Метод, заимстван от пилотите, помага да се приспособим към смяната на часовника
Независимо дали ви харесва, в нощта срещу неделя отново минаваме на лятно часово време.
Този, който първи е препоръчал за адаптация в дните преди промяната да си изтегляме с по 15 минути по-рано лягането вечер, или не го е пробвал, или е уникален индивид, който може да заспива по разписание. Ако сте като повечето хора, съветът не ви върши работа. Странно е, че въпреки това рецептата се е закрепила в общественото съзнание. Вероятно от многото повтаряне през десетилетията на безсмислена игра с часовника два пъти годишно.
Ако се доверявате на препоръката, опитайте в оставащото време до 30 март, когато "местим стрелките", да заспивате по команда с по 15 минути преди графика отпреди 2-3 дни. За скептичните медицината има друга възможност - методът за адаптация при попадане в различна часова зона. Използват го с успех екипажите на самолети по дълги маршрути. Стратегията се базира научно на засилено излагане на дневна светлина, за да "нулирате" часовника на тялото си - циркадните ритми. Те определят интензивността, с която работят органите през тъмните и светлите часове на денонощието. Вътрешната организация на активността зависи от часовете за заспиване и събуждане, които се променят със социалното преиначаване на астрономическото време. Това се случва при пролетната промяна, която е свързана не само с неудобства, а и с опасни въздействия върху здравето. Есента просто се връщаме към природния ритъм, с който милионите години еволюция са синхронизирали телата ни. Европа уж щеше да отмени безсмислената и за икономиката игра с часовника два пъти годишно, но заканата остана на книга.
Пилотската стратегия за по-лесно понасяне на ударите по вътрешния часовник е възможно най-работещият модел за адаптация. Той е прост, но умно разчита на естествените процеси в организма. Тялото се синхронизира с деня и нощта чрез действието на хормоните, биохимикалите от жлезите с вътрешна секреция. Всички телесни процеси влизат в крачка с този 24-часов физиологичен график. Той влияе върху регулацията на телесната температура, храносмилане, сърдечен ритъм, кръвно налягане, работостособността на мозъка, настроението и какво ли още не.
Избягването на силно осветление вечер и излагането на силна светлина сутрин за поне половин час или разходки през деня на пълно слънце "разхлабват" стрелките на вътрешния часовник за по-лесно нагаждане към промените. Ако нямате никаква възможност за повече време навън през деня, поне гледайте да сте близо до прозорец. (Има и комерсиални решения като специални светещи кутии, но те още не са станали популярни у нас.)
Усилието има смисъл не само за спестяване на неприемливи прозявки в делова обстановка сутрин. По-гладката адаптация към по-ранното ставане ще намали вероятността за сърдечносъдова криза, пътни инциденти или професионална драма като последица от недоспиването в резултат на променените часове за лягане и ставане. Всички държави с респект към статистиките отчитат увеличаване на случаите на инфаркти и инсулти в първата седмица след преминаването към лятно часово време. Бедствената статистика включва и повече тежки катастрофи с жертви, и повече наранявания в аварии в резултат на понижено внимание. Причината е "чупенето" на вътрешния часовник.
Проучване на New England Journal of Medicine установи 24% увеличение на сърдечните удари в понеделник след началото на лятното часово време. Друго - че рискът от инсулт е с 8 процента по-висок през двата дни след промяната на времето. Увеличава се и броят на хората, приети по спешност в болница с предсърдно мъждене, което представлява потенциално животозастрашаваща аритмия.
В допълнение към повишения риск от сърдечни удари проучване от Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism установи, че промяната на времето може да допринесе за дисрегулация на метаболизма на глюкозата и увеличаване на риска от резки промени в кръвната захар с всички опасни последици на излизането от нормалните рамки.
Има и проучване, което изчислява, че средностатистическият гражданин на света спи поне 40 минути по-малко в първите дни на следване на "новото време" в сравнение с други нощи от годината. Нарушеният сън кара хората да се чувстват уморени, замаяни и по-малко съсредоточени. Липсващите минути или часове сън влошават способността ни да мислим и да вземаме правилни решения. Това може да обясни отчасти 6-процентното увеличение на автомобилните произшествия след пролетната смяна на часовото време според публикация в сп. Current Biology.
От десетилетия проучванията на така наречената тъмна страна на лятното часово време сочат и нарастване на разстройствата на настроението, склонността към бедствено мислене, увеличаване на депресивните епизоди и свързаните с тези психични проблеми суицидни нагласи. Научно обяснено, лишаването от сън блокира функциите на предния лоб на мозъка, който има важната роля да ни държи под контрол и да ни отрезвява за повече предпазливост в опасни ситуации.
Ако всички тези последици на счупения вътрешен часовник в първата седмица до месец по лятното време са донякъде подсъзнателно очаквани, има и изненадващи. Като например изостряне на апетита и склонността към преяждане. Това е бумерангов ефект на изместените часове на обичайното хранене.