Петър Волгин: Ако всичко ни беше наред, и аз щях да искам по-бързо да приемем еврото
Всякакви средства са позволени, когато трябва да бъде уважена народната воля, твърди евродепутатът от “Възраждане”
- Г-н Волгин, вие сте евродепутат от “Възраждане”, а в Дома на Европа в София, който беше обект на погром от агитки на партията, е и вашият офис. Не прекалиха ли привържениците ви?
- Това бе съвсем адекватна реакция спрямо отношението на управляващите към българския народ. Да не забравяме, че съвсем законосъобразно бяха събрани повече от 600 хил. подписа с искане за референдум за запазване на българския лев. Това народоизлияние бе потъпкано. Хората правят нещо с уважение и в съгласие с принципите на законността, а управляващите се подиграват и казват: вашето мнение не ни интересува, ще правим каквото искаме. Какво да очакваме, когато спазваш закона и се опитваш да постигнеш легитимните си цели съобразно с него, а срещаш подигравка? Естествено е хората да са гневни, ядосани и ще прибягват до по-крайни средства.
- Нормално ли е депутати с маски да чупят и палят, а лидерът да заплашва и от трибуната на НС с “Ще ви подпаля”? Дори парламентът осъди казуса с декларация.
- През последните 3 г. се нагледахме на какви ли не декларации, които още при приемането си звучаха смешно, а от днешна гледна точка, съобразно новите световни влияния, звучат направо абсурдно.
На декларациите на управляващите трябва да се гледа силно снизходително
и да не им се обръща внимание.
- Казвате, че акцията на “Възраждане” е заради липсата на резултати от законните ви действия, означава ли това, че аргументите и законовите лостове са приключили и вече трябва да очакваме само агресия?
- Всякакви средства са позволени, когато трябва да бъде уважена народната воля! Когато хората са казали, че искат нещо, то трябва да бъде направено - това е основен демократичен принцип. Другото е диктатура и авторитаризъм. Неуважението към народа не е патент само в България. Срещу това трябва да се води борба - с всички законови средства. Нека не се сърдим, когато хората, гневни от действията на властта, прибегнат и до по-радикални мерки. Управляващите трябва да разберат, че колкото пъти нарушат закона, толкова пъти ще си получат заслуженото.
- Защо е тази яростна съпротива към еврото, след като и сега сме вързани към него през валутния борд? Ясно е, че рано или късно ще влезем в еврозоната.
- В договора не е записано кога трябва да го приемем. Всяка себеуважаваща се държава, която защитава националния си интерес, има право да прецени кой е най-добрият момент за приемане на еврото - дали сега, или след време.
Смешна ми е опорката, че ако не го приемем, ще паднем в лапите на Русия. Мислите ли, че ако този аргумент бе валиден, Полша, която не може да бъде заподозряна в симпатии към Русия, нямаше да е първата, която да го приеме? Управляващите в Чехия също не са проруски настроени и не искат да стават членове на еврозоната - преценили са, че на този етап еврото ще им донесе повече беди и казват, че ще го приемат, когато са готови. Това е разумната позиция. Другото е комплексарско бързане. Както Бай Ганьо викаше “Булгар, булгар”, сега викат “Европеец, европеец”.
Обявяването на влизането ни в еврозоната като основна национална цел говори за слабото интелектуално ниво на политиците ни
България има много по-сериозни проблеми. Ако всичко ни беше наред, аз също щях да искам по-бързо да приемем еврото. Няма значение в каква валута плащаш, важното е да имаш платежни средства. Управляващите трябва да се съсредоточат в това българите да имат повече средства.
- Наскоро определихте Европа като придатък на САЩ, как тя може да стане по-самостоятелна и силна? Променя ли се ситуацията след последните избори в редица страни?
- Европа бе придатък не на САЩ, а на определени политически играчи там - на Демократическата партия. Това продължава, независимо че има промяна в тези, които са на власт в Съединените щати. Европейските лидери се държат, сякаш са безгласни пионки на американската Демократическа партия.
