От снаряди до хай-тек дронове - България произвежда всякакви оръжия, но армията ни си търси навън
Военните планираха да дадат поне 18,2 млрд. лв. в нови оръжия до 2032 г., сега ще са повече. Но купуват само вносни
Всякакви боеприпаси, стрелково оръжие, оптика, бойни машини и дори високотехнологични дронове, които могат да поразят вражески танк на 100 км разстояние. Всичко това се произвежда в България въпреки ширещото се мнение, че нашата военна индустрия е замръзнала някъде в началните 90 години на миналия век и мита за най-качествения калашник в света.
В страната ни има 30 различни производителя на оръжие и стоки с двойна употреба. И по последни данни изнасят годишно оръжие на стойност 4 млрд. евро, разказа Петър Георгиев - съпредседател на сдружение “Българска оръжейна индустрия” и изпълнителен директор на базираната в Самоков компания “Самел-90”.
“Оръжейната индустрия в България всъщност се развива и без помощта нито на Европа, нито на Министерството на отбраната. Истината е, че за да се развива още по-добре индустрията, държавата трябва да е водеща.
В момента никой от нас не знае българската армия от какво има нужда и какво планира да купува в бъдеще. А най-нормалното нещо е бизнесът и армията да седнат на една маса и да се обсъди какви са плановете за превъоръжаване. И само това, което не може да се произведе в България, да се търси навън. А и дори тези сделки да минават през български фирми, защото така се получава ноу-хау и така правят всички държави”, обясни още Петър Георгиев.
Думите му се потвърждават и от историята на засилената модернизация на българската армия в последните години. Реално от поръчките към наши фирми големите са четири - за 98 бойни машини за командосите ни на стойност 50 млн. лв.; превъртането на едни 350 млн. лв. през ВМЗ-Сопот като снаряди за Украйна (по тази сделка заводът прегледа и прати снарядите на Киев и трябва да достави същия брой на армията ни); модернизацията на калашниците на пехотата за 3 млн. лв. и модернизацията на танковете Т-72, където всъщност големите пари взема израелската “Елбит”, но ремонтът се извършва в стачкуващия “Терем-Хан Крум”. В същото време за доставки на американски и европейски системи вече са сключени договори и текат плащания за над 4 млрд. лв.
Дори по досегашните си планове, при които превъоръжаването на армията не беше издигнато като европейски приоритет, българските военни планират да инвестират поне 18,2 млрд. лв. в закупуването на нови оръжия до 2032 г. Това е заложено във вече одобрената Програмата за инвестиции в отбраната (2023-2032 г.) Виж в таблицата какво искат да си купят военните - б.р.
Капиталовите разходи са изчислени при условие, че всяка година за отбрана се отделят по 2% от БВП. Доскоро това бе минимумът, който страните от НАТО трябваше да дават за армиите си годишно. След старта на войната между Русия и Украйна обаче членовете на военния алианс гледат към 2,5% от БВП като основа.
“По-голямо превишаване на стойността 2% от БВП, а именно 2,23%, е предвидено само за 2026 г. с оглед значителните средства, които следва да бъдат разплатени в рамките на посочената финансова година по вече сключени договори за придобиване на въоръжение и техника”, пишат военните. Въпреки това обаче бюджетът им бе увеличен още през тази година на 2,09% от БВП. Правителството пък предвижда разходите за отбрана плавно да стигнат до 2,5%.
“Ако приемем процентите на разходите за отбрана в периода след 2026 г. на ниво 2,5% от очаквания БВП на страната, то можем да разчитаме на един близък до оптималния за отбраната вариант, в който капиталовите разходи за периода до 2032 г. достигат обща стойност от близо 26 300 млн. лв. В този случай свободните средства за приоритетни инвестиционни проекти биха били в размер на около 17 500 млн. лв.”, казват още военните в програмата си.
Основен източник за финансиране на изпълнението на проектите за модернизация и изграждане на отбранителните способности на Въоръжените сили са бюджетът и разходите за отбрана по централния бюджет. В програмата не са включени проекти, които не могат да бъдат финансирани при разходи за отбрана в размер на 2% от БВП.
Колко е важна подкрепата на държавата показва и неосъщественият проект за завод за производство на барут в Смядово. Там българският оръжеен производител Емилиян Гебрев вече е изградил халетата, доставил е и машините. От две години обаче правителството не дава одобрение за проекта, след като изненадващо точката отпада от заседание на правителството на Николай Денков. В същото време само преди дни в София бе делегация на германския концерн “Райнметал”, който търси партньори за производството на барут. И накара лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да заговори за държавна фабрика.
Американските F-16 идват у нас на 12 април - Деня на космонавта
Първият американски изтребител F-16 ще пристигне в България на 12 април - Международния ден на авиацията и космонавтиката. Машината ще дойде на собствен ход, като ще презареди гориво във въздуха. Това съобщи министърът на отбраната Атанас Запрянов в петък.
Самолетите пристигат с двегодишно закъснение. То се получи заради проблемите с доставките на части около пандемията от коронавирус. България е поръчала общо 16 такива изтребителя по два договора за около 5 млрд. лв. До края на 2025 г. военните трябва да получат 8 изтребителя - шест едноместни и два двуместни. А останалите ще дойдат до декември 2027 г.
За да летят с изтребителите, в момента в САЩ се обучават български летци. Предвидено е опит с F-16 да придобият 32-ма пилоти. Някои от тях ще бъдат обучени и за инструктори. През специален курс ще преминат още над 100 души, които ще са част от инженерно-техническия състав.
Близо 500 млн. лв. армията вложи пък в изграждането на инфраструктура за самолетите. До последно обаче не беше ясно дали ремонтът на авиобаза “Граф Игнатиево” ще приключи навреме, за да ги посрещне - пистата се наводняваше, липсваха хангари и др. Сега от Министерството на отбраната уверяват, че проблем с посрещането няма да има и съоръженията вече са сертифицирани.