Иван Хиновски: Извличането на редки метали отваря нови хоризонти
Световни американски и европейски компании могат да положат основите, ако държавата ни иска да ползва потенциала си, казва енергийният експерт
- Може ли ада има нов живот за индустрия, от чието начало вече са минали повече от 50-70 години, като повечето централи например, г-н Хиновски?
- Ако говорим за мащабно строителство в енергетиката, 50 години са млада до зряла възраст, но тук трябва да отворя една голяма скоба. Цялото производство на енергия и съпътстващата инфраструктура са построени на база осигуряване на енергийната сигурност на страната с местни ресурси и задоволяване на потребностите на населението и индустрията. Още тогава са положени основите на диверсификацията на суровинния микс с много условности, произтичащи от времето. От гледна точка на индустриалната революция, която днес е на дневен ред, дори на развитието на технологиите, трябва да кажа, че без идеен и технологичен рестарт икономиката у нас няма далечен хоризонт.
- Какво визирате, като казвате идеен рестарт?
- Енергетиката е безспорно отрасълът с най – висока добавена стойност за икономиката и с най сериозен фокус, поставен от ЕС. Ние имаме АЕЦ "Козлодуй", която благодарение на "Уестингхаус" ще продължи да работи, няколко по–малки газови централи, които са важни, но недостатъчни за баланса, и зараждаща се ВЕИ индустрия, която е в началото на своя жизнен цикъл и тепърва ще се сблъсква с предизвикателства. На кръстопът са въглищните производства и тук смятам, че възможностите са много повече.
- Какви биха могли да бъдат? Не са ли две - да се трансформират или да спират да работят? В публичното пространство се изказват мнения да се инвестира в технологии за извличане на редки метали от въглища и съпътстващата ги дейност. Моля да коментирате и тях.
- Трансформацията е не просто процес и стремеж към чисто производство. Тя е цяла концепция, която започва от ресурсите, от суровинния микс, който планира да използва всяка централа, минава през това може ли да разшири ползите, които дава от работата си.
По отношение на мините също има различни възможности. Въглищните пластове съдържат много редки метали, които може да се каже, че са суровината на бъдещето. Китай ги превърна отдавна в ценен ресурс, който дава уникалност на икономиката им. В САЩ, които са наш стратегически партньор, има много компании, които имат значителен опит в тази посока. Ето това е една успоредна линия, която може да донесе много възможности и много ползи за икономиката ни.
А това е част от европейска политика, която се насърчава, предвид че Европейската комисия е изработила списък от 20 критични материали - предимно метали, които са стратегически важна суровина, с която не разполагаме и внасяме от страни извън Съюза. Такива са кобалт, хром, антимон и други.
- Какви редки метали могат да се добиват у нас?
- Това е съществен въпрос, който е обект на задълбочени допълнителни проучвания, въпрекиче разполагаме с базова първична информация. Преди тази стъпка обаче ние трябва като държава да преценим искаме ли да използваме този си потенциал, да изберем стратегически световни компании, които да бъдат наши партньори и да положим основите на един нов такъв отрасъл.
- Хората трудно приемат непознатото. Смятате ли, че обществената енергия ще бъде в подкрепа на такива проекти?
- Неслучайно казвам, че първо това трябва да бъде държавна политика, след като вече е станала европейска такава и второ – ако компаниите, които привлечем, са с добър имидж и с достатъчно опит, то те ще станат гарант за реализацията на такива проекти. В едно съм сигурен, че до този момент за нас има само пропуснати ползи.
- Колко бързо може да се реализира икономическа ползаот инвестициите на време и средства в развитието на подобни проекти?
- Зависи от проучванията, но като цяло не мисля, че са необходими десетилетия. В едно находище е възможно да се открият няколко различни суровини – едните да са в малък процент, други може да бъдат не толкова ценни, но пък повече да бъдат извличани попътно - тук влизаме в технически детайли.
По-важното е, че България може да има модерна европейска икономика и да ползва вече натрупания опит на големите страни. Това е една подценявана възможност, която отваря нови хоризонти.