола на свободата, която е нарекъл „Величието на Левски". Тя е 125 страници, в четири глави, но събира, според автора, най-ценното от личността и дейността на Левски.
Първата глава е посветена на всички бунтове и въстания от падането на България под турско робство и подема на поробените българи през епохата на Възраждането. Според Москов, Левски съзнателно или не улавя този процес на духовно раздвижване и материално замогване на народа и го насочва към идеала му за освобождение .
„Във втората глава „Характеристиките на Левски" се опитвам да проследя аналитичното мислене, довело до революционно действие.Описвам неговата дейност как постепенно и упорито събужда народа за революция, как постига обединението на българите около идеята за освобождението им. Спирам се подробно и на личността на Левски – морал, съзнание, душевност, чунства, въображение. Наред с това изследвам и неговите принципи, възгледи, мироглед, хуманизъм. Двете, според мен, определят личността на Васил Левски като уникална от историческа гледна точка", казва Москов. „Един от най-големите му успехи като реално изражение на многопластовата му личност е създаването на народна комитетска организация в поробена България.Това е възможно, защото той е и духовен водач, и лидер, казано съвременно, за обединението на различни хора за една цел – Освобождението. Вторият пласт в личността на Левски е чисто орагизационния – той разчита на себе си и създава революционни комитети. Създал е 108 комитета с 1280 членове в България.. Постига го за 4 години в 15-те си обиколки из вскички краища на поробеното Отечество. На тях е посветена и третата глава, която съм нарекъл „Одисеята на Левски". Важно е да се отбежи, че преди започне да започне с изграждането на революционни комитети, Левски вече има изяснена за себе си идеология, стратегия и тактика. Той тръгва от Цариград, после минава през България и стига до Ловеч, като решава, че тук ще е центърът на революционната организация. Намира съмишленици за обиколките си от двете легии, в които е участвал. На място търси будни, образовани българи, които допълнително го вдъхновяват за делото му", обяснява авторът.
„Започвам четвъртата глава „Личността на Левски" по странен начин – първо описвам неговото лице, погледа му, излъчването му, които говорят много за душевното му нагласа. После се опитвам да разгадая вътрешния му свят и да надникна в душата му, побрала мъката на поробена България, как общува с различни хора", добавя той.
„Тази книга не е съзерцание или плод на мои мисли за Васил Левски, тъй като това е петата ми книга за Апостола. Някои от тях имат и втори издания. Събрал съм изключително богат материал, разговарял съм с много известни историци, имам 123 книги за Левски, които съм изучил подробно. Смятам, че в моите книги засягам теми, които не са изследвани подробно като обиколките на Апостола. За тях, признавам, че събрах много трудно подробна инфорвация, тъй като тази тема не е изследвана подробно", казва още авторът.
Румен Москов е работил като радиомеханик в Авиобазата в Добрич, която е закрита преди много години. „Интересът ми към Левски беше породен от случайна среща във влака през 1974 г. с Любомир Дойчев, който е писал книги за Апостола. Другата провокация дойде от покойния проф. Николай Генчев", споделя Москов. „За да се пише за Васил Левски, трябва преди това да си изучавал философия – особено в частите й аксиология и онтология, логика, психология, етика, естетика", убеден е Москов.
Снимка – от поклонението в Добрич по повод 188-годишнината от рождението на Апостола