И един светъл лъч в тъмнината - Илиян Стефанов
Мина едно доста емоционално и бих казал интересно дерби. Нещо като лъч светлина в тъмнината на декларациите, залели футбола. Този футбол, за който през последните дни никой не говореше.
И накрая се появи Илиян Стефанов. И колкото и учудващо да звучи, все едно изгря слънце. Интелигентен изговор, респект към съперника. Нещо, което отдавна бяхме забравили, че съществува.
Нямаше изкривените физиономии, които през последните години бяхме свикнали да виждаме от треньори, ръководители, играчи. И това продължи с десетилетия бе, хора. Все едно най-важното на света е да покажеш колко мразиш някого. Толкова се разпространи, че омразата смени този пусти футбол като национален спорт. Мразим всичко до дупка. Забравихме да обичаме, както се казваше в стиховете на Ботев. Някой ще се зачуди защо? Ми, по-лесно е. Друго си е средата на хляба, по-привлекателно е.
Изведнъж Стефанов ни върна в отдавна забравени времена. Когато войната, враждата бяха само на терена. Никъде другаде.
Имам приятели, с които сме заедно от детската градина и първи клас. Всичките са левскари до един. Просто така се случи. Да, дразним се, бъзикаме се, след което отново сме ние.
И изведнъж България ахна. Как така някой си позволява да говори добре и с уважение към противника? Какъв е този феномен?
Хора, това е нормалното. На никого не му пука колко пъти Александър Томаш е побеждавал “Левски” преди, след като изпусна преднина от два гола в добавеното време? Или някой да е забравил култовите реплики на Кирил Десподов за космонавтиката и футбола на “Левски”. И ударите от другия лагер.
Със сигурност поведението на Илиян ще остане изолирано в родната футболна действителност. Защото тя отдавна не е нормална, но и на никого не му пука за това.
Някъде по белия свят да сте видели след всеки мач собственици, президенти или други ръководители да раздават мнения за съдийство, за какво ли не. Само в България. Важното е да се изтъпаниш пред микрофоните и да започнеш да хейтиш. Все едно си попаднал във футбола само и единствено за да правиш това. Да не те интересува как играе отборът ти, че половината не могат да спират топката, че другите не тичат правилно.
Някой ще каже, че само в България режат така отборите. Което просто не е вярно.
Заради това е важно да се пазят белите лястовици като Илиян Стефанов. И да си помечтаем те да станат повече.
И тогава може да се получи като в песента на Богдана Карадочева - ако до всяко добро същество застане поне още едно... Тогава може би ще спрем с декларациите и ще се захванем да правим футбол. Но както се казва, като гледаш какво правят в парламента - как да си различен?