Думите, с които Силвия Лулчева зарази за още добри каузи Големи в бизнеса
Актрисата припомни примери за безкористни благодетели от "загубената след Втората световна война България", променили страната ни въпреки късата памет на своите сънародници
Една обичана актриса говори за смисъла да се дарява и помага пред най-големите в бизнеса днес. Силвия Лулчева се превърна в естествения център на церемонията "Бизнес хонорис кауза" и разказът за индустриалци от "загубената след Втората световна война България" бе цитиран от политици и бизнесмени.
Благодаря на "24 часа" за бутиковия шанс да се съсредоточим върху добрия пример, а не да се давим в кашата на скандалното и грозното, което като олиото стои над добрите ни намерения и усилия и ни демотивира, така започна Силвия и вижте долу чии дела напомни.
На 10 март 8 големи български компании заслужиха жезъла кадуцей - символ на съзиданието и способността да се преминават граници, в третата церемония "Бизнес хонорис кауза". Националната кампания е проект на медийната платформа "24 часа".
Учителят Дънов в беседата “Акордиране на човешката душа” говори за онези 10% от спечеленото, които да дадеш, за да помогнеш, и казва: Десятъкът - това е семето, което посяваш. Значи давай и ще ти се даде. Дай една десета от онова, което приемаш... Десятъка човек да го прави със съзнание... Десятъкът да се даде, а капиталът да е в обращение.
Добротворството е белег за класа и изискан стил
Noblesse obliges - благородството задължава. И ви уверявам, че е едно от малкото приятни задължения, като утешителната награда е, че бързо ще бъде забравено.
Българите сме с къса памет и това логично ни връща на поправителен изпит като общество.
Давам пример с онази България, която загубихме след Втората световна война, онази България, която икономически е участвала на европейския пазар със златен лев, е създадена от работещи хора с пряк, ежедневен и непоколебим принос към построяване на обществени сгради, просветни центрове и дарителство в зашеметяващи размери.
Иван Хаджиберов
Светва първата крушка в Габрово в мелницата на баща си през 1891 г.
Първи в града модернизира тази мелница и започва да произвежда бяло брашно без трици.
Построява първата ВЕЦ в България с изцяло български, частни капитали - 1906 г.
Във фабриката си за вълнени платове осигурява социални придобивки за работниците си - безплатни общежития, столова, детегледачи (т.е. от първите детски градини) и учител за неграмотните. Създава място за забавления - салон за седенки с т.нар. електрическа музика, читалищен салон, зоологическа градина, паркове.
Финансов гарант за построяване на жп линията Царева ливада - Габрово. Завършена през 1912 г. и считана за първата частно спонсорирана отсечка от националната ЖП мрежа.
Христо Бобчев
Един от основателите на втората габровска текстилна фабрика “Александър”. Прословута е историята, в която той, буквално опакован с 80 000 златни лева, пътува до Манчестър, за да закупи машините за фабриката, без да знае други езици освен български и турски. Сънародник във Виена му помага с картончета, на които е написано на френски “Пътувам до Париж”, “Пътувам до Лондон”, “Пътувам до Манчестър” и така той успешно се добира до целта. В преговорите за машините обаче англичаните отказват да му дадат размерите и Бобчев, знаейки колко е висок, уж случайно се спъва и пада на пода до една от машините и така успява да прецени размера ѝ. Докарват машините с кораби до Свищов, а оттам с волски коли - за две седмици до Габрово.
Пенчо Семов
Вероятно първият български милиардер. При национализацията в края на 1947 г. се констатира, че материалните и финансовите му активи са 1 милиард и 82 милиона лева. Огромна част от това богатство е завещана за благотворителност, но в двете години след смъртта му (1945) жена му успява да раздаде едва 20-ина хиляди лева. Всичко останало бива взето от държавата.
За управлението на благотворителните си дейности създава фондация със строен бизнес и управленски план, в който всичко е предвидено за 40 (!) години напред. Разчетени са доходност от дарените акции, лихвени проценти, разходи и издръжка на съответните благотворителни начинания.
Приживе раздава стотици милиони за църкви, читалища, сираци. Директните дарения са около 50 млн., а през фондацията - 204 млн., и т.н.
Оставя своята лятна вила за старопиталище (предвидено в завещанието му още в 1928 г.). Изоставена дълги години, сградата наскоро се сдоби с нов собственик - съвременен габровски индустриалец, който я възстановява. Създава уникална сграда - “Парахода”, с форма на кораб, предвидена за девически пансион. Днес е белодробна болница. Дарява на СБЖ своята вила край Варна и част от чифлика там. Дарява суми за сградите на Аграрния факултет в София. Основава фонд за борба с туберкулозата.
През 1919 г. дарява 300 хил. златни лева на френските католически свещеници (Жерве Кенар и Херман Гислер) от колежа “Свети Августин” в Пловдив. Големи приятели на България, които лобират да се намалят репарациите на страната ни.
Двамата успяват и вместо огромната и непосилна сума от 12 милиарда франка плащаме 2,5 милиарда. Считани за спасители на България, и двамата са наградени през 1922 г. от цар Борис с най-високите държавни отличия.
Известен сред габровци и работниците си като изключително достъпен и щедър човек, Пенчо Семов е раздавал множество по-дребни суми за обучения, издръжка, без никаква отчетност и документална следа.
Поклон и памет за силата, мъдростта и щедростта, с която тези прозорливи българи са влагали лични средства за повишаване на жизнения стандарт на нашия народ.
Благотворителността не е просто акт на милосърдие – тя е инвестиция в бъдещето. Надявам се, въпреки късата ни историческа памет, да не се окаже, че децата ни са изтеглили късата клечка да се родят в България!