Банкерът политик Атанас Буров умира в карцера на пазарджишкия затвор
Ех, да бех богатско чедо,
Буров да ми беше дедо,
Дубъл-екстра щех да пуша,
мъката с тех да душа.
Или пък хавански пури,
що ги пушат хора щури,
Но за бедни като нас,
стига ни и некой фас.
Този стих е от известната частушка на Стоян Миленков - куплетист и трубадур на българския живот и нрави през 30-те и 40-те години на миналия век. Герой в песента е Атанас Буров - банкер, индустриалец, филантроп, политик, държавник, министър и дипломат, един от най-богатите хора в държавата по това време.
Роден е на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица, където минава детството му. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Когато е в последния клас, взема участие в ученическа стачка и като социалист е изключен от всички училища в страната.
Според Иван Михайлов, бъдещ зет на Атанас Буров, обаче той и съученикът му Крьстьо Пастухов, бъдещ политик, са изключени заради пушене на цигари. През 1895 г. много заможният му баща Димитър Буров го праща
в Париж, където
Атанас завършва
правни и
стопански науки
Връща се в родната Горна Оряховица през 1900 г. и десетина години работи във фамилната фирма, но политиката определено го влече повече. Включва се активно в бащината си Народна партия и бързо израства до неин лидер и до идеолог на българската буржоазия.
На прием в двореца за рожден ден на Борис Трети Атанас Буров се запознава със 17-годишната Смарайда Салабашева, дъщеря на полк. Иван Салабашев, чийто чичо Стефан Салабашев е посланик във Виена. Буров е 20 години по голям от Майда, както всички наричали г-ца Салабашева, вече е бил депутат и дори подпредседател на Народното събрание през 1912 г. Участвал е в Балканската война и отново се е върнал в политиката.
По това време Атанас Буров ходи на лов и играе бридж, минава за голям майстор не само в анонсирането, но и в разиграването. Напук на популярния лаф, че анонсират лордовете, а разиграват кочияшите. Обича поезията, философията, изкуството, познава френската и руската литература, Достоевски е любимият му автор.
През май 1912 г. Атанас Буров и Смарайда се сгодяват, но избухването на Балканската война забавя сватбата им е те се женят в края на април 1913 г.
Същата година той става министър на търговията. През 1915 г. се ражда синът им Стефан, две години по-късно, през 1917-а - и дъщерята Недялка, която наричат Беба.
На 6 октомври 1919 г. Атанас Буров е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в коалиционния кабинет начело с Александър Стамболийски.
Правителството изкарва едва 7 месеца и след като оранжевата гвардия на Стамболийски погва и доскорошните си коалиционни партньори,
Буров бяга с лодка
през Дунав
в Букурещ,
от там през Будапеща се установява
в Париж. Връща се през юли 1923 г. и през ноември е избран за депутат от родния си Горнооряховски край.
Когато в началото на 1926 г. на власт идва Демократическият сговор начело с Андрей Ляпчев, 41-годишният Атанас Буров поема Външното министерство и го управлява до 1931 г. След това е министър без портфейл. От 1911 до 1934 г. е избиран непрекъснато за народен представител.
Цитираният по-горе Иван Михайлов се запознава с Атанас Буров и неговата дъщеря Недялка през 1936 г. Той учи икономика в Роберт колеж в Цариград и негов приятел го води през лятната ваканция във Варна.
Вилата на родителите му е съседна на вилата на Бурови. Недялка учи в Американския колеж и когато на следващата година го завършва, бащата й подарява мерцедес.
На вилата играят тенис и бридж и Буров страшно се ядосва, когато губи. Гостува им и студентът от Париж Жак Шабан Делмас, бъдещия политик на Франция. Българите се възхищават на красивата му фигура и плувните му умения.
Иван Михайлов и Недялка Бурова се женят в края на 1945 г. На следващата година се ражда дъщеря им Магдалена. Тъстът Буров вече е на мушката на новата комунистическа власт.
По това време Иван Михайлов е генерален прокурист на най-голямата тогавашна фирма в България за производство и търговия с дървен материал - “Братя Михайлови”.
Тя е основана от дядо му, собственици са баща му и неговите двама братя. По-малкият от тях - Борис, е дядо на депутатката от ДСБ Екатерина Михайлова.
Когато през 1948 г. интернират Буров и жена му в Дряново, Иван Михайлов всяка събота пътува с влака дотам, за да им носи храна. При едно от тях Атанас Буров води зет си в общината и иска да му извади генерално пълномощно, с което да стопанисва имотите. Михайлов отказва с оправданието, че не иска да оскърби шурея си Стефан.
“Ти няма да ме учиш
какво да правя”,
казва Буров
и вади пълномощното.
През май 1949 г. Иван Михайлов е арестуван, обвинен в стопански саботаж и осъден на 6 години затвор. Съдят го по същия член 10 както и Трайчо Костов, само че по алинея 1, а не - 3, която би означавала смърт. Лежи в почти всички тогавашни затвори - софийския, старозагорския, сливенския, бургаския.
В някои от тях се засича с тъста си и двамата общуват с бележки. Последната получава, когато са в пазарджишкия. Малко преди да умре, Атанас Буров се опитва да му вдъхне кураж. Пише му да не се отчайва, защото щели да дойдат по-добри дни.
Докато той е в затвора, братята му издържат Недялка и детето им. Атанас Буров вече е разорен и безпаричен. След като умира в карцера на пазарджищкия затвор през 1954 г., дъщеря му Недялка се развежда с Иван Михайлов и се омъжва за Димитър Велев. Изселени са в с. Койнаре, Белослатинско, и за да се издържа, разпродава семейна покъщнина.
Синът Стефан Буров завършва Първа мъжка гимназия и след това минно инженерство в Германия.
В България работи в мини “Бъдеще” в Твърдишкия балкан, които са българо-френско дружество. При семейството си в София се прибира само по празници.
“Стефан беше много добър и много ерудиран мъж. Но и малко затворен и не особено общителен човек, за разлика от сестра си и майка си”, казва бившият зет Михайлов.
Когато изселват семейството на Атанас Буров, за Стефан се застъпва лично тогавашният министър на минната промишленост и като ценен кадър го назначават в Свогенския минен басейн. Съвременници от този период на живота му са го запомнили като плах и още повече затворен в себе си човек.
Жени се за Цветана, една от дъщерите на големия индустриалец от Враца Иван Балабанов, който стопанисва чрез концесия горите на Рилския манастир, има голяма дъскорезница в Кочериново, развива и тъкаческата индустрия.
От този си брак Стефан има една дъщеря - Елена. След развода си с Цветана Балабанова Стефан Буров дълги години работи в редакция “Българска енциклопедия”, създадена лично от акад. Тодор Павлов, един от главните комунистически идеолози.
По това време Буров става един от най-добрите приятели на писателя Георги Марков. Двамата често общуват на тавана на Стефан, който се намира в кооперация на ул. “Оборище” 1. Марков е силно впечатлен от огромната ерудция на Буровия син. През 1969 г., когато вече е в Италия, Марков пише писмо на Стойна Душанова, приятелка на Буров, че когато се върне в България, ще напише роман със заглавие “На тавана, при Стефан”. Стефан Буров умира от рак през 1980 г.