11-те пренаредили парламента, осветиха какво точно върши Конституционният съд и кой чий е там
Днес четирима са назначени от Румен Радев, защото той повтори мандат, четирима - от ВКС и ВАС, и трима - от депутатите
Кои са 11-те, които единодушно гласуваха “за” в най-тежкото дело, откакто съществува Конституционният съд - това за парламентарните избори от миналия октомври?
Те “конституционни съдии на президента Румен Радев” ли са, както ги определи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов?
Или пък са “лобитата на Пеевски, президента и ПП-ДБ” според подозренията на шефа на “Възраждане” Костадин Костадинов?
“За тези, които днес атакуват конституционния съд, той е механичен сбор от хора, които трябва да изпълняват поръчките на тези, които са ги изпратили там, а не съдии, които трябва да отстояват конституцията”, коментира пък президентът Румен Радев. И отбеляза, че решението на КС за изборните резултати е взето с единодушие, включително и с гласуване на членовете, изпратени в съда от партиите, критикуващи решението му.
А като най-тежкото дело го определи именно един от конституционните съдии - докладчикът проф. Янаки Стоилов. Той обясни, че съдът е следвал практиката, създадена при оспорване на предишни обжалвания на избори, но посочи един основен проблем с процедурата - че тя не е подробно уредена в Изборния кодекс.
Съдът, създаден с конституцията от 1991 г., през последната година привлече вниманието върху себе си заради оспорваните казуси, които гледа.
Първо заради делото за най-голямата промяна, правена досега в нашата конституция - шестата поправка, по която се произнесоха в края на юли. И голяма част от която отмениха. И сега заради делото за касиране на изборите, по което решиха да обявят избора на 16 народни представители за незаконен. И по което се случи нещо, което не беше ставало -
шеф на КС да прави обръщение към нацията по причина, че други държавни органи му пречат да си върши работата.
Важно е да се знае, че Конституционният съд, макар и да се казва съд, не е в съдебната система, той е независим от трите власти, ръководи се от конституцията и от закона за самия КС.
Мандатът на членовете му е най-голям от всички изборни длъжности - 9 години, и не може да се повтаря. Съдиите са 12, макар че в момента са 11, тъй като Народното събрание все още не е попълнило своята квота. Мястото е свободно, след като през ноември изтече мандатът на Константин Пенчев, избран от парламента. В момента за позицията се състезават двама - бившият съдия в Съда по правата на човека в Страсбург Йонко Грозев и преподавателят по конституционно право Орлин Колев.
Очаква се да има избор през тази седмица, така че КС скоро ще бъде в пълен състав. На всеки три години излизат четирима и влизат четирима, за да не пада мнозинството под 7 души.
Според основния закон конституционните съдии са четирима, избрани от парламента, четирима, излъчени от Общото събрание на Върховния касационен и Върховния административен съд, и четирима, назначени от президента. Тъй като
позицията на конституционен съдия е много престижна (и добре платена),
се смята, че тя е лавровият венец в кариерата на всеки юрист у нас.
По неписани, но съществуващи от самото начало правила държавният глава обикновено се спира на хора от научните среди, съдиите задължително предпочитат колеги от ВКС и ВАС, като при тях съществува джентълменско споразумение от самото създаване на КС един път да избират съдия от ВКС, а следващия път от ВАС и после пак редуват.
При избраните от народните представители има както учени, така и магистрати, а и хора с политическа биография.
В настоящия състав има четирима, назначени от президента. Получи се така, защото самият Радев кара два мандата.
Назначени от него са проф. Атанас Семов през 2018 г., проф. Янаки Стоилов през 2021 г., а миналата година проф. Сашо Пенов и д-р Невин Фети. Така че в момента
и четирите назначения от квотата на държавния глава са излъчени от Румен Радев
Плюсът при президентските назначения е, че за разлика от останалите на тях не им се налага да бъдат препитвани и да представят концепции как виждат мястото си в КС.
През оспорвана конкуренция обаче преминават излъчените от съдебната квота.
В момента изпратени в съда с гласовете на Общото събрание на ВКС и ВАС са шефката на КС Павлина Панова, която беше избрана през 2018 г., бившата зам.-шефка на ВАС Надежда Джелепова, избрана през същата година, нейната колежка от същия съд Соня Янкулова, за която магистратите гласуваха през 2021 г., а преди това беше и зам.-министър на вътрешните работи и на отбраната. Последният избор от съдебната квота е Галина Тонева, която беше избрана м.г.
За пример колко сериозно е оспорването сред магистратите, може да се посочи 2018 г., когато в надпреварата се включиха 10 върховни съдии. Панова и Джелепова бяха избрани на втория тур, до който стигнаха четирима. Миналата година пък, когато беше ред на ВКС да излъчи съдия заради джентълменското споразумение, всяко от трите отделения номинира кандидат.
Народното събрание също праща четирима в Конституционния съд. Те се избират с обикновено мнозинство,ест повече от половината от присъстващите народни представители, което
прави избора далеч по-лесен от този на членовете на Висшия съдебен съвет
и Инспектората към ВСС например, където са нужни 160 гласа. В момента излъчени от Народното събрание в КС са трима. Това са бившият зам.-шеф на ВКС Красимир Влахов, избран през 2018 г., и Десислава Атанасова и Борислав Белазелков, избрани в началото на 2024 г.
Кой от коя квота е излъчен, няма голямо значение в контекста на последното решение на съда за изборите, защото то беше взето от тях единодушно, без особени мнения.