Криминалният психолог Неделчо Стойчев: Локалните деца не са получили любов, грижа и емпатия от родителите си
- Черният цвят, с който се обличат, издава ранимост и чувствителност, които се компенсират с демонстративно поведение с екстремен характер, казва той
- Вероятно живеят в семейства със строги авторитарни отношения, които формират конформни личности, трупащи гняв и ярост, посочва Стойчев
- Г-н Стойчев, какви личностни дефицити обединяват локалните деца?
- Възрастта между 14 - 18-годишна възраст е период на бурни промени от физиологичен и психологичен характер, които трасират пътя на подрастващите от детството към зрелостта. Тези промени са в основата на формирането на тяхната идентичност, свързана с търсене на смисъл в себе си и в света около тях. На практика антисоциалното поведение на подрастващите е знак, че те се нуждаят от контрол и насочване от страна на авторитетни, загрижени и уверени в себе си възрастни. Локалните с поведението си демонстрират сериозни дефицити от любов, грижа и емпатия от страна на собствените им родители. С асоциалните си постъпки те несъзнателно отправят призив към обществото и по-конкретно към отговорните институции да им осигурят необходимия външен контрол, за да имат и някаква собствена вътрешна стабилност на личните цели и предпочитания. На тях им е нужна стабилна система от награди и наказания, която гарантира устойчиви очаквания за последици за лошото или доброто им поведение. Етикетирането им като социални маргинали само ги капсулира и ги кара да заемат агресивна позиция към всички, които не ги харесват.
- За какво говори облеклото им?
- Вероятно предпочитанието към черния цвят е свързан с тяхното амбивалентно отношение към самите себе си - от една страна е силното им желание да бъдат валидирани в света на възрастните, а от друга страна и силният страх от влизането в този свят и раздялата с детството. Така черният цвят издава ранимост и чувствителност, които се компенсират с демонстративно поведение с екстремен характер. Черният цвят носи послание на протест и неприемане на установения ред и същевременно ги кара да се чувстват по-уверени и в някаква степен по-специални от останалите.
Начинът им на обличане наподобява военизирано облекло, което ги кара да се чувстват сплотени и придава допълнителна самоувереност, която вероятно липсва, когато не са припознати като членове на някаква силова група. Облеклото им е знак за идентификация и принадлежност към дадена общност със свои правила.
- Защо се движат на групи и носят някакво хладно оръжие - нож, бокс, палка?
- Във възрастта, когато самоопределението е проблемно и липсват адекватни външни модели за подражание и идентификация, подрастващите се насочват към себеподобни и образуват групи, в които се самоподкрепят. Това обикновено се изразява в правила за присъединяване към групата, групови норми на поведение, определяне на “врагове”, към които бандата проявява своите предразсъдъци и агресивно поведение, специфичен език на комуникация, външни атрибути за принадлежност към групата. Всичко това кара членовете й да се чувстват значими, защото при всички тях основателно може да се предположи траен комплекс за малоценност. В психологията е известно, че комплексът за малоценност се компенсира на индивидуално ниво с демонстриране на комплекс за превъзходство. Обикновено тази компенсация се проявява като приобщаване към някоя „бойна“ група от връстници, която подражава на престъпните банди и гангстерите от живота и филмите, демонстриране на арогантно поведение и притежание на аксесоари, включително оръжия, които олицетворяват готовността им да се налагат чрез сила. В група действат хората, които са несигурни и неуверени. Ако бъдат санкционирани, те бързо се отказват от постигането на целта си чрез агресия.
- От какво е продиктувана жаждата им за агресия?
- Агресивното поведение обикновено е следствие от неумение да се решават конфликти по социално приемлив начин и средство за неадекватно себеутвърждаване. От друга страна, този агресивен модел се е превърнал в запазена марка на локалните и е станал част от тяхната самоидентификация като общност. Когато действат, те си влияят взаимно и повишават готовността си за прояви на насилие към беззащитни жертви. Агресията е най-достъпният начин за привличане на внимание и печелене на влияние при по-примитивно функциониращите личности.
- Защо жертвите не се оплакват?
- Жертвите не се оплакват преди всичко защото смятат, че това е безрезултатно и само ще им донесе нови неприятности. Като цяло обществената нагласа към органите, които трябва да гарантират обществения ред, е отрицателна, отразяваща мнението, че те предпочитат пасивната позиция на изчакване и не се намесват бързо и категорично при случаи на насилие между граждани. Оплакват се, когато насилието ескалира, което осуетява възможността за навременна превенция. Получава се омагьосан кръг - полицията казва, че досега не е получавала сигнали, а потърпевшите заявяват, че са сигнализирали, но не са предприети своевременни мерки.
- Защо момичетата им подражават?
- Момичетата най-вероятно са привлечени от демонстративния мачизъм на локалните и възможността да бъдат с група, която налага правила и демонстрира влияние върху връстниците си. Момичетата в тази възраст също търсят отговори за себе си и света и когато не ги намират в семейството, се присъединяват към общности, които функционират като социален отдушник за невротичното напрежение и лична неудовлетвореност на членовете им. Такава общност са и локалните.
- Произхождат ли тези проблеми от връзката проблемно дете - проблемно семейство?
- Колкото и тривиално да звучи, проблемните деца се формират в проблемни семейства. Няма институция или организация, която да може да замени семейното влияние при формирането на личността на детето. В такива семейства децата са подлагани на системни неблагоприятни физически, емоционални, а понякога и сексуални въздействия. Ако разглеждаме семейната ситуация при локалните, вероятно става дума за семейства, в които преобладат строгите авторитарни отношения, непоследователни изисквания и наказания. В такъв тип семейства се формират конформни личности, които трупат гняв и ярост към родителите си и същевременно са зависими от тяхната материална подкрепа и избягват да им се противопоставят. Като компенсация, в ежедневното си поведение извън семейството се държат арогантно, не зачитат никакви авторитети и проявяват вербална и физическа агресия към по-слаби от тях.