Какво се случва в Близкия Изток ли?
Какво се случва в Близкия Изток ли?
Ето най-важните тези:
1. Израел, Иран и мрежата от проксита
Израел има един-единствен категоричен съюзник, и това са Съединените американски щати.
От другата страна Иран не разполага със съюзници в традиционния смисъл на думата. Вместо това, той поддържа мрежа от проксита, които сам е изградил и финансирал.
Режимът на Башар Асад в Сирия го няма.
„Хизбула" в Ливан разполага с ограничен военен капацитет.
„Хамас" в Газа е изолиран и значително отслабен.
А хутите в Йемен извършват предимно спорадични атаки, които нямат сериозно военно значение.
С други думи, когато прокситата бъдат ограничени, Иран остава сам.
2. Ескалацията: защо „точно сега" не е истинският въпрос
Последната ескалация започна с въздушна атака на Израел срещу Иран, като Тел Авив оправда действията си със заплахата от иранска ядрена програма. Впоследствие Иран отвърна и това продължава вече пето денонощия.
Истинският въпрос обаче не е „защо точно сега". Този конфликт съществува от над 80 години. Това, което наблюдаваме днес, не е нещо ново, а поредна фаза от дълъг, цикличен и често кървав процес.
3. Защо прозорците за мир не се използват
От гледната точка на човек с 25-годишен академичен интерес към този регион, реалните прозорци за мир почти не се появяват. А когато това все пак се случи, управляващите елити в различните страни съзнателно не ги използват.
Съществува устойчив естаблишмънт – както в Израел, така и в Иран и сред палестинските организации – който оцелява и укрепва чрез продължаването на конфликта. Тези структури не просто нямат интерес войната да приключи – те имат полза тя да продължи.
4. Саботажът на нормализацията
Опитите за нормализиране на отношенията между Израел и арабски държави представляваха реална възможност. Но тази възможност беше саботирана по няколко направления.
От една страна това се случи чрез атаката на „Хамас" от 7 октомври, която взриви дипломатическото напрежение. От друга страна, саботажът дойде отвътре – от страна на самия Бенямин Нетаняху, който през цялата си политическа кариера никога не е предприел реални стъпки към траен мир.
5. Русия и Китай: позиция на дистанцирана изгода
Русия в момента е дълбоко ангажирана във войната си срещу Украйна и основният ѝ проблем е дали ще успее да продължи производството на дроновете „Шахед", използвани за атаките.
Китай, от своя страна, наблюдава конфликта в Близкия изток отстрани – както в онова меме, в което някой се крие зад дърво и доволно потрива ръце.
Пекин има собствен дневен ред, в който Тайван заема централно място, и просто изчаква подходящия момент.
Исторически Китай никога не е имал съюзници. Той има само интереси.
Когато някой каже, че Китай е „най-верният съюзник на Русия", по-точното сравнение би било следното: Си Дзинпин седи, вдигнал крак, а Путин му лъска обувките. Това е съюз по китайски.
6. Китай и интересите му в Иран
Китай вероятно е най-големият косвен бенефициент от конфликтите в Близкия изток, основно заради евтиния достъп до енергоизточници.
Значителна част от петролните доставки за Китай – между 20% и 40% – преминават през Иран.
Именно затова Пекин е изключително внимателен с позиционирането си в този регион – не от идеологическа, а от икономическа предпазливост. Китай не желае да рискува международни рестрикции, които биха застрашили енергийната му сигурност.
Това са малка част от нещата, които формулирах в този така интересен разговор с Георги Иванов.
Останалите можете да видите във видеото в първи коментар.