Тръмп си мисли, че океаните са ровове, които пазят крепостните му стени
САЩ гласуваха срещу приетата от Общото събрание на ООН резолюция, която посочва Русия като причината за войната в Украйна. Удивително е как администрацията на Доналд Тръмп, докато се бори с Китай и БРИКС, с подобни движения все повече се приближава до тях (с уговорката, че Китай, Бразилия и Индия стандартно се въздържаха, докато Русия, подобно на САЩ, също гласува против въпросната резолюция).
По информация от медиите, реакцията на САЩ идва след като Европейският съюз е взел проекторезолюцията на САЩ и е нанесъл следните корекции:
- „конфликтът между Руската федерация и Украйна" бива заменян с „пълномащабното нахлуване на Руската федерация в Украйна";
- формулировката за „траен мир" между Украйна и Русия бива разширена със „справедлив, траен и всеобхватен мир в съответствие с Устава на ООН и принципите на суверенно равенство и териториална цялост на държавите";
- бива добавен ангажимент за териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите граници.
Тези промени, лидирани от ЕС и Украйна, бяха подкрепени от мнозинството от държавите в Общото събрание. Това е първата дипломатическа победа на ЕС спрямо новата американска администрация, чийто лобизъм от 24 часа насам да не се подкрепя европейския вариант, не срещна достатъчно подкрепа. Тези резки и непоследователни ходове на американската администрация всъщност отключват нови възможности за ЕС.
Иначе ООН е именно американско дело, стъпващо на усилията на Удроу Уилсън да създаде Лигата на нациите след ПСВ и на Франклин Делано Рузвелт – на самото ООН след ВСВ. Идеята им е била да се създаде форум, на който конфликтите да бъдат институционализирани и решавани чрез мирни средства, така че никога да не се стига до Трета Световна война. А успоредно на този идеализъм, администрацията на Хари Труман ще създаде и добре известния план „Маршал", който ще направи от САЩ основният спонсор на икономическото възстановяване на Европа, така че СССР да не се възползва от разрухата на Стария континент, лансирайки комунистическата си идеология.
За да успее Рузвелт обаче да накара Конгреса на САЩ да ратифицира участието на страната в ООН, той е трябвало да спечели подкрепата на републиканците и особено на един от тях: сенатор Артур Ванденберг. Тъкмо тези дни четох една книга, от която разбрах, че той е бил тегав на трета степен: тегав човек, тегав националист и тегав изолационист. На 10 януари 1945-та година обаче Ванденберг произнася реч, в която казва:
„В живота на всяка нация има критични моменти, които изискват най-прякото, най-ясното и най-смелото мислене, на което сме способни. Сега сме изправени пред такъв момент...Не вярвам, че някоя нация ще може да се имунизира чрез собствени действия... Нашите океани престанаха да бъдат ровове, които автоматично защитават нашите крепостни стени".
Доналд Тръмп е точно обратното: той обещава мир, а гласува с Путин; гледа не да се солидаризира с Европа, а да се конфронтира с нея; иска да не да помогне, а да спечели от разрушена Украйна.
За разлика от сенатор Артур Ванденберг, Доналд Тръмп си мисли, че океаните са ровове, които пазят крепостните му стени.
(От фейсбук)