Петър Стоянов: На 4 февруари 1997 г. последната дума не бе на посолствата
Отказах да дам втори мандат на БСП, защото това можеше да означава гражданска война, каза пред "24 часа" президентът в периода 1997 - 2001 г.
Яростни протести, а президентът трябва да връчи мандат - как се реши кризата
На 4 февруари 1997 г. преди 28 г. се случва драматично събитие, което променя хода на най-новата ни история. Новоизбраният президент Петър Стоянов отказва да даде на БСП мандат за ново правителство, след като предишното на Жан Виденов под напора на бурни протести е подало оставка.
"На въпросната дата в Гербовата зала на "Дондуков" 2 пред очите на десетки журналисти, пред камери и микрофони двамата лидери на БСП връчиха на президента Стоянов папка, в която фигурираше съставът на новото правителство на БСП с премиер Николай Добрев - така описва събитията Иван Ибришимов, секретар на президента, един от хората, които заедно с прессекретаря Нери Терзиева са заедно със Стоянов. - Имаше публика, имаше медии, но никой не чу думите "това е отказ" или нещо подобно. Президентът въобще не прие папката. По-късно стана ясно защо.
Няма да ви цитирам чл. 99 от конституцията – който се интересува – да го прочете и да обърне внимание на параграфите 1 и 4. Те обясняват фактите.
Всички мислеха, че Георги Първанов и Николай Добрев декларират отказ от намерението на БСП да продължи да управлява.
Нищо подобно.
В папката имаше премиер, заместници, министри.
Ако тогава Петър Стоянов беше приел документа, действията щяха да се развият по червеното петолиние: задължително по конституция внасяне на предложението в парламента, светкавично гласуване на правителството от страна на мнозинството на БСП и яростно непредсказуема реакция на стотиците хиляди по жълтите павета.
Де факто, макар и проформа, Петър Стоянов наруши конституцията, но не допусна кръвопролитие.
Държавникът победи юриста.
Великолепният му ход беше, че преди Първанов и Добрев да се отърват от стреса, той свика Консултативния съвет за национална сигурност. Там колективният разум надделя и двамата лидери на БСП бяха принудени да се откажат от намеренията си."
- Спомняте ли си все още 4 февруари 1997 г., г-н президент?
- Ще помня винаги тази дата – една от преломните дати в новата българска история. Страната се разтърсваше от масови протести.
Една седмица преди това бях връчил проучвателен мандат на БСП като най-голяма политическа сила в парламента да състави кабинет, но няколко пъти публично и категорично ги призовах да не го правят, за да не изправят България пред риск.
На 4 февруари обаче дойдоха с готов кабинет. Казано просто, не се отказаха от съставянето на второ правителство след оставката на Жан Виденов. Ако бях взел папката, трябваше да я занеса в Народното събрание за гласуване, където БСП имаше абсолютно мнозинство.
Протестиращите вече бяха толкова изнервени, че това щеше да прелее чашата на тяхното търпение. Отказах да взема папката и свиках след четири часа Консултативен съвет, вярвайки, че останалите политически лидери ще окажат също натиск, защото всички бяха истински изплашени от случващото се.
Така и се случи. Чак на този Консултативен съвет БСП се отказа от втори мандат и така се отвори пътят за нови избори.
- Вярно ли е, че още преди да се закълнете, група посланици на западни държави, са ви съветвали да дадете отново мандат на БСП, за да състави ново правителство?
- Да, малко преди клетвата
бях поканен в резиденцията на нидерландския посланик
и там присъстваха всички западноевропейски посланици, както и този на САЩ - г-жа Боулън.
Поздравиха ме за изборната победа, попитаха ме за първите ми стъпки и когато им казах, че категорично няма да допусна БСП да състави втори кабинет след този на Виденов, повечето от тях изразиха мнение, че това е много близо до нарушение на конституцията и аз като новоизбран президент юрист трябва да изпълня предписанията на основния закон и да дам възможност на БСП за втори кабинет.
- Това не беше ли някаква форма на натиск? Вие какво им отговорихте?
- Отговорих им, че втори кабинет на БСП може да означава и гражданска война, хората бяха повече от месец на улиците, напрежението беше огромно, а една гражданска война щеше да ни отдалечи фатално от основния ни приоритет, който бях декларирал по време на кампанията си - членство в НАТО и Европейския съюз.
Бях съвсем категоричен и в крайна сметка направих точно това, което бях решил. Много по-късно, когато награждавах посланик Боулън преди отпътуването ѝ, в речта си
тя спомена, че в един критичен момент сме били на различни мнения,
и както се изрази тя тогава: “Президентът взе правилното историческо решение”.
Посолствата на приятелските ни държави могат винаги да изразяват своето мнение, но отговорността за крайните решения винаги е на българските политици.
- А защо и досега се лансира тезата, че Георги Първанов и Николай Добрев са дошли при вас и просто са се отказали от съставянето на нов кабинет?
- Когато двамата влязоха в сградата в 11,30 ч сутринта, около нея имаше няколко хиляди протестиращи. Ако те бяха дошли с отказ, щях да изляза пред тях и да заявя: “Вие победихте, БСП се отказа”. И защо тогава да свиквам Консултативен съвет за 16 ч следобед? Много просто - защото нямаше отказ от кабинет.
Излязох пред протестиращите хора чак в 18,30 ч след Консултативния съвет. Тези моменти са запечатани от десетки телевизионни и други камери. Хората ликуваха. Кризата бе решена без кръвопролития и насилие.