Нямат собствено мислене и виждане за бъдещето на Европа. Срещата на европейските лидери в Лондон през почивните дни показва пълната мисловна импотентност на мнозинството евроръководители. А в САЩ дойдоха политици, които имат мозък в главата си и започнаха да говорят това, което нормалните хора казваме вече 3 г. Може би затова някакви неособено умни хора твърдят, че Тръмп бил вербуван от КГБ още 70-те години. Странно е поведението на анализатори, които във всичко виждат дългата ръка на Русия.
- За първи път американски президент изгони друг държавен глава. Зеленски бе видимо вбесен от арогантността, с която го засипаха, торпилира ли това възможността за мир в Украйна?
- В продължение на 3 г. евро-атлантическите ръководители и от едната, и от другата страна на Атлантика направиха от Зеленски свръхгерой. Обявяваха го за най-прекрасният, умният и страхотен пълководец и държавник. Той явно повярва, че е властител на света и че може да получава всичко, когато иска. Вече няма да е така, не може един човек със скромни интелектуални възможности да казва на света какво да прави. Някой трябваше да го постави на мястото му и да му каже истината.
Тръмп просто каза на Зеленски, че без американската помощ е нула
Което е факт, всички признават, че украинското правителство няма да оцелее без Америка зад гърба си.
- Може ли все пак да се стигне до мир, макар и през търговски сделки - планът бе за придвижване на такива между Москва, Киев и Вашингтон?
- Може да се стигне до мир, ако всички страни, участващи в този конфликт, застанат на позицията на разума. Не на позицията на идеологията, на силата или омразата. Да се каже - ситуацията е такава, трябва да се съобразим с нея. Ако искаме да умират стотици хиляди, може да продължаваме да изсипваме оръжие в Украйна и войната ще продължи. Предпочитам да бъдат сключени сделки, каквито и да било, но хората да престанат да умират. Няма нищо по-ценно от човешкия живот.
- Къде е мястото на България в тази ситуация?
- Като гледам реакциите на българските управляващи през последните дни, ми става лошо. Какво значи “Украйна, бъди силна, ние сме с теб”?! На практика е “Продължавай да се биеш, нека да умират твоите синове и дъщери, защото трябва да си силна”. Това е цинично. Слугинското поведение на управляващите е все по-видимо. Искам да се държат като независими хора, а не като третостепенни слуги на някой от демократическата партия на САЩ.
- Групата ви в ЕП “Европа на суверенните нации” събира разнородни политически субекти, не се ли опасявате от израждане на концепцията ѝ или засилване на крайни националистически настроения - половината е от “Алтернатива за Германия”?
- В групата има толерантност по отношение на различните виждания, което не съществува при останалите - там трябва да гласуваш като машинка спрямо това, което е разпоредило ръководството. Е, може един-два пъти да ти разрешат да гласуваш различно, но не и повече, защото ще те изключат. При нас
всеки има право да не се съгласи с дадена позиция,
никой не диктува какво да правим, а различията се уважават.
- Каква е оценката ви на работата на ЕП и какво успяхте вие да постигнете?
- Европа трябва да добие свое лице, ЕС да стане наистина силен и независим играч. С тези ръководители на Европа, ЕК и ЕП това няма как да се случи. Евродепутатите трябва да покажат, че има независими личности. Отделният човек в ЕП не може да свърши нищо. Несериозно е ако някой евродепутат каже “Аз направих това, благодарение на мен приеха онова”. За да се постигне нещо, трябва подкрепа от много хора, включително и от други парламентарни групи. “Европа на суверенните нации” се различава от мейнстрийма, постоянно ни подозират в лоши неща и ни налагат някакви кордони. Това не ни притеснява, защото най-важното е да измъкнем Европа, а и България от тресавището на послушанието, те да станат по-независимо и самостоятелно място.
CV
Петър Волгин е първи мандат евродепутат от "Възраждане" и част от новата група "Европа на суверенните нации".
Роден е на 28 септември 1969 г. в София.
Завършил е българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски".
Има повече от 30-годишна кариера като журналист, работил е и в БНТ и БНР.
Автор е на множество текстове във вестници, списания и новинарски сайтове, и на седем книги.