Георги Тошев: 7 години чаках да се срещна с Далай Лама - личност без аналог в света, която може да се извини, но и да прости
Трима американски президенти го поздравиха за 90-ия му рожден ден. Не разбрах дали български лидер го е направил, но пък кметът на Бургас Димитър Николов му прати послание, че в града ще има Център за източна култура
Подготвям голям документален филм за най-голямата българска звезда. Коя е тя? Тайна. Засега, казва известният журналист
Той завършва българска филология, но със страст се отдава на медиите и театъра, за да се превърне днес в един от най-ярките и качествени журналисти у нас. 56-годишният Георги Тошев има зад гърба си десетки тв предавания, документални филми, книги и статии за най-известните личности в сферата на културата, продуцент е на "Преди обед" по Би Ти Ви, бил е съветник на министъра на културата Емма Москова. Преди дни обаче сбъдна една голяма своя мечта - да се срещне с Далай Лама.
- Г-н Тошев, бяхте сред неколцината българи, поканени на 90-ия рожден ден на Далай Лама - духовния лидер на тибетските будисти. Как се случи това?
- Да срещна Далай Лама, е стара моя мечта, която от седем години се опитвах да материализирам. Преди година се запознах с будни българи, хора с различни професии, с професионални успехи и добра реализация, които са осъзнали, че трябва да правят нещо за другите. Създават фондация “Калпатару”, която подпомага духовното развитие и здравословния начин на живот. Издават много ценни книги и ме поканиха да представя “Черната книга” на Свами Тирха – изключително четиво, пълно със знание и смисъл. Пътувахме из България със Свами Тирха, невероятна личност, бивш преподавател, красив ум. Оказа се, че те имат контакт с хората около Далай Лама. Поканиха преди време в Бургас тибетски монаси, които имаха изключителен прием в града. Заедно с моите приятели от “Калпатару” решихме, че искаме да направим филма “Далай Лама”. И мечтата постепенно се сбъдваше.
Не беше лесно по пътя. Заради 90-ия рожден ден и пристигането на хора от цял свят в Дарамсала - мястото, където живее Далай Лама, пропускателният и охранителният режим бяха строги. Получих виза в последния момент, сменях билети, българският оператор не можа да замине, но аз не се отказах. В Делхи ново предизвикателство – всички полети до Дарамсала дни наред се отлагаха заради лошото време в планината. Това е причината много световни лидери и звезди да не пристигнат лично, а да изпратят своите видео послания. Не се отказах, организирах на летището японка, австриец и индиец с такси и пътувахме 14 часа, но успях да стигна часове преди церемонията.
- Как такъв свят човек празнува рождения си ден?
- Далай Лама е личност без аналог заради всичко, което прави за своя народ в изгнание, за глобалния мир. Не съм човекът, който се наема да анализира личността му, делото му. Мога да говоря какво са дали книгите му, които съм прочел, думите, които пише и изрича, делата му. Далай Лама е мъдрец, политик, дипломат, хуманист. Огледайте се около себе си. Кой световен лидер или политик говори за състрадание, за покой на ума?
В личен план е човек, който
живее скромно, отказвайки се от привилегии, възможности да живее където поиска и както поиска
Далай Лама е човек, който може да се извини, покае, да прости. Дефицити в наше време. Представяте ли си да имаме поне един политик, който притежава някое от тези качества? Всеки ден сме облъчвани от егоцентризъм и пълна самозабрава, алчност, лицемерие и агресия.
Рожденият ден започна в 8,30 в неговия манастир и приключи в 13 часа. Далай Лама се появи към 9 часа, когато започнаха поздравленията от цял свят. Трима американски президенти го поздравиха – Буш-младши, Клинтън и Барак Обама, не разбрах да е имало български лидер, президент или министър-председател, който да го поздрави. Затова пък думите на актьора Ричард Гиър, който също пътуваше с кола от далечно летище и заедно със сина си успя да присъства лично на празника, заслужено бяха изпратени с бурни аплодисменти.
За пореден път наблюдавах как се променя и протокол в света. Да говориш със сърцето си, уважително, а не да мяташ словесни клишета, е мярка за лидерство. Музика, танци, един минифестивал на артисти от различни места направиха деня незабравим, а думите на Далай Лама: “Докато пространството съществува, докато съществуват съзнателни същества, дотогава и аз ще остана, за да разсея страданията на света” продължават да бъдат тълкувани и интерпретирани като духовно завещание. Усещането в Дарамсала в дните на рождения му ден е необяснимо. Не е помпозно, еснафско, празнично е по дух.
- Кои бяха другите българи на рождения ден?
