Случаят "Георгиевски" даде повод на София да напомни на Скопие защо не стават за ЕС (Обзор)
Той: Да те съдят като българин в Македония, е чест и гордост
Страна, която иска да стане част от Европейския съюз, не може да извършва постоянни репресии срещу представители на друга националност. Около тази позиция се обединиха президентът, външният министър и депутати, след като се срещнаха с македонския българин Люпчо Георгиевски, който бе осъден миналата седмица за расова омраза в Северна Македония. Случаят му даде повод на София да напомни на Скопие защо още не е готово за членство в ЕС.
Недопустимо е страна, която е кандидат за членство в ЕС и шумно агитира, че отдавна е покрила всички критерии, да осъществява съдебно преследване на етническа основа, заяви президентът Румен Радев.
Правото на самоопределение е основополагащ принцип на ЕС и не може да бъде поставяно под съмнение, каза външният министър Георг Георгиев.
Всички, които се срещнаха с Георгиевски, бяха категорични, че делото срещу него е недопустимо. Той получи обещание, че България ще продължи да прави всичко по силите си, за да брани правата на българите в западната ни съседка.
Съдът в Битоля осъди Георгиевски на година условно с двугодишен изпитателен срок. Причината е, че председателят на вече закрития културен клуб “Иван Михайлов” разпространявал в социалните мрежи цитати, “насаждащи етническа омраза, ксенофобия и расизъм”. Присъдата я приемам с чест и гордост. Да те съдят в днешно време като българин в Македония, е чест, заяви Георгиевски във вторник от София.
Единни в подкрепата си към Георгиевски бяха и партиите в парламента. Той беше посрещнат като герой от депутатите от комисията по европейски въпроси. Българите в РСМ могат да разчитат на “категорична подкрепа”, заявиха всички те. За последно депутатите бяха толкова единни, когато приеха декларация именно за защита на правата на българите в Северна Македония в края на май.
Георгиевски призова партиите да се погрижат българските евродепутати да канят македонските българи в Европейския парламент, за да се чуе и техният глас, а не само на македонските управници.
Исканията на македонските българи са да бъдат вписани в конституцията на РСМ и да имат гарантирани права в нея. Това е и едно от изискванията на България, за да допусне Скопие до членство в Европейския съюз. Нещо, което северномакедонските власти отказват да направят. Те не признават и съществуването на българското малцинство.
Президентството беше първата институция у нас, която повдигна въпроса за правата на българите и вписването им в конституцията на Северна Македония пред европейските партньори и институции още когато срещу българските културни центрове се “стреляше”, а активистите “се пребиваха”, заяви президентът Румен Радев.