Живот до 107 г. с парадокса на високия холестерол
Вредните му ефекти преобладават при по-младите хора, в напреднала възраст може да играе защитна роля, като дава повече енергия, подпомага възстановяването на клетките и крепи имунитета
Високият холестерол обикновено се разглежда като рисков фактор за сърцето. Въпреки това вече няколко проучвания съобщават за обратна връзка между нивата на холестерола и сърдечносъдовата смъртност, особено при по-възрастни хора. Явлението се сдоби с определнието парадокс на холестерола. То влиза в противоречие с конвенционалното разбиране за липидния метаболизъм - важните трансформации на мазнините в организма и наличието им в кръвта.
Зад разговорното понятие за холестерол стоят 3 основни вида. Общ, холестерол, лош (LDL) и добър (HDL) холестерол, наричан така, защо отстранява излишния холестерол от тъканите и го пренася до черния дроб за изхвърляне.
Последното проучване, което открива най-голяма продължителност на живота при хора от третата възраст с висок лош холестерол, е за жителите на Централна Сардиния. Италианският остров в Средиземно море е една от точките в световната мрежа от Сини зони, както се наричат местата с най-много дълголетници. Те са златният еталон за здравословно остаряване. Населението им се изучава старателно в търсенето на Свещения Граал на дълголетието.
Новото проучване на изключителната продължителност на живота в Сардиния е осъществено от италиански и американски учени. Проведено е върху представителна извадка от коренни жители на острова на 90 и повече години. Възрастовата рамка е 90-107 г. сред мъжете и 90-106 сред жените. Изводите за тяхното здраве са публикувани в Nutrients и оспорват общоприетото мнение, че дълголетието неизменно се свързва с ниски нива на холестерол.
Освен това, твърдят авторите, умерената хиперхолестеролемия не пречи на най-старите сардинци да достигнат рекордната възраст на суперстолетници, както е прието да се наричат хората над 100.
Идеята, че високият лош холестерол в кръвта е един от основните фактори за сърдечносъдов риск, защото е замесен в натрупването на плака, се заражда с публикации от първите 20 г. на миналия век. Тогава е открито, че зайци, хранени с холестерол, развиват ускорена атеросклероза. По-късни клинични проучвания върху терапията със статини свидетелстват, че холестеролът е основна причина за коронарна болест на сърцето.
В по-ново време не всички проучвания в западните и източните общности подкрепят пряката връзка между хиперхолестеролемията и сърдечносъдовите заболявания във всички възрасти.
Например проучвания, проведени в Япония, твърдят, че високият лош холестерол в кръвта е свързан с повишен риск от стесняване или пълно запушване на коронарна артерия, причинено от атеросклероза, но не и с инсулт.
Според метаанализ в Lancet на 61 проучвания с близо 900 хил. участници рискът от наднормения LDL е минимален след 80-годишна възраст.
Систематичен преглед на датския световноизвестен автор на бестселър за холестерола д-р Уфе Равсков съобщава за липса на пряка връзка между LDL и сърдечносъдовата смъртност при почти 80% от хора над 60-годишна възраст и дори статистически значима обратна връзка между холестерола и смъртността от всякакви причини.
Други, по-малки научни разработки говорят в същия дух.
В повечето проучвания като цяло връзката лош холестерол - здраве - живот обикновено се отчита като неблагоприятна за здравето.
Противоречат ли си изводите?
Холестеролът е молекула с множество функции и в специфични контексти или подгрупи на населението по-високите нива могат да бъдат по-малко вредни или дори полезни. Изследователите разглеждат няколко хипотези, които може да обясняват парадокса на холестерола.
При по-възрастните хора холестеролът може да предпазва от заболяване, като осигурява енергия и подпомага възстановяването на клетките. Като жизненоважна и неразделна част от всяка клетка холестеролът поддържа целостта и здравето на клетъчните мембрани, което е от решаващо значение за правилното клетъчно функциониране.
Друго обяснение е, че понеже холестеролът е прекурсор на стероидни хормони като кортизол, естроген, прогестерон и тестостерон, а те са критични за няколко функции при възрастните хора, по-високият холестерол подобрява метаболизма и имунния отговор. Докато ниският холестерол може да влоши свързания с възрастта хормонален дефицит.
На трето място, холестеролът е прекурсор в синтеза на витамин D в кожата, изложена на слънчева светлина. Витамин D играе решаваща роля за работата на имунната система, плътността на костите и общото здраве при възрастните. Така по-високите нива насърчават защитните сили на организма, устойчивостта на инфекции и онкологични болести и в крайна сметка на дълголетието.
И много важно - холестеролът е жизненоважен за здравето на мозъка в напреднала възраст.
Данните, че възрастните хора с високи нива на холестерол не показват по-голяма от очакваната смъртност, насочва към търсене на други фактори за дълголетие като генетика или начин на живот. Идва въпросът какво е заложило в генотипа на сардинците толерантност към липидите.
Връщането към миналото напомня на изследователите, че на острова е била разпространена маларията. А дали паразитът, който я причинява, ще проникне в еритроцитите, за да разболее човека, зависи от количеството на холестерол в плазмената мембрана. Наличието на повече холестерол прави мембраните по-плътни и затруднява навлизането на агресора. Може да се предположи, че през вековете, в които маларията е била фактор за висока смъртност, са оцелявали повече хора с висок холестерол и всяко следващо поколение е наследявало по-устойчиви гени за висок холестерол, въпреки който остава относително незасегнато от типичните неблагоприятни сърдечносъдови ефекти. Предполага се също, че умерено повишените нива на холестерол по имунологична линия предпазват от инфекциозни заболявания хората в напреднала възраст.