Иван и Андрей блокират 4 млн. за киното - отиват на съд с филмовия център (Обзор)
Васко Мавриков е в комисията, която разпределя парите, давал милиони за филми на кума си
Двамата продуценти обжалват решението на НФЦ, според което новата им лента "Емил" за втори път не получава финансиране
Васко Мавриков: Станислав Дончев не ми е кум. Колеги сме, работихме заедно при Маги Халваджиян
Продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов ще съдят Националния филмов център (НФЦ), след като новата им лента “Емил” за легендарния певец Емил Димитров за втори път кандидатства и не получи финансиране, обявиха те пред “24 часа”. Причината е, че двамата разкриха конфликт на интереси в художествената комисия и вече внесоха жалба в съда, с която ще блокират близо 4 милиона лева, предназначени за спечелилите 3 игрални филма.
“Приятно ми е, Мавриков” коли и беси в киното. С тази реплика от времето, когато Васко Мавриков бе част от “Господари на ефира”, продуцентите разкриха в подкаста си “Неофишъл”, че като член на художествената комисия в НФЦ той гласува милиони левове да бъдат отпуснати за филми на кума му, режисьора Станислав Дончев - Стамбата. Самият Мавриков обясни пред “24 часа”, че Дончев не му е кум, а са само колеги. (Виж карето долу.)
Затова предупредиха:
Скъпи данъкоплатци, докато не изкараме от анонимност
кирливите ризи на кинофинансирането у нас,
не очаквайте качествени български филми!
Решението на комисията е от последната сесия на НФЦ, чиито резултати са излезли на 20 януари. Иван и Андрей припомнят, че и “Гунди - легенда за любовта”, превърнал се в най-гледания български филм, също не получава част от бюджетните пари на филмовия център.
Затова пък на първо място в последната сесия е режисьорът Станислав Дончев - Стамбата, който печели до 1 милион и половина лева с проекта си “Неведоми пътища” в категорията “Пълнометражен филм”. Същевременно фирмата на Стамбата - “Динамик артс”, е класирана в категория “Дебют” с филма “Реванш” на режисьора Любомир Печев и се очаква да получи до 750 хил. лева.
Според продуцентите Дончев печели именно с гласовете на Васко Мавриков и Елица Гоцева - двама от 7-членната комисия на НФЦ. На заседанието на комисията, чийто аудиозапис е представен в подкаста на Иван и Андрей, Мавриков и Гоцева не подкрепят 10 от общо 14-те филма, кандидатствали за финансиране.
Членовете на комисията се избират за срок от 6 месеца с жребий от регистър с експерти към центъра. Те оценяват всички филми по различни критерии и накрая точките се сумират.
Пробойните в правилата са, че дори да има само един член, а те обикновено са двама или трима неадекватни или не съвсем честни, това е достатъчно да вкарат филми в тройката за финансиране, като дават свръхвисоки оценки на “правилните филми” и свръхниски на “неправилните, обясняват Иван и Андрей. За по-нагледно дават пример с гласуването в “Черешката на тортата” - там е достатъчно един да даде 1 точка на някого от участниците и въпреки останалите високи оценки той остава последен.
Така за филма “Емил” 6-има дават високи точки - от 65 до 85, а само Васко
Мавриков рязко се отличава, като дава 41 точки
Общият резултат за филма е 73,46 точки. Победителят - “Неведоми пътища”, събира 83,4 точки.
Сигурни сме, че Васко Мавриков няма нищо срещу нас, защото е написал много ниски оценки на 10 от общо 14-те филма, кандидатствали за финансиране. Така е решил еднолично съдбата им, без останалите от комисията да имат каквото и да е влияние, казват продуцентите.
Високите оценки на Мавриков и Гоцева съвпадат напълно при два филма - “Неведоми пътища” и “Богдан или песента на жабите”. Така двата филма завършват на първо и на трето място и ще бъдат финансирани с държавни средства, установяват продуцентите.
Показват и творческите им биографии:
Елица Гоцева е сценарист на три документални филма - “Блян за щастие”, “Малката маркиза” и “Кино екстремисти”.
Първите два са режисирани от Станислав Дончев - Стамбата, а третият е продуциран от неговата фирма “Динамик артс”. Гоцева е направила и документален сериал - “От люлка до гроб”, също режисиран от Стамбата. И четирите заглавия са финансирани от НФЦ.
Васко Мавриков е сценарист и в главната роля във филмите “Корпус за бързо реагиране” и “Корпус за бързо реагиране 2: ядрена заплаха”. В тях продуцент, режисьор и съсценарист е Станислав Дончев - Стамбата, който се оказва негов кум по разказ на самия Мавриков в статия от 2012 г. в сайта “Блиц”.
Двамата продуценти обжалват решението на комисията, което по думите им ще отнеме около 5 години в съда и означава, че няма да има финансиране по тази сесия. Започнали са и инициатива за реформа на системата, при която заедно с други хора от гилдията да осветят всички слабости при финансирането на българското кино.
Васко Мавриков: Станислав Дончев не ми е кум. Колеги сме, работихме заедно при Маги Халваджиян
КАЛИНА КОСТОВА
- Г-н Мавриков, как ще коментирате казаното от Андрей Арнаудов и Иван Христов в подкаста им “Неофишъл”, че сте гласували да бъдат отпуснати милиони левове за финансиране на филми на режисьора Станислав Дончев - Стамбата, за когото се твърди, че е ваш кум?
- Първо е нелепо твърдението, че Станислав Дончев - Стамбата ми е кум. Ние сме колеги още от времето, когато работехме при Маги Халваджиян. Аз мога ли да спра това, което жълтите медии пишат?
Относно Иван и Андрей тук няма нищо тенденциозно. Какво да направя, че сюжетът на филма на Станислав Дончев ми е харесал? Адмирирам Иван и Андрей за това, че искат реформа в оценяването на филмите, защото от такава наистина има нужда. Може би трябва да си сменят банките и кадрите. Нямам нищо лично към тях, но не знам защо ме нападат персонално. Излиза, че аз съм виновен и съм черната овца.
- Досега били ли сте жури в Художествената комисия на Националния филмов център (НФЦ)?
- За първи път съм жури в тази комисия. Бях поканен. Спазил съм законите, по които се оценяват филмите. Сумата, която трябва да се изплати на 7-те членове на Художествената комисия за дейността, все още не е преведена. Но и да не я получа, това не е проблем за мен. Проектите на кандидатствалите се разглеждат, четат се сценариите, определя се какво финансиране ще бъде необходимо и може да бъде отпуснато. Всички филми заслужават да бъдат под светлината на прожекторите, но парите, които се отпускат, не стигат това да се случи.