Кешът не си отива - в магазина още предпочитаме да плащаме в брой

31.03.2025 18:55 Румяна Денчева
Дигитализацията на банковите услуги и разплащанията настъпва смело, но парите в брой не са забравени.
До 2030 г. в Белгия трябва да има банкомат за почти всеки на разстояние до 5 километра от неговия дом.

Тегленето на пари обаче става все по-скъпо, за 4 г. таксите почти се удвоиха

Дигитализацията на банковите услуги и разплащанията настъпва смело, но парите в брой не са забравени. Това показва проучване на Европейската централна банка за нагласите на потребителите.

Кешовите плащания са най-често използваният метод в магазините, при малки стойности и от човек на човек. В България са 65% от всички. Според ЕЦБ потребителите ценят възможността да използват пари в брой - 62% смятат така, а цели 87% са доволни от достъпа до кеш. Но безспорно използването му намалява -

с пари в брой се плаща на мястото на продажба при 52% от покупките,

а преди три години този дял е бил 59%.

По отношение на стойността картите са най-доминиращият платежен инструмент, следвани от пари в брой и мобилни приложения.

Нарастващият дял на дигиталните плащания се подкрепя от увеличаването на онлайн трансакциите - те представляват 21% от ежедневните на потребителите като брой и 36% като стойност.

България е на едно от последните места в ЕС по готовност за безкешово бъдеще

Това показва и броят на банкоматите - у нас има близо 90 машини на 100 хил. души, докато в ЕС средно са 64 на 100 хил. души. През 2013 г. в България е бил пикът на банкоматите като брой - 5848. Сега те са намалели до близо 5100. Основната причина за свиването на бройката им е сравнително скъпата поддръжка, особено в слабонаселени места.

Статистиката на БНБ за платежните системи показва, че средният процент, с който се свива броят на банкоматите, е около 3% годишно. ПОС устройствата, през които плащаме в ресторанти, магазини, болници, институции и други, обаче непрекъснато расте. За три години делът им почти се е удвоил до над 145 000.

В същото време банките разчитат все повече на онлайн и мобилното банкиране.Това показва и политиката на таксите им. Допреди няколко години за тегленето и внасянето на пари през банкомат на банката не се начисляваха такси, докато в момента

средната такса за операции с банкомат е между 0,90 и 1,20 лева

по данни на БНБ. Тегленето на пари от банкомат за последните 4 години е поскъпнало значително. Например през 2021 г. таксата масово бе 0,25 лв., ако се ползва банкомат на банката-издател на картата, и 1,15 лв., когато се ползват машини на друга банка. Сега обаче минималната такса е 0,39 лв., а има финансови институции, които вземат и процент от изтеглената сума.

Има и банки, които предлагат безплатно теглене от собствен банкомат, но ако се ползва платен пакет от услуги. При това има условия - безплатни са определен брой тегления на месец и до определена сума. Все още с най-ниска цена остава онлайн банкирането, като разликата в таксите за една и съща операция достига до 5 пъти.

10 000 евро таван за ЕС, у нас е 10 000 лв.

През миналата година Европейският парламент гласува таван от 10 000 евро за плащанията в брой.

Решението е свързано с борбата срещу изпирането на мръсни пари.

Банки, агенции за недвижими имоти и казина ще бъдат задължени да проучват и идентифицират своите клиенти или действителните собственици на фирми. Уеднаквяват се правилата в ЕС за предотвратяване на прането на пари чрез акцизни и луксозни стоки и търговия с криптовалути. По-строгият контрол ще влезе в сила от 2029 г. за футболните клубове.

Всяка от държавите в ЕС може да постави и по-нисък праг. България вече го е направила, като у нас лимитът за плащане в брой е 10 000 лева.

Ограничението не се прилага при теглене и внасяне на пари от собствени платежни сметки, както и такива на роднини и съпрузи, при плащане на трудови възнаграждения, замяна в банки на повредени банкноти и монети, при сделки с чуждестранна валута в наличност по занятие.

Санкциите при нарушения са 25% от общия размер на направеното плащане, ако става дума за физическо лице и 50%, ако нарушител е фирма. При повторно нарушение глобите са в двоен размер.

В Белгия слагат още банкомати

Броят на банкоматите в Белгия догодина ще бъде увеличен заради натиска на потребителите и препоръки на Европейската централна банка, съобщиха местни медии. Предвижда се постепенно възстановяване на броя на банкоматите до 5000, колкото бяха през 2019 година. Новата цел на властите е до 2030 г. да се осигури достъп до банкомат за почти всеки гражданин в близките пет километра от неговия дом.

В последните години в Белгия, където всеки търговец разполага с ПОС терминал, броят на банкоматите и банковите клонове бе значително съкратен. Сред причините за тази стъпка бяха честите обири на банкомати и търговски обекти, държащи пари в брой, както и нарастващата употреба на мобилните плащания.

Организации за защита на потребителите неведнъж отбелязаха, че промените затрудняват по-възрастните хора, които са свикнали с парите в брой и не използват електронни устройства за банкиране.

Масовото въвеждане на електронните разплащания се възприема като мярка срещу сивата икономика, но наскоро белгийските власти предупредиха хората да държат и пари в брой в случай на бедствие, което може да засегне снабдяването с ток и достъпа до интернет заради зачестилите саботажи срещу електропреносни и далекосъобщителни мрежи.

В Германия също дълго време плащанията в брой бяха предпочитани, но сега нещата са се балансирали, показва проучване на Бундесбанк. Делът на кешовите плащания е 26%, тъй като се използват предимно малки суми, докато по-големите обикновено се плащат с кредитна или дебитна карта.

“От много години насам се наблюдава тенденция за отказ от използването на пари в брой. Тази тенденция беше значително ускорена от кризата с коронавируса", казва професорката по икономика на финансовите пазари в Калифорнийския университет в Бъркли Улрике Малмендиер пред АРД. Колкото по-младо е населението, толкова по-отворено е към плащането с карта или директно чрез мобилен телефон, обяснява тя.

Докато във Франция и Италия ситуацията е сходна с Германия, плащанията кеш са значително по-рядко срещани в Нидерландия и особено в Швеция, където само около десет процента от всички покупки се извършват в брой. Малмендиер е сигурна, че това няма да се случи в Германия, главно поради опасения, свързани със сигурността на данните. Според нея засега ще се запази комбинацията от плащане в брой и с карта или мобилен телефон.

Други от От страната и света

Димитър Попов сглоби кабинет в "12 без 1 мин." по Коледа преди 25 г. (Снимки)

Юристът Димитър Попов (26 юни 1927 г. - 5 декември 2015 г.) е първият български премиер некомунист след 1946 г. Роден е на 26 юни 1927 г. в Кула. Произхожда от стар род

Росен Желязков отговаря на вота: Не давам оставка, защото икономиката расте - БВП нагоре с 3,2%, пети сме в ЕС (Обзор)

Борисов поиска закриване на комисията "Сорос", създадена по настояване на ДПС Правителството няма да подава оставка, защото се справя добре и под негово управление икономиката расте бързо и се справя

София взема заеми за трамваи, тротоари и пътища (Обзор)

Ремонтират булевардите “Христо Ботев”, “Дж. Баучер” и “М. Луиза” Терзиев: Децата, транспортът и кварталите са топприоритетите в бюджета на София за 2026 г

Тръмп се отказва от Европа като основен съюзник, САЩ вече няма да са лидер на света

Администрацията на президента Доналд Тръмп представи нова стратегия за национална сигурност, която описва европейските съюзници като отслабени и цели да възстанови доминацията на САЩ в западното

Завещание на седмицата: Протест, по-протест, най-протест. Или манията да се броим

Колко българи излизаха по булевардите през годините - вижте още в завещанието на

>