Христо Христов: Няма политическа намеса в "Дарик", връщаме се към основите

13.02.2025 14:11 Паола Хюсеин
Христо Христов, изпълнителен директор на Дарик радио

Целта ни е да достигнем до 80% от българите, казва изпълнителният директор на радиото

- Г-н Христов, някои от знаковите имена на “Дарик” напуснаха, има нов съвсем млад шеф на новините, какво се случва в радиото?

- Освежаваме екипа с по-нови лица, по-нови формати. Но основната промяна е, че вече създаваме съдържание за всички платформи - дигитални, за социални мрежи и за ефир. Старият модел беше: хора в радио или телевизия създават съдържание, после чакат някой да го качи в сайт и после трети да го публикува в социалните мрежи.

А сега правим интегриран нюзрум, където целият процес може да бъде преобърнат - примерно да започне от социалните мрежи и после да стигне до ефира. За това се изискват по-различни усилия, повече дигитални умения. Част от колегите, естествено, не са съгласни, но ние уважаваме решението им.

- Това означава ли, че екипът ще бъде намален?

- Не, по-скоро увеличаваме екипа, който ще работи за социалните медии и дигиталните платформи. Изграждаме изцяло нов студиен комплекс, през май би трябвало да е откриването, така че ще ви поканим да го видите. Впрочем там целият фокус ще бъде върху видеосъдържанието.

- Във фейсбук много се коментира, че има политическа намеса. Така ли е?

- Не. Но у нас каквото и да стане, винаги го определят като политическо действие. Няма нищо такова.

- Как приемате раздялата с хора, с които години сте работили заедно?

- Оставаме приятели. Даже всеки, където и да отива, казва, че ще продължим да си партнираме. Всяка система дори не 20, а 5 години като работи по един модел, после много трудно се премества нещо или се адаптира.

- Това ли е причината съвсем младият Божидар Русев да поеме управлението на новините и актуалните предавания в “Дарик”?

- Разбира се. Дори аз вече не мога да се адаптирам към последните тенденции, камо ли по-възрастните. Много бързо се променят нещата. ТикТок не беше тема допреди 3-4 години, а сега се гледа повече от ютюб и фейсбук. Тази платформа вече решава избори, някои стават евродепутати чрез нея.

- Освен промяната в платформите съдържанието ще се променя ли в друга посока?

- Съдържанието вече започна да се променя. От началото на годината възродихме “Денят на Дарик”, което е обзорното ни дневно предаване след новините в 18 ч, където вече върнахме събеседниците. Този блок до 20 ч заедно с обзорните ни новини е по-скоро връщане към добре познатия формат, защото го бяхме загубили. Между другото, отзивите са много силни и положителни, защото се връща една актуалност, която преди липсваше. Същото направихме и с новините на “Дарик”, които от новата година звучат по различен начин. Основният ни фокус са най-важните теми, предаването “Кой говори” също започна да се променя като съдържание. Целта ни е да достигнем до 80% от българите и затова на практика се връщаме към основите на “Дарик”.

- Търсите по-голяма аудитория, но разбрах, че закривате 14 честоти, защо?

- Закрихме регионалните офиси. Едно време, когато са създавани, имаше големи регионални бизнеси. Сега вече всичко е в София.

Други от Интервюта

Хасан Адемов: Пенсиите ще се увеличат със 7,8% от 1 юли по швейцарското правило

Схема “глас срещу хляб” няма да има. Ще проверим всеки сигнал за купуване на вот с помощи, казва той Още акценти от интервюто със социалния министър Хасан Адемов: От първия ден работим за добавки за

Тодор Галев: На дъното сме по критично мислене, 70% от българите са склонни към дезинформация

Причините са недоверието в държавата и съдебната система, липсата на медийна грамотност, казва директорът на "Научни изследвания" в Центъра за изследване на демокрацията "Детективите" покрай случая

Юлиян Попов: Отпадъците са ресурс, а ги закопаваме в земята - това ни прави зависими от внос на суровини

Депозитната система трябва да се управлява от бизнеса, без монопол и далеч от политическа намеса, казва служебният министър на околната среда и водите  Още акценти:  Страната е зарината с отпадъци

Десислава Дамянова: Когато у дома няма “ние”, няма как да се мислим заедно и като общество

Нужни са законодателни промени, за да изгражда училището у децата емпатия и емоционална интелигентност Подрастващи в семейства с кавги и агресия често стават невидими и тихи у дома Политиците ни не

Росен Петров: 3 март не е руска прищявка, а резултат от бума ни след Възраждането

Трябва да говорим не за интерес, а за национален идеал - всички българи да живеят по-добре и по-смислено, казва още в интервю за "24 часа" водещият на "Операция История"  - Кои са най-важните уроци

>