В токшоуто на Антон Митов няма нито пряка дума, нито подтекст, представляващи „насаждане на етническа омраза"
КОГАТО
През тревожното лято на 1989 г., по време на „Голямата екскурзия", Радой Ралин, заедно с шепа смели български мъже и жени се възправиха срещу издевателствата спрямо нашите братя и сестри българските турци, моят подпис неизменно стоеше под подписа на баща ми във всички документи и акции в защита на нашите сънародници.
КОГАТО
В късната есен на същата година режимът на Живков вече беше паднал, ала моят състудент от Философския факултет Ахмед Доган все още беше в затвора – останали са колеги журналисти от онова време, които помнят как на първите митинги говорех, че той трябва да бъде освободен.
КОГАТО
На 22 декември, пак същата година Михаил Иванов събра учредителите на Комитета за национално помирение в Софийския университет, за да си изберем ръководство, и там посочих Ахмед Доган, все още със затворнически подстригана глава, за да го предложа в ръководството на Комитета – той отказа.
КОГАТО
На 3 януари 1990 г. се събрахме малка група контрапротестиращи, срещу организирано докараните с автобуси противници на решението да бъдат възстановени майчините имена на нашите сънародници турци.
КОГАТО
В началото на 1992 г. главният редактор на вестник „Права и свободи" и депутат от ДПС Свилен Капсъзов ме покани и аз приех да стана заместник главен редактор на вестника.
КОГАТО
През 1994 г. посмъртно издадох романа на Свилен Капсъзов „Краят на потоците". Свилен загина на 15 септември 1992 година. Официалната версия, разбира се, беше катастрофа.
КОГАТО
През 1995 г. министър председателят Жан Виденов ме уволни – бях мишена на медийна кампания, заради финансовата подкрепа, която Фонд „13 века България" предостави за заснемането на четирисерийния телевизионен филм „Гори, гори, огънче", по сценарий на Малина Томова. Сериал, който разкри трагедията на българските помаци при тяхната асимилация през 60-те години на миналия век.
КОГАТО
От есента на миналата година в програма „Христо Ботев" започнахме всяка събота предаването #Сътворението – другост и заедност", с водеща д-р Ана Мария Кръстева,посветено на всички основни регистрирани религиозни общности, в което почти не минава седмица без да гостува представител на мюсюлманското вероизповедание...
ТОГАВА
Не съм и подозирал, че мога да бъда така оклеветен. При това от хора, преживяли репресиите на „възродителния процес" или техните потомци. В токшоуто на моя приятел и колега Антон Митов няма нито пряка дума, нито подтекст, представляващи „насаждане на етническа омраза" и нарушаващи конституционните права на българските турци. Няма тема „Защо не обичам турците, защо мразя турците" думите „мразя" и „не обичам" никой от нас двамата изобщо не е изричал, както се твърди в цитираните от медиите източници. Това е изцяло невярно, манипулативно и клеветническо. Основната тема в разговора ни бе книгата „Под игото" от Иван Вазов, която Руси Чанев адаптира за ученици и представи в Братислава и Виена. Разговаряхме за това колко убедително Руси чете текста, в който е заменил турцизмите и архаичните думи със съвременни и как книгата въздейства и става по-разбираема и четивна за българските ученици, особено за живеещите в чужбина.
В дните на Страстната седмица, през която си припомняме Христовите страдания, бих искал в дух на християнско смирение и покаяние да отправя молба за прошка към всички слушатели на програма „Христо Ботев", почувствали се засегнати от разговора, който са слушали в предаването. Отговорността за обидните твърдения, тиражирани в декларации и медии, трябва да се носи от техните източници.
Накрая си позволявам да завърша със строфи от поезията на Свилен Капсъзов:
И бяс, и чума да върлуват,
след теб и Юда да върви,
но прав ли си – недей умува –
ори си нивата, ори.
Спокоен вечен сън, приятелю! Дано Господ ни прости! И твоят. И моят.