Димитър Стоянович: Да стана политик? Да ме пази Господ!
Писането е самотна и шизофренна работа, казва журналистът, направил дебют като режисьор с филма "Плът"
- Г-н Стоянович, преди броени дни беше премиерата на филма ви “Плът”, с който направихте режисьорския си дебют. Казвате, че плътта е основният фактор на човешкото съществуване. Имайки предвид трагичния край на главната героиня, то тогава лентата ви за надеждата ли е, или по-скоро за това, че именно плътта казва последната дума?
- ...Истински се развеселявам, когато хората се опитват да спрат хода на времето, да го излъжат, да си откраднат още някоя година извън отредените им. Интересното е, че на никого и през ум не му минава да постигне това през натрупване на мъдрост и познание, а през плътта, презряната и единствено честна към нас плът, която изведнъж се превръща в бойно поле на ужаса ни от тленността. Мазила и кремове са призовани да скрият бръчките ни, боя прикрива белите ни коси, причиняваме си непоносими диети и дори операции, за да спреем линеенето на своята плът, но кого лъжем освен себе си? Дори цветето знае, че ще поникне, ще даде красив цвят и после неминуемо ще повехне. Човекът, за съжаление, е по-слаб от цветето и не престава да се съпротивлява срещу необратимото...
Надявам се, че с този цитат от филма, изречен от измисления Нобелов лауреат Юкио Кобаяши, чийто роман “Плът” превежда една от главните героини, донякъде отговарям на вашия въпрос.
- Как така ви отнема по-малко от месец да превърнете личната си история във филм? Пишете я за 20 дни през лятото на 2020 г.
- Толкова ли време мина? Честно казано – забравил съм... Аз наистина пиша бързо, но значително повече време отнема самото измисляне на историята, разработването на персонажите, подреждането на структурата. Така че написването на епизодите и финалния диалог е само финален щрих от един доста дълъг процес.
- Много сила ли се изисква да пишеш и заснемеш нещо, което ти самият си преживял?
- Генерално се изисква сила да се занимаваш с изкуство, защото усилията са огромни, а крайният резултат – несигурен. Дори не ми се говори за битовата страна, която превръща едно подобно занимание в мазохистично хоби. Както казва моят скъп приятел и учител в режисурата Лъчезар Аврамов, да се занимаваш с кино в България, доста сериозно обтяга твърдението, че няма недостойни професии... А писането е лична работа, много самотна и доста шизофренна, ако искаш да стане хубаво, неминуемо се налага да изпадаш в състояния, които подлагат психиката на сериозно изпитание. Не бих го препоръчал на хора със слаби нерви.
- Кога ви беше най-трудно и мислехте ли да се откажете от проекта?
- Никога не ми е било лесно с каквото и да е от разнородните ми занимания, така че и в този случай не се е случило нищо различно. И не, никога не съм искал да се откажа от проекта. Отказвам се рядко, и то само когато ситуацията е необратима.
- Главните роли поверявате на Надежда Гетова и Весела Бабинова. В актьорския каст влизат още Диляна Попова, Юлиан Вергов, Руши Видинлиев и други. Кога и защо избрахте точно тях за филма си?
- Не бих пропуснал също Рашко Младенов и Хирофуми Аджичи, които имат ключово присъствие в разказа, прекрасния Назъм Каракурт, а благодарността ми към легенди като Меглена Караламбова, Елена Райнова, Марин Янев, Стефан Караламбов и Борис Луканов, за когото това е последно участие в киното, е просто безгранична. Всеки един от тях, от главните героини до най-епизодичните роли, са избрани заради вярата в огромния им талант, който надмина многократно очакванията ми. Специално за Пламена и Весела искам да кажа, че ужасно се гордея с тях. Ужасно.
- Защо решихте главната героиня - Надежда, да бъде преводачка точно от японски език?
- Защото обичам японската култура във всичките ѝ проявления, дори в крайностите. Не мога да обясня откъде произлиза тази слабост, ако вярвах в преражданията, бих предположил, че в предишен живот съм живял в рибарска колиба край реката Исикари на остров Хокайдо. Примерно...
- Някой от семейството ви беше ли гледал “Плът” преди премиерата му на “София филм фест”, какво смятат те за лентата?
- Никой не беше гледал филма освен свързаната с постпродукцията част от екипа. Исках да стресирам семейството на самата премиера.
- Харесва ли ви да режисирате? Да очакваме ли следващи ваши режисьорски проекти?
- Разбира се, че ми харесва, далеч по-важно е да се е харесало на екипа и особено на бъдещия зрител, от чиято оценка до голяма степен зависи дали отново бих се заел с режисура.
- Колко време отне работният процес - от писането на сценария до заснемането на филма?
- Стана дума за годината на написване на сценария, реализацията е сега, пет години по-късно, така че отговорът е ясен. И това се счита за сравнително кратък период в създаването на кино у нас.
- Между писането, воденето и режисирането къде откривате най-много себе си?
- Сред малкото ми останали близки хора. Писането и останалите работи са между другото.
- А искало ли ви се е да станете актьор или пък политик?
- Да ме пази Господ, особено за второто. Актьорството също е особена работа, защото не е свързано само с индивидуалния талант, а с много странични фактори. И като знам в ръцете на какви режисьори бих могъл да попадна, направо тръпки ме побиват...
- Кое място у нас е отредено за културата? И какво изобщо се случва с нея, имайки предвид последните събития с кражбата на милиони левове държавни пари, с изгонването на руската посланичка Елеонора Митрофанова от изложба в “Квадрат 500”?
- Митрофанова въобще не ме интересува, да ходи, където намери за добре, все пак имайки предвид, че е посланичка на държава, обявила България за вражеска държава, и няма как да очаква навсякъде да е приета със сочна усмивка по горната устна. Относно скандалите в културата, за които въобще намеквате, да, има такива, но който търси грозното, ще го намери навсякъде. Същото важи и за хубавото. Искам да кажа, че българската култура има сериозни проблеми, но и сериозни постижения, което е също изключително важно.
- Тези събития ясно ли показват, че политиката се е намесила и в уж неопетнената ни култура, или всъщност тя отдавна не е скромна и невинна?
- Нали помните Далчев: ...бял сняг ще има само във градините, където са играели деца. Така че невинни са само децата, а възрастните, творци или политици, са нещо съвсем различно.
- Лесно ли е да отразяваш култура? От една страна, е приятна и “лека” тематика, а от друга, трябва да доказваш, че това, което правиш, е значимо.
- Културата е лека тематика?! Не мисля, че има нещо по-трудно от създаването и отразяването на културните процеси по смислен начин! Ако отстрани изглежда леко, това значи единствено, че работата е свършена добре, но и за миг никой да не си помисля, че е леко или лесно.
- Защо решихте да тръгнете по пътя на медиите, а не да станете историк или да преподавате в университет например?
- По-голяма част от случващото се в моя живот е резултат на случайности. В което съм убеден, че няма нищо случайно.