Докато всички търсят пантерата, Теди Москов “сграбчва лъв” с кьопав рицар в Шумен
Спектакълът му е по филма на италианския режисьор Марио Моничели - "Армията на Бранкалеоне"
Търсеното животно в Шумен не е избягало, а е в творческа пауза между репетиции. И не е пантера, а лъв с артистични амбиции. Така се шегуват от Шуменския Драматичен театър покрай издирваната черна пантера в района на Шуменското плато.
А докато всички търсят голямата котка, режисьорът Теди Москов подготвя спекталъла “Сграбчи лъва” (виж повече в интервюто по-долу).
Как да сграбчиш лъв? А после – как да се освободиш от прегръдката му? Тая прегръдка танц ли ще е, или борба? А и кой кого ще е сграбчил в нея – ти лъва или той тебе? Тези въпроси задава спектакълът, който е по филма на италианския режисьор Марио Моничели “Армията на Бранкалеоне”.
Всъщност “Сграбчи лъва” е името на чаровно-налудничавия герой, който сам се е нарекъл така, защото си е въобразил, че е рицар и че му трябва име, вдъхващо страхопочитание.
В спектакъла участват Мая Новоселска, Евгени Будинов и актьорите от трупата Калин Пачеръзки, Веселин Бърборков, Мадлен Йорданова, Нелли Таукчи, Петар Андреев, Ей Бо, Александра Михайлова и Валентин Ченков. Премиерата е на 2 юли.
Режисьорът: В театъра умното е скучно. Обещавам да не ви е умно!
- Надявам се скоро да не се наложи да кажем "мир на праха" на стойностното кино
- Г-н Москов, докато всички се опитват да заловят пантерата в Шумен, вие ще “сграбчите лъва”. Какво представлява новият ви спектакъл?
- Спектакълът ми “Сграбчи лъва” е вдъхновен от италианската кинокомедия на Марио Моничели “Армията на Бранкалеоне” с участието на удивителния комик Виторио Гасман. Той обаче е не по-малко силен и като трагичен герой в някои от филмите си. Според мен Гасман играе по-вълнуващо от Ал Пачино ролята на слепеца в италианския първообраз на американския филм “Усещане за жена”. Имам предвид “Мирис на жена” (Profumo di Donna) на режисьора Дино Ризи. У нас беше преведен “Ухание в мрака”. Не съм и не желая да бъда фактор, така че моля да не бъда охулван за изказаното си мнение. Не го налагам на никого. Моля също да не го споделяте с Ал Пачино, че ще ми се разсърди - ха-ха!
Ролята на рицаря в моя спектакъл се изпълнява от Евгени Будинов, а Мая Новоселска влиза в образа на някаква чалната старовремска банкерка, която притежава пътуваща банка и си въобразява, че е продуцент на групата около Сграбчилъва. Групата се състои от блестящи артисти на шуменския театър!
Сценичната ми версия на “Армията на Бранкалеоне” е за кьопав рицар, който е нарекъл себе си с гръмкото име Сграбчилъва (свободен превод на Brancaleone). Той се впуска заедно с една доста шантава армия, събрана “от кол и въже”, в твърде странни и необмислени подвизи. Не че трябва да има обмислени подвизи, но неговите са озадачаващо необмислени, а и никому ненужни. Точно това пък ги превръща в приятно смешни.
- Как може да сграбчиш лъв?
- В спектакъла сграбчването на лъва не е нищо друго освен самохвалство на главния герой. Той сковава бронята си от пътни знаци и капаци от тенджери, нахлупва на главата си продънен чайник, яхва малоумен жълт кон и дори се допитва до него за най- важните неща.
- В описанието на спектакъла пише, че е за един особен вид глупост – клоунската глупост. Какво значи това?
- Значи: трогателна непрактичност, детинска невинност и липса на всякаква поквара. Клоунът няма “задни мисли” - всичките му мисли са “предни”. В моя речник срещу думата “клоун” съм изписал “безкористност”. Гледали сме всички прочутата сцена, в която глупендер с червен нос реже клона, на който обаче е седнал. С подобни “мъдри” действия ще е изпълнено и нашето представление. В театъра умното е скучно. Обещавам да не ви е умно! Глупостта на нашите персонажи обаче няма намерение да предизвиква надменност и подигравки, а само приятелски усмивки.
- Какви са героите в спектакъла?
- “Герои” е силно казано. Симпатични глупчовци са. Постигат трогателни неуспехи, при това полагайки неимоверни усилия за осъществяването на всеки един от провалите си. А след като си достигнал до провал, влагайки изтощителен труд, няма как после да не се гордееш с него. Визирам някои от моите представления - ха-ха!
- Кога се развива сюжетът?
- В едно измислено и театрализирано от нас средновековие. Помня как в училище в часовете по история ни набиваха в главите представата за “мрачното Средновековие”. Е, тази представа е тотално неприложима към моята трактовка. При мен Средновековието е приказно и ведро.
- Как Марио Моничели даде съгласието си филмът му “Армията на Бранкалеоне” да бъде пренесен и на театралната сцена?
- Даде го с нескрито удоволствие и дори с благодарност. Когато бях у тях, успях в разговора ни да го предразположа по някакъв начин. Говоря не много сложен ежедневен италиански език, защото съм специализирал режисура в Театралната академия “Силвио д’Амико” в Рим през 1992 г. Който не вярва за срещата ми с маестрото, имам я запечатана на камера в документалния си филм “Преводачката на черно-бели филми”. Пътищата ни с големия режисьор се пресякоха, когато заведох у тях симултанната преводачка от италиански език в кино “Одеон” Нели Червенушева и заснех този факт. Тази среща остана събитие както за мен, така и за Нели. За мое (не)щастие Моничели не видя филма ми, защото беше 92-годишен, с прекалено слабо зрение. Мир на праха му! Напусна ни преди 15 години (сякаш беше вчера) последният жив от голямото италианско кино. И на това кино мир на праха му! Надявам се скоро да не се наложи да кажем - “мир на праха” изобщо на стойностното кино. Не говоря за у нас, а в световен мащаб!