- Щастлив съм, че освен двамата представители на фондация “Калпатару” с мен беше зам.-кметът на Бургас Чанка Коралска, която предаде на Далай Лама поздравленията и послание от кмета на Бургас Димитър Николов. Увери го, че предстои създаването на Център за източна култура в Бургас, част от програмата на града за културна столица на Европа. За мен това е много цивилизован ход – Бургас да е като други европейски градове – Женева, Стокхолм, Мюнхен, Прага, Париж, в които отдавна има подобни културни центрове.
- Какви други хора имаше?
- Имаше много и всички бяха пристигнали в Дарамсала не като лидери, а като приятели. Много звезди дори не се афишираха, защото скромността на Далай Лама те прави един от другите - не по-важен, не по-богат или по-успешен от монасите в манастирите, които нямат нищо освен своята вяра и човеколюбие.
- Какво си казахте? На какъв език?
- Далай Лама говори английски език. Срещата с него съм описал в емоционален пост, защото природата беше в синхрон с емоциите. Дъжд, мъгла, опит слънцето да пробие облаците. Всичко стана в последния ден, в последната възможна минута. Думите му: “Понякога дъждът е само начин небето да те накара да спреш за малко!”. Приех го лично, като завет.
Погледът му - ясен, пронизващ, фокусиран. Усмивката - блага, но не маска
Ръцете му топли, силни. Това време беше безкрайно. Важно за мен. Ще се опитам да го постигна във филма, който с фондация “Калпатару” ще направим заедно, интервюирах още тибетския министър-председател, най-близките хора до Далай Лама. В това общество има ясни правила, йерархии, които не приличат на светските, в които силният мачка слабия. Има енергия, сила, ред. И една атмосфера на взаимност, на вътрешна необходимост да направиш нещо за другите. Дълго ще мисля върху всичко, което видях и преживях. Все още ми е трудно да говоря много.
- Как разбрахте съвета му за дъжда, който те кара да спреш за малко?
- Разбрах го като завет, съвет да намаля темпото, да забавя, да капитализирам опита, който съм натрупал. Това послание не е спирачка, а осъзнаване. Някъде в тишината на статичността се крие разковничето на мъдростта, на подготовката ни за следващата стъпка, проект, промяна. За себе си мога да кажа, че ритъмът, с който живея, често е убийствен. Пътуването е голям подарък, но и голямо изпитание. Не само физическо, но и психическо. Бързо трябва да превключваш към среда, хора, задачи. Има върху какво да мисля.
Духовният водач живее скромно, отказвайки се от привилегии и възможности да живее където и както поиска
- Как се държи Далай Лама с хората - и тези, които са близо около него, и непознатите? Впрочем едно от неговите послания, станали световноизвестни, е: “Бъди мил и учтив, когато е възможно. Това винаги е възможно”. Такъв ли е и той?
- Тази учтивост е заразителна. Бих я нарекъл уважителна учтивост, не лигава, не лицемерна. Тя е най-голямата гаранция за ред, уважение, себеотнасяне към другите. Уважителната учтивост отваря врати, създава връзки, общности.
- Личат ли му годините? Той самият дава заявката, че ще живее още 40 години. Как е възможно това, какъв режим спазва?
- Разбира се, че възрастта бележи тялото на човек.
Помагат му двама монаси да слезе от малкия електрически автомобил,
да се качи на стола си, да разреже тортата. Силите физически са лимитирани, но умът, мъдростта, духът… все още силни, възхитителни. Особено погледът! И ръцете, които те държат здраво при среща. Вгледах се в лицето му – като при децата: чисто, открито, спокойно.
- Има ли някакъв ритуал, задължителен етикет или облекло при срещата с Далай Лама?
- Няма изисквания, все пак аз имах щастието да бъда на по-лична среща с още неколцина избрани. Дълъг панталон задължително, риза с дълъг ръкав (от уважение), светли цветове (по препоръка).
- Може ли обикновен човек да отиде при Далай Лама? Какво трябва да направи? И защо хората искат да се срещнат с него?
- Преживяването е много лично. За мен – важно. Той все още прави срещи, но знам, че списъкът е дълъг и се чака с години. 7 години чаках. Да има години пред него. Все пак той ни обеща, че ще живее поне до 130! Хората имат нужда от център, мъдрост, любов и внимание, с което някой се вглежда в теб. Благословия. Минутите с Далай Лама нямат цена. Пожелавам на всеки да ги преживее!
- Що за човек е той? Какво още разбрахте за него?
- Човек с история, която го е белязала, превърнала го е в световен лидер, който остава в историята. Днес в света няма лидери, да не говоря за България, където няма политици, визионери, няма кого да поканиш за депутат. Водят ни случайни хора със скромни възможности и големи амбиции, алчни, неуки, които решават вместо нас какво е добре за нас.
Личности като Далай Лама променят историята. Те са осъзнати. Не мога да говоря за човека Далай Лама от скромния си контакт с него, но го разглеждам в контекста на историческите битки, които е водил и води за своя народ, за другите. Уважението, което си е създал сред хората, без значение от статута им, и по-трудното, което е удържал във времето.
- Как изглежда домът на Далай Лама, как живее той?
- Далай Лама живее скромно в своята резиденция на един връх сред дървета. Там се срещат мъглите, там слънцето първо пробива облаците. Няма лукс, има необходимото. Той медитира, разхожда се, чете, има среща, все още пътува из манастирите. Моята среща беше в двора на манастира, където беше и празненството на 6 юли, в частта за частни срещи.
- Как стигнахте до Дарамсала, как и колко време се пътува?
- Зависи как стигате до Индия, но с турските авиолинии е бързо – около 7 часа от Истанбул. Полетът Делхи – Дарамсала е час и половина, но заради чести мъгли полети няма, с такси джип - 12-14 часа. Дарамсала се намира в индийския щат Химачал Прадеш, Северна Индия, в подножието на Хималаите, прилича малко на Търново – терасообразно разположено градче. Планински град на около 1450 метра надморска височина.
След неуспешното тибетско въстание срещу китайската окупация 14-ият Далай Лама (истинското му име е Тензин Гяцо) бяга от Тибет и пристига в Индия. Правителството на премиера Джавахарлал Неру му предоставя политическо убежище през 1960 г. Дава и земя на тибетската общност, където се установява Тибетската централна администрация. Оттогава в частта Маклеод Гандж (част от Дарамсала) живее и работи Далай Лама.
Самият Тибет е в Китай и от десетилетия се контролира от китайското правителство. Ето защо Далай Лама заяви и на рождения си ден, че само неговият тръст може да реши кой ще е следващият Лама, а не китайското правителство.
- Какви други хора срещнахте там?
- Хора от цял свят, политици, бизнесмени, хора, които управляват света, звезди. Всички там са смирени, с невидими бодигардове, част от цялата общност. Човек знае, че ако ги срещне, не ги снима, но може да разговаря с тях.
- Далай Лама е и политически лидер, който се опитва да извоюва независимост за Тибет от Китай. Какво може да се научи за политиката от него?
- Далай Лама е политически визионер. Затова десетилетия до него се допитват президенти, премиери, хора, които управляват мултинационални компании. Разбира се, за това не се говори, но се знае, че Далай Лама е в основата на предотвратяването на две световни войни.
- Освен че сбъднахте мечтата си да се срещнете с Далай Лама, вие съвсем скоро защитихте докторантура и вече сте доктор. Защо го направихте и какво ще преподавате на студентите?
- Щастлив съм, че
минах вътрешна защита във Филологическия факултет
на Софийския университет “Св. Климент Охридски” на тема “Аудиовизия и документално съдържание в литературното образование”, с която свързвам опита си на документалист, автор на книги и журналист с литературното образование, защото смятам, че в България то трябва да се реформира. Не само да обогатим и осъвременим формата на преподаване, но да преразгледаме автори и произведения, начина, по който се четат и преподават класиците, за да накараме младите по друг начин, личен, да възприемат литературните произведения.
Благодарен съм на научното жури и най-вече на научния ми ръководител проф. Владимир Атанасов, изключителен ерудит и енциклопедист, красив ум и личност, която живее днес, а не в миналото, за куража и волята да довърша труда си. Замислям се за по-сериозна преподавателска работа, защото срещата със студентите ме обогатява повече, отколкото днешната журналистика в България.
- Винаги сте страшно зает. С какво се занимавате сега и какво ви предстои?
- Един проект тайна за един юбиляр, който не обича да дава интервюта. 80 години Катя Паскалева и 90 години Георги Божилов–Слона - нов филм за тяхната любов благодарение на община Пловдив. Очаквам Министерството на културата да хареса проекта ми за национална програма, която да припомни творчеството на тези изключителни български творци. Също и новата ми книга за Катя Паскалева ще излезе съвсем скоро от “Книгомания”. Благодаря на редактора си Веселина Седларска, автор и личност, на която се възхищавам истински.
Скоро ще е и премиерата на филм за Яворов благодарение на община Чирпан и фондация “Яворов”, които ме поканиха да го направя. Предстои премиерата и на нов филм за Силви Вартан с режисьор Ема Константинова на фестивала “Синелибри”. За “Киномания” подготвям голям документален филм за най-голямата българска звезда. Коя е тя? Тайна. Засега.