Парламентът настръхна срещу Радев. Ами ако му поискат импийчмънт?
Нашият президент звучи, сякаш не е слушал “Одата на радостта”, а е гледал парада на Червения площад
Най-смущаващото в искането за референдум относно еврото, повече дори от факта, че е незаконно и уронва престижа на страната, е неговият извънреден характер.
В пет и половина в петък президентството оповестява, че Румен Радев ще направи “извънредно” обръщение към нацията. Въздухът започва да трепери! По-лабилните час и половина се чудят и маят: на война ли ни вдига главнокомандващият, оставка ли хвърля, гибел ли иде…
По принцип извънредните обръщения не вещаят нищо добро
Като изключим честитките за Нова година, този тип комуникация с гражданите е наситена с драматизъм, предимно за тежки времена е предвидена. Затова овластените рядко я ползват, тоя патрон за глупости не го гърмят.
През март Макрон каза на нацията си, че Франция е готова да се отбранява от Русия с ядрени оръжия. Миналия месец премиерът Педро Санчес излезе да успокои обезверените след кризата с тока испанци. Бившият германски канцлер Ангела Меркел само един път прави такова обръщение през март 2020 г., когато обявява коронавируса за най-голямото предизвикателство от Втората световна насам.
Какво му е драматичното и неотложното на Радевия референдум,
който на всичкото отгоре отдавна е издигнат? Не е ли унизително да получи похвала единствено от Костадин Костадинов за това, че, “макар и късно” е узрял за идеите на “Възраждане”?
Оставката на президентския секретар по правните въпроси потвърждава, че Радев е напълно наясно с абсурда, но игнорира съветниците си. “Причината е предложението да се произведе референдум по конституционно недопустим въпрос”, написа Крум Зарков във връзка със своето напускане. Защото законът забранява преки допитвания по теми, засягащи международни договори на България, каквито са споразумението за членство в ЕС, сделката с “Боташ” и други.
Не е държавен глава от вчера, той е първият народен водач от 35 години насам, вдигал юмрук на жълтите павета, познава тънкостите на политическия пиар, но
дава озадачаващи знаци с тръмпистки размах
Никой не разбира защо обединителят на нацията избра точно 9 май. В Деня на Европа, когато би трябвало да празнуваме 18-ата си годишнина в общността на свободните народи, нашият президент звучи, сякаш не е слушал “Одата на радостта”, а е гледал парада на Червения площад. Съобщава със смразяващ тон, че българските граждани са изправени пред стратегическо решение, което те всъщност отдавна са взели. Думите “Европейски съюз” са изписани върху документите за самоличност, проевропейските сили са неизменно мнозинство в парламента, за какъв избор говори? И каква е алтернативата според него?
Недоумение буди на този фон предупреждението, че всеки опит да представят предлагания от него референдум като двубой „за" и „против" европейското бъдеще на България, ще бъде „груба манипулация". А то просто няма друг начин да се тълкува, освен като груба манипулация.
Как си обясняваме, че независимо от пълната несъстоятелност на идеята си, международния конфуз и цялата предизвестена излагация, Радев настоява на своето? Коя е тая висша цел, дето си струва риска президентът да се обяви (извънредно) срещу еврозоната?
Отговорът може би се крие в личните кариерни планове на летеца. Мандатът му изтича, наканил се е да оглави партия, можело и цял съюз да е, голям шум се вдига по темата. Но очевидно бърза, не може да си позволи години партийно строителство в опозиция, скъпо е, пък и рейтингът на бившите величия е нетраен. Затова, както посочва Атанас Атанасов, лидерът на ДСБ, Радев изглежда се опитва да предизвика разрив в обществото, дестабилизация и курс към предсрочни избори.
Директно бие по кабинета „Желязков" като оспорва националната кауза, в чието име ГЕРБ-СДС, ИТН и БСП управляват в коалиция, Пеевски ги крепи, а ПП-ДБ самоотвержено не участва във вотовете на недоверие.
Нищо, че референдумът няма шанс, важното в случая е, че катализира напрежение, посажда съмнения, разколебава, провокира противоречия. Идеална хранителна среда за поникването на нова вдъхновяваща сила, която внушава, че ако България стане президентска република, потиснатите ще захвърлят оковите.
Интригата със самолета от последните седмици едва ли е пусната случайно. Не е за вярване точно Радев, дето никога не дава интервюта и не говори неформално, да отиде при репортерите и като обигран паркетен лъв небрежно да вметне, че новият F-16 е счупен.
Близки до президента предполагат, че си е изтървал нервите, след като сутринта на 9 май Борисов снизходително заяви: „Между другото въпросната платка за самолета по DHL я пратиха, нощес пристигна, ще я сменят."
Съдейки по преобладаващите яростни реакции, парламентът е обединен срещу Радев, президентът става вреден. По обвинението за всяване на смут за еврото може и намери тук-таме съмишленици, но поискат ли му импийчмънт заради договора с „Боташ", пада от раз. Без прегласуване.