Иван Бърнев: У нас не харесват силната амбиция. А на Запад трябва да ти е в CV-то
Този месец актьорът тръгва на турне с пиесата "Билет за Америка". С Башар Рахал ще я играят в София, Горна Оряховица, Сливница, Ямбол, Бургас и Берлин
- В пиесата “Билет за Амерка” по идея на Мартин Макариев и с режисьор Ивайло Христов вашите герои правят всичко възможно, за да заминат за Америка. Съществува ли още американската мечта, г-н Бърнев?
- По-скоро единият от тях вярва, че там ще се реализира успешно в актьорското поприще, или по-точно в света на стендъп комедията. Свидетели сме на толкова метаморфози в живота на много актьори, които заради дадена роля се изстрелват високо в орбитата на успелите. Друг е въпросът дали това пряко зависи от техния талант, или по-скоро от огромна доза късмет и стечение на много обстоятелства.
- Този месец тръгвате на турне с пиесата. Освен в София ще я играете в Горна Оряховица, Сливница, Ямбол, Бургас и Берлин. Закъде бихте си купили еднопосочен билет?
- За да си купиш еднопосочен билет за където и да е било, винаги е свързано с крайна неудовлетвореност от мястото, на което живееш, и от нещата, които вършиш, а аз не мога да бъда недоволен от това как се е развил житейският ми и още повече актьорски път. Но все пак е имало моменти, в които съм искал или поне съм си мислил, че животът ми би се развил по-различно, биха ме оценили по друг начин и най-вече бих се срещнал с повече талантливи и успешни хора в света на киното или театъра. Но пък кой знае, тогава може би бих изгубил или никога не бих срещнал хората, които са важни за мен тук. Сега го отдавам на нетърпението, с което младият човек иска да постигне всичко веднага.
- Спектакълът чрез хумор говори и за сложните човешки отношения, в които има страдание, но и смях и предателства. В приятелствата често ли се случва да има предателства?
- Да, в спектакъла с голяма доза хумор се разглежда връзката между двама дългогодишни приятели. Единият е актьор, а другият е продуцент. Чистият егоизъм ги конфронтира един срещу друг за това на кого се дължи успехът им и още повече неуспехът им като тандем. Разбира се, в приятелствата има и предателства, извършени волно или неволно, но тук въпросът е как и дали можеш да ги преодолееш. Емо и Сами (героите в пиесата) не правят изключение. Те са преминали през всякакви изпитания. Не липсват и предателства, особено когато в цялата история е замесена и жена. И тук въпросът е ще устои ли тяхната връзка и този път, или това е последният им сценичен акт заедно. В спектакъла участва също и младата Кристиана Ангелова, сами разбирате колко е хубаво да има свеж полъх, особено когато нещата ескалират.
- Героят ви балансира между лоялността към приятеля си и собствените си професионални амбиции. Докъде трябва да се простират те?
- Моят герой Сами е търпял години наред всички странности, особености и щуротии на Емо (Бахар Рашал). И това е било преди всичко, защото го е харесвал и уважавал като актьор, но и в името на това да бъдат успешни като тандем “продуцент – актьор”. Но ето че идва момент, когато Сами решава да промени кардинално нещата и точно на този времеви отрязък става свидетел публиката. А думата “амбиция” и оттам “амбициозен” ми се струва, че в различните географски полукълба носи различен смисъл. Тук, у нас доста често звучи като негативна черта. Чували сте израза “този как го тресе амбицията”. На Запад даже е необходимо в автобиографията си освен “трудолюбив, рефлективен, комуникативен” да добавиш и “амбициозен”. Амбицията е хубаво нещо, защото е движеща сила, но въпросът е да бъде подплатена с умения и добри намерения, за да не се превърне в грозна и жалка гледка. Интересното противоречие е, че талантливият е по-мързелив от бездарния. Невинаги, разбира се.
- Откога се познавате с Башар Рахал и лесно ли се сработихте?
- Познаваме се още от НАТФИЗ, където попаднахме в класа на големия Стефан Данаилов, или както ние му казвахме - Мастър. Той беше в основата между нас - съучениците в класа, да се изградят много силни приятелски връзки. Аз съм си партнирал и работил през годините с голяма част от тях и винаги това е било повод за радост. А с Башо, с когото бяхме много близки в академията, след това ни поканиха в Младежкия театър, където направихме първите си стъпки като професионални актьори. Сами разбирате, че сега няма как да има нещо, което да ни препъне, след като заедно толкова пъти сме се препъвали и изправяли, за да проходим като артисти.
Тук е мястото да кажа, че режисьор на “Билет за Америка” е Ивайло Христов, който ни беше асистент в класа и любимият ни учител. Той е свидетел на всички наши приключения в академията, така че сега беше много забавно да се съберем тримата след толкова време и да установим, че почти нищо не се е променило.
- Гласът ви озвучава документалния филм на “Грийнпийс” за Черно море - “Аз, морето”. Защо се съгласихте да участвате в кампанията и следите ли отблизо какво се случва не само с Черно море, но изобщо с климатичните промени?
- Това е нещо необичайно за мен да запиша глас зад кадър, тъй като не смятам, че съм силен в тези неща. Но понеже каузата си заслужава 1000% и самите хора, които стоят зад филма - режисьорите Любомир Йочев и Кремена Ватева, много държаха да бъда аз, особено като разбраха, че като човек, израсъл на морето, темата определено ме вълнува. Много бързо спрях да се занимавам с това ставам ли, или не ставам.
И въобще
в актьорския ми път досега
големите теми сами ме
намират,
номерът е да не им се противиш, а да дадеш най-доброто от себе си. Кой не е наясно, че природата дори в рамките на един кратък период, какъвто е човешкият живот, си е доста променена. Достатъчно е да си спомним за нашето детство и веднага ще разберем, че нещата не са наред. Такъв е случаят и с Черно море. Много добре си спомням какво беше преживяването и усещането да съм близо до него, виждам какво е сега - замърсено и застроено. Рибите и всички водни обитатели са значително намалели, а доста от тях безвъзвратно изчезнали. Филмът е за опасностите за Черно море и каква крещяща нужда има от създаването на морски резерват, където флората и фауната да си починат от човешката дейност.
- Отвъд театъра и след много успешния филма “Васил”, в който играете главна роля, задават ли се нови кинопроекти на хоризонта?
- Бях много изненадан и щастлив, че “Васил” беше толкова добре посрещнат не само в Испания и чужбина, но и в България. Това ми върна надеждата, че у нас има достатъчно зрители за човешки и топли филми, такива, които изследват светлата страна на човека, без да правят филма сладникав и клиширан. Филми, които те уважават като зрители и след които у теб остава нещо, което да те кара да вървиш изправен и вътрешно усмихнат. Защото след всичките ми срещи с българска публика усетих, че те са уморени от това да им навират в лицето грозното и бруталното от човешката природа и действителността, която ни заобикаля.
Съвсем скоро
предстои да излязат на
екран два филма, в които
участвам
много малко, но качествено, надявам се. Едната лента е “Стадото” на Милко Лазаров, а другият е на тандема Кристина Грозева и Петър Вълчанов - “Триумф”. Двата са много различни, но определено препоръчвам да бъдат гледани.