Културата е да мислим критично, а което ни се дава, да не е патетично
Кризите, които ни се случват в момента, не са чисто икономически или политически - те са основно кризи на хоризонта, на дефицита на бъдеще
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на четящите. Всъщност съм също или по-скоро част от хората от медиите. Водил съм 10 години колонка всеки петък във вестник, бил съм редактор, главен редактор на в. “Изход” и искам горещо да ви препоръчам този вестник. Вече не съм там, така че няма конфликт на интереси. Но това е вестникът, който тръгна през 1990 г. Значи, представете си колко вестника изгряха и умряха, а този продължава да излиза и днес - и който е версия само за култура, за литература, за кино, за театър.
И нещо, което също искам да кажа - за да си спомним 90-те, добро или лошо. Този вестник - в началото имаше хонорар дори за авторите, имаше хонорар за редакторите… Всичко това изчезна. Но остана вестникът, защото решихме, че можем и без хонорари. И авторите ни работят без хонорари. Но вестникът остана и отваря врати на млади хора.
Така че в културата това се случва. Някак си през 90-те беше част от общото вълнение, тъжно е, че се случва сега. Ако можем да си върнем това вълнение, ще е хубаво. Но все пак да има пари за хората, които се занимават с нещо.
Въпросът за културата в медиите, за литературата в медиите… Като отгърнете един вестник – пак има хора, които помним 90-те, там имаше отдел “Култура” в редките колегиални вестници, и имаше рубрика “Култура”. Даже имаше рубрики “Изкуство”, “Кино”, “Литература”. Имаше отделни притурки към вестници, които бяха за култура. Всичко това изчезна. Изчезна и културата.
Разбира се, културата винаги е била на крайните страници - малко преди спорта, което е голяма грешка. С течение на времето ще го осъзнаем. Но изчезна и това. Сега културата стана част от рубриката “Забавления” или “Шоу”.
Това е проблем. Защото кризите, които ни се случват в момента - можем да си дадем сметка, не са чисто икономически кризи, нали? Те не са и чисто политически кризи. Те са основно кризи на хоризонта, да го наречем така, кризи на дефицита на бъдеще.
Общувам с млади хора. Знам колко тревожни са. Тъй като стана дума за тревога - тази тревожност идва точно от скъсения хоризонт. Защото за човек на 18 г., който сега завършва училище, светът, в който е поставен, е със скъсено бъдеще.
Този човек, дори ако примерно преди 5 дни е искал да кандидатства в “Харвард”, сега вече ще се замисли дали да кандидатства в “Харвард”. Но става дума и за по-дълбока перспектива - за криза на хоризонта. Това, с което работят изкуството и културата, литературата в частност, е да отмества малко хоризонта нататък, да създава усещане за бъдеще, но и усещане за общност.
Което е точно обратното на това, което прави политиката в момента. Всеки ден има разделителна линия. И сега аз дали да мисля за локалните, които бият децата? Не, не. Или за Европа? Или да вземем еврото? Или да мисля за нестинарството и религията? Много е интересно как националното се разкъсва между нестинарството и православието.
Къде е тази побъркваща ни разпокъсаност?
Културата това прави - да мислим критично, да мислим онова, което ни се дава, да не е патетично. Понеже е 24 май - ще чуем много патетични думи. Това не е част от културата. Това е част от празничното говорене.
И да завърша с нещо хубаво и аз.
Ако нещо хубаво се случва (и наистина се случва през последните 2, 3 или 4 г.), то се случва в литературата. Случва се в поставянето на добър съвременен български автор навън. Знам го, защото пътувам, и защото - след да речем, “Букър” преди 2 г., който беше на тази дата, в момента преводачите се оплакват, че има прекалено много предложения.
Само си го представете колко немислимо беше това преди. Свързват се и питат: “Какви български автори имате? Дайте да издаваме български автори!”
Понеже съм от 30 години на това поле – преди 30, или 20, или дори преди 10 г. моите преводачи предлагаха книги и… “А, български автор? Не, не.”
Сега това се случва. И е малко чудо. Част от тези чудеса, които трябва да забележим на фона на всичко останало разомагьосващо всеслучване. С тази добра новина искам да завърша и пак да честитя това чудо на езика. Благодаря!
* Словото на Георги Господинов на 20-ата Световна среща на българските медии в София, заглавията са на редакцията.