Тревожно е, че за част от младите книгите са цитати без автор в социалните мрежи

24.05.2025 20:00 Евелина Славкова, изследователски център “Тренд”
Деца пред щанд за детски книжки СНИМКА: НАТАША МАНЕВА

В епоха на дигитални екрани, ускорено ежедневие и фрагментирано внимание, книгата остава символ на култура – но все по-рядко част от ежедневието на много българи. Макар че над 80% от хората у нас вярват, че четенето е важно, реалността показва друго – четирима от всеки десет не са отворили нито една книга през последната година.

Особено обезпокоително е, че това отчуждение от книгата е най-видимо сред младите под 30 години, за които текстовете в социалните мрежи често заместват литературата.

Това е поколението, израснало с интернет, смартфони и социални мрежи, където

съдържанието е кратко, фрагментирано и вечно превъртащо се

За част от младите, книгите са статуси в социалните мрежи на цитати от книги, на които никой обаче не знае заглавието или автора. А книгата - дълга, тиха, изискваща концентрация – трудно намира място в този свят. Тя е друга форма, която изисква друг подход. Ако не се обърне внимание на този тренд, в следващото десетилетие ще се задълбочи тенденцията да уважаваме книгата... но от дистанция.

Няколко са важните акцента в проучването на "Тренд" върху, които трябва да мислим.

Само 7% от хората посочват, че избират книги по препоръка,

получена в учебна среда или на работа. Това е сигнал за дълбоко подценяване на образователната система като културен медиатор.

В училищата четенето често остава в капана на “задължителното”, вместо да се превърне в жив, вдъхновяващ процес, свързан със съвременната литература и интересите на учениците.

Положителното е, че междуличностните препоръки (приятели, познати, роднини – 49%) остават основният двигател на читателския избор. Това е добра новина –

културата на четене все още се предава по жив път

Но и показва, че ролята на медиите, блоговете и дори книжарниците остава ограничена. Социалните мрежи вече заемат позиция на „втори по сила“ източник на влияние (19%), което подчертава нуждата литературният разговор да бъде активен и ангажиращ и в дигитална среда. Там, където са младите хора.

Обобщено, в проучването има и добри, има и лоши новини. Книгата може би не изчезва от българския дом, но

все по-често остава само като декор

Предизвикателството не е просто в това да се четат повече книги, а да се възстанови интересът към четенето като лична необходимост, културен избор и навик, който не зависи от възраст, образование или професия.

Ако искаме общество, което мисли критично, комуникира смислено и съпреживява по-дълбоко, трябва да върнем книгата не просто в ръцете, а в сърцата на хората. И както често се случва – всичко започва от децата, от семейството и от примера, който даваме. Защото този

парадокс – “четенето е важно, но не чета”

– е огледало на дълбоки обществени тенденции, които не трябва да бъдат подминавани.

Казано по-ясно, нуждаем се от реабилитация на четенето като ежедневна практика, не просто като лозунг. Защото само общество, което чете, може да мисли дълбоко, да се ориентира в света и да съпреживява живота на другия.

Други от Анализи

Светът вярва най-много на лекари, учени и учители, а най-малко - на политици (Графика)

Лекарите, учените и учителите се ползват с най-високо доверие сред хората по света. Това показва международно проучване “Индекс на глобалното доверие” на компанията “Ипсос” в 32 държави

Войната между машината и хартията за вота трябва да спре. Как?

Докарахме се дотам да вярваме в изборите по-малко от държави, които доскоро гласуваха с камъчета. Партиите започнаха тази битка, те трябва да я спрат Хората, които се занимаваме с избори

Най-желязното табу в българската политика

Само едно нещо може да излекува нацията, но за него се спазва пълна омерта Българската политика вече агонизира - в рамките на 5 години тя претърпя 7 парламентарни избори и се стяга за осми

Споразумението с Меркосур укрепва ЕС в епоха на нестабилност

С него ще се премахнат мита на стойност милиарди евро, ще се отворят пазарите на обществени поръчки, а на дружествата ще се осигури предвидимостта, от която се нуждаят Повече от четвърт век след

Протестите в Сърбия: от какво трябва да се страхува Вучич

След цяла година протести, студентите в Сърбия вече мислят за подготовката на парламентарни избори. Президентът Александър Вучич обаче търси дата, която би му била най-изгодна

>