Мирослав Попов: С Наталия Киселова сме заедно повече от 12 г., съвети не ѝ давам
Поява на второ, дори трето ДПС не е толкова лоша новина, казва политическият анализатор
Още акценти от интервюто:
- Оптимист съм, че ще има правителство. БСП може да участва с експерти - не толкова партийно обвързани, но които не крият левите си възгледи
- Фаворизирането на един или друг лидер, или кандидат за лидер в България е минало всички възможни граници
- Джендъризмът е идейно-политически феномен, аналогичен на вещерството през Средновековието
- Г-н Попов, за първи път в българския парламент официално има две ДПС-та, аларма ли е това за проблем в иначе толерантното българско общество?
- Появата на второ или дори трето ДПС не е толкова лоша новина за България. Етническите виждания и вот не може и не бива да бъдат монополизирани от една партия, която и да е тя. Както етническите българи са различни и гласуват за различни партии, така това трябва да важи и за останалите етноси.
- БСП също бе изправена пред сходни проблеми и минава през турбуленция, може ли да се завърне като силна лява партия на фона на разпокъсаното парламентарно представителство и обезверения електорат?
- Много години работя за това. Бъдещето на БСП, хубавото, дай боже, е свързано с нейното самоосъзнаване като българска национална партия, стояща в ляво-център. Това може да се случи с решения, които са актуални за цяла Европа.
Преди всичко, трябва повече социално-политически реализъм. Липсата на реализъм е проблем на днешната българска система и точно това доведе до фрагментаризирането й. Защото, когато не са ясни въпросите, по които трябва да работим, спорни са и решенията. Българските политици не мислят достатъчно съдържателно върху политиките.
В България фаворизирането на един или друг лидер, или кандидат за лидер е минало всички възможни граници. Преди да преценим за кого да гласуваме, трябва да знаем кои са позициите на човека, когото искаме да подкрепим. Такъв разговор липсва не само в БСП, а във всички основни партии.
- Настоящата председателка на НС доц. Наталия Киселова е ваша спътница в живота, дадохте ли ѝ някакъв съвет, преди да се кандидатира като депутат, а и сега, в качеството ѝ на шеф на парламента?
- Ние сме заедно повече от