Емил Стойчев: Управляват ни неуки хора с дипломи. Все едно аз да взема вашия вестник – ще го закрием за месец
Цели 5 г. художникът не се беше появявал у нас, сега направи мащабна изложба с много нови платна в Софийската градска художествена галерия
Още акценти от интервюто:
- Не се чувствам чак толкова велик, че да чествам своите 90 години
- Чапа е велик художник! Винаги съм предпочитал добрите хора и винаги съм предпочитал повече човека, отколкото артиста
- Ще запазя в тайна моите приятелства – не са много, но са верни
- Г-н Стойчев, по време на предишното ни интервю преди година и половина казахте, че няма да правите изложба в България, а сега имахте две поредни - едната в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), която може да бъде разгледана до 6 май, а другата - в галерия “Академия” към Националната художествена академия (експозицията в НХА вижте до 6 април), където сте доктор хонорис кауза. Какво се промени за по-малко от две години?
- Първо искам да благодаря на всички организатори и мои приятели, които ме поздравиха във връзка с тази мащабна моя изява. Разбира се, аз цели 5 години не се бях появявал тук, но нещата се промениха и това вече е факт. Публиката може да оцени моите усилия да се движа на възможно най-високата степен на съзиданието.
- Предстоящият ви 90-годишен юбилей на 26 юни ли бе причината за изложбите?
- Живеем в свободна страна и всеки може да коментира каквото си иска, но това няма нищо общо. Просто такава беше ситуацията и така се случи. Не се чувствам чак толкова велик, че да чествам своя празник. Някой път и случайността помага на артиста, защото, когато се прави един сюжет, долу-горе е ясно какъв ще бъде той, но случайните попадения понякога се оказват много важни.
- Много от картините показахте за първи път пред публика.
- Има 7-8 платна от минали времена, другото е правено през последните 5 години.
- Кога един художник решава да покаже пред света работи, които досега са били достъпни само за него самия?
- Мога да кажа само това, което аз си мисля, и в никакъв случай не говоря от името на колегите. Но това е един сложен процес на селекцията, защото всеки добър художник има и висока степен на съзиданието, и ниски падения. Това е част от занаята, не е като да изядеш една баничка и всичко да ти е ясно. Тук нищо не е ясно, тъй като няма и учебник, по който да се учи как се правят картините. Струва ми се, че е много важно да има контакт между сюжета и художника. Той да говори на сюжета, но и сюжетът да отговаря и художникът да го чува. Малко е странно, но е точно така. Поне моят опит така ми говори. Иначе няма контакт, а само трупане на бои и нищо повече.
- Защо у нас не идват често световноизвестни художници, които да показват творчеството си?
- Трябва да питате Министерството на културата за това. Но доколкото съм бегло запознат, защото това е галерийна дейност, не е моя работа, всяка заявка за важна изложба струва пари. Както разбирам, нашето министерство е твърде бедно и може би това е една от причините. И разбира се - мързеливостта на администрациите. Например тук
има една персона, която
от години наред оглавява
Националната галерия
Тя сътвори безброй много скандали и никой не иска да я уволни. Защото изтече информация, че са били повредени картини и други неща. Лично с мен се отнесе непочтено. Все пак аз съм човек, който се е доказал не само тук, но и извън страната и съм получавал изключително много награди и т.н., и тази персона стои там. Докога?!
- Чухте ли за скандала с руската посланичка Елеонора Митрофанова, която бе изгонена от изложба на провокативната артистична група “Герила Гърлс” в “Квадрат 500”? В момента тече и конкурс за нов директор, който да оглави Националната галерия.
- Така ли? Ами това е добре, защото все пак става дума за националното ни съкровище. Една галерия съхранява духа на една нация. Там трябва да има много отговорни хора и такива, които познават материята. Хора, които имат доверието на гилдията. Това е много важно. Но да приключим с тази тема, тя даже не заслужава толкова внимание.
- Ако се смени директорът на Националната галерия, бихте ли направили пак изложба там? Казвали сте, че тя е отменила ваша изложба и даже е свалила ваша картина.
- Аз не произвеждам картини. (Смее се.) В момента имам 120 картини плюс 50 акварела и керамика. Ателието е съвсем празно. Но като институция Националната галерия винаги стои най-високо в музейното и в изобразителното изкуство. Навсякъде по света е така.
- Следите ли какво се случва в държавата?
- Не. Но съм изненадан, че в тази малка страна има повече от 30 партии. Америка е огромна страна и има само две. А ние тук сме 7 милиона и имаме повече от тях. Това е скандално. И колко други неизвестни има. Ние с вас трябва да направим някоя партия. (Смее се.)
Да не говорим, че политиците у нас са
оставили зала
“България” да рухне –
един исторически паметник. Там са отсядали Фьодор Шаляпин, Иван Вазов, всички, които са идвали тук по царско време. Може ли тротоарите ни да са в такова критично състояние? Абсурдно е в центъра на София да са разбити плочките. Какво ще си кажат чужденците, като дойдат у нас? Управляват ни неуки хора. Не че нямат дипломи, имат си. Все едно аз да управлявам вашия вестник - ще го закрием на първия месец. Така ми се струва.
- Бяхте на изложбата на големия скулптор Георги Чапкънов-Чапа по случай 80-годишнината му. Как се запознахте с него?
- Това е рядък случай, когато
човекът и творецът
се покриват идеално
Аз харесвам този човек, харесвам и художника. Не сме се запознали по някакъв специален повод. По онова време художниците общуваха повече. Имаше кафе и ресторанти на “Шипка” (става дума за сградата на Съюза на българските художници, която се намира на ул. “Шипка” №6 - б.а.). Различни времена, различни хора. Той е велик художник. Винаги съм предпочитал добрите хора и винаги съм предпочитал повече човека, отколкото артиста. Такъв ми е характерът. Но пак повтарям - Чапа е изключителен. Дано да е жив и здрав и да е добре.
- Можем ли да кажем, че двамата с него сте приятели?
- Ще запазя в тайна моите приятелства. Те не са много, но са верни. Много малък кръг, но с верни приятели от различни човешки специалности. Между художниците имам приятели, с които имаме обща естетика. Човек общува, защото има някаква база. Без това не може, от “бъра-бъра” няма смисъл.
- Кога рисувахте последно само за себе си?
- Всичко, което правя, е за мен. Няма как да бъде другояче. Това е изява на един човек, артист. И той го прави заради себе си. Е, ако и публиката го хареса - това ще бъде награда. Но и да не го хареса - няма значение. Не мога да застана на улицата и да питам харесва ли ви това, или не, вижда ми се абсурдно. Въпреки че винаги публиката, както вече казах, се е отнасяла с известно уважение към мен, за което ѝ благодаря.
- По-рядко ли рисувате сега в сравнение с преди години, или е точно обратното?
- Аз следя какво точно правя и колко работи създавам. Това е лично моя фобия, но не намирам да работя по-малко сега. Бройката няма абсолютно никакво значение. Важното е качеството. Другото са подробности.
- Как би изглеждала една ваша картина, ако на нея пресъздадете положението, в което се намират политиката и обществото ни?
- Мисля, че това е тема за литературата. Не е за пластичните изкуства. Въпреки че имам известен успех в тази област, тъй като имам голям цикъл - “Сънищата на политика”. Още преди време, когато бяхме в бившия обществен строй, направих цял цикъл “Фрагменти от тоталитарната система”. Даже някои от картините показах в Париж и тогавашната преса едва ли не
искаше да ме
направи дисидент
На което аз отговорих, че никога не съм бил такъв, тъй като не се занимавам с политика. Правя това, от което смятам, че обществото ще има нужда. И че съм бил прав, го доказа самото време.
- Как реагирате, ако някой критикува ваша работа?
- Ако мога да го видя, ще му кажа, че го обичам. Вярвам в хората, те са свободни и всеки може да изрази своето мнение, но при едно условие - че е добронамерен. Защото в човека има много сенки.
- Най-вероятно сте срещали недобронамерени хора по пътя си.
- Всъщност не е имало такива хора. Тук трябва много да
благодаря на миналите
поколения, които намериха
у мен известен талант
и ме подкрепиха в онези години, когато се опитвах да правя картини. На тези хора, вечна им памет, ще съм им вечно благодарен. Това бяха големи художници.
- Ходите ли все още в Париж?
- Ходя. Сега по-рядко, защото това изисква голяма подготовка. Близо две години ми отне да подготвя изложбата в София. Трябваше да се направят външни рамки на картините, а това е скъпа работа. Една такава струва между 200 и 300 лв. Но трябва да поддържаме духа, не може само с политика. Тя нека да марширува, но нека е по-кротко. Много ми беше приятно да подредя картините за изложбата, също и от отправената покана на директорката на СГХГ Аделина Филева, разбира се. Аз сам какво мога да направя?!
- Как ще отпразнувате предстоящия юбилей?
- Не предвиждам всенародно честване. Най-вероятно ще си бъда вкъщи със семейството. Аз съм човек, който обича своето семейство. Моята съпруга, дъщеря ми, въобще цялото семейство за мен са една подкрепа и аз се стремя да отвърна също с уважение и любов.