Дългови роби на съвременното потребление
Парламентът направи плаха стъпка с т.нар. закон за личния фалит - той решава проблемите на децата и внуците на длъжника едва след като ЧСИ е взело всичко, което може
“Робството днес е елегантно, дигитално и доброволно. Но то пак си е робство. За да си свободен, не е нужно да избягаш от системата – нужно е да я разбереш по-добре от тези, които я управляват.”
По последни данни годишната инфлация в България се ускорява до 3,7% през май, след като месец по-рано тя бе на ниво от 3,5%. Това стана ясно от публикуваните на 16 юни данни от Националния статистически институт (НСИ). Разчетът на института показва, че най-много поскъпват:
- ресторантьорските и хотелиерските услуги - 0,8%
- алкохол и цигари - 0,6%
- храни - 0,5%
- дрехи и обувки - 0,5%
- услуги в сферата на здравеопазването - 0,2%.
Това означава, че потреблението се увеличава, държавата ще прибере повече от предвидените приходи от ДДС, а тези, на които доходите не стигат, ще прибегнат
до познатата схема - потребителски или бързи кредити. А после?
По последни данни за първото тримесечие на тази година потребителските кредити растат с 4,5% (~+1,8 млрд. лв.). Проблемните кредити са на стойност 4,27 млрд. лв. (~3,8%). Ръстът на необслужваните потребителски кредити нараства с 30% (2023–2024). Над 120 000 млади хора под 30 г. са с просрочени задължения. С 91% са се увеличили прекласифицираните кредити спрямо 2023 г.
Това налага отново да повдигнем темата за “дълговите роби” (debt bondage) – формата на модерно робство, при която хората остават дълбоко въвлечени в дълг, често без ясно определени условия или срокове за изплащане.
Дълговата робия днес не изглежда като вериги и камшици. Тя носи костюм, говори за “финансова грамотност” и предлага кредитни карти с усмивка. Това е доброволно подчинение чрез системи от кредити, ипотеки, студентски заеми, лизинги, дългове към институции и корпорации, които превръщат човека в производител на стойност, за да погасява лихва – без крайна точка.
“Дългов роб” в днешния свят не е човек с окови, а индивид, чийто ежемесечен доход е почти напълно изчерпван от вноски по кредити, ипотеки, сметки и базови нужди. Той не натрупва спестявания, не инвестира и не може да излезе от “колелото” на работа - плащания - работа. Тази финансова несигурност води до постоянен стрес, липса на време и усещане за безизходица.
Модерният “дългов роб” може да е облечен стилно, да има смартфон и да
изглежда “успял” – но живее в постоянен страх,
че всичко може да рухне с един месец без доход. Той не е слаб – той е продукт на система, която възнаграждава консуматорството и наказва финансовата уязвимост.
Как попадаме в потребителско дългово робство?
Лесен достъп до кредити: банкови и небанкови институции насърчават кредити чрез агресивен маркетинг.
Социален натиск и потребителска култура: живот “на показ”, социални мрежи и материализъм подтикват към живот над възможностите.
Липса на финансова грамотност: хората не разбират реалната стойност на парите, на лихвите, на инфлацията.
Жилищни и образователни ипотеки:
млади хора започват живота си с огромен дълг и без сигурност
Кризисни ситуации: болест, загуба на работа, инфлация или рязко повишение на лихви могат да доведат до спирала от нови заеми.
Целият този цикъл се поддържа на първо място от банковата система, която печели от лихви и забавяния. Тук “принос” има и образователна система, която не учи на финансово планиране, а в същото време за последните 10 години се наложи модел, който прехвърля риска изцяло върху индивида. Но главен виновник за това е налаганата в последното десетилетия политика, която стимулира “потреблението”, а не устойчивото развитие.
Как изглежда животът на “дълговия роб”?
Живее от аванс до заплата, често с овърдрафт или бързи кредити. Няма спестявания, нито фонд за извънредни случаи. Работи напрегнато, често на повече от едно място, но без усещане за напредък. Изпитва постоянна тревожност, често и срам, когато не може да осигури базови неща за себе си или за семейството. Изолиран е, защото не може да си позволи социален живот.
Психосоциалните и икономически последствия от това са хроничен стрес и тревожност, защото финансовият натиск влияе върху психичното и физическото здраве.
Липса на избор и свобода, понеже дълговете диктуват всички решения – от работата до личния живот
Трудно се сменя работа, местоживеене или среда и така попада в капана на социалната стагнация.
На практика дълговият роб живее с мисълта, че работи не за себе си, а за да погасява дълг.
И тук проблемът се разраства и става от личен на обществен, в частност на пазара на труда.
Какво е влиянието на дълговите запори върху пазара на труда у нас?
Когато човек с дългове започне работа, почти автоматично му се налага запор върху заплатата чрез частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Това води до широко разпространена практика – служителят настоява да му се декларира минималната работна заплата (МРЗ), върху която запор не се налага, а останалото да получава неофициално в брой. Работодателите често се съгласяват поради недостига на работна ръка.
Какво представлява схемата:
- работодателят е длъжен да удържа запора и да го превежда към ЧСИ;
- длъжникът настоява за фиктивна МРЗ и “надница в плик”;
това представлява форма на двойно счетоводство и укриване на реалния доход.
Последици върху пазара на труда за работодателя са:
- краткосрочна изгода от запазване на кадри;
- дългосрочен риск от глоби и санкции;
- трудно се планират инвестиции в автоматизация.
А за служителя:
- ниска осигурителна основа и по-ниски бъдещи пенсии;
- невъзможност за защита при трудов спор;
- състояние на зависимост и социална несигурност.
За държавата и пазара последиците са:
- Изкривени икономически и социални статистики.
- По-ниска събираемост на данъци и осигуровки.
- Демотивация за легален труд и разрастване на сивата икономика
Структурни ефекти върху пазара на труда включват задържане на заплати ниско поради избягване на запори чрез фиктивна МРЗ, неинвестиране в човешки капитал, защото служителите са неофициални и несигурни,както и емиграция поради липса на перспективи за растеж и законна заетост.
Всичко това води до един повтаряем цикъл на бедност, защото слабото осигуряване води до нови дългове.
Проблемът досега е подценяван многократно, но
при малко над 2,9 млн. заети имаме над 900 000 кредита които не се обслужват,
или около 450 хиляди лица. Като се отчете, че между 850 и 900 хил. са заетите в нископлатени сектори като селско стопанство, хотелиерство, лични услуги, търговия, строителство, излиза, че всеки втори нископлатен работник е с необслужван заем, тоест със запор.
Възможните решения тук са в няколко посоки:
- разширяване на незапорируемия доход;
- държавна подкрепа за рефинансиране на дългов;
- стимули за работодатели с изцяло официална заетост;
- автоматизирани проверки за укрит труд;
- национални програми за финансова грамотност.
Практиката на фиктивно деклариране на заплата при наличие на запор от ЧСИ е масова и дълбоко вредна. Тя подкопава легалния трудов пазар, уврежда дългосрочните права на служителите и намалява данъчната и осигурителна събираемост. Необходими са спешни законодателни и образователни мерки, за да се прекъсне възпроизводството на тази модерна форма на дългова зависимост и да запазим работната си сила.
Миналата седмица парламентът направи първата плаха стъпка към промени в законодателните мерки с т.нар. закон за личния фалит. Казвам плаха стъпка, защото този закон решава проблемите на децата и внуците на длъжника. Той се отнася за лошите длъжници, но само след като ЧСИ-то им е взело всичко, което може.
Всъщност този закон е нужен, но най-вече на тези с много големите кредити. Още повече че можеш да се възползваш от него само веднъж в живота, както е записано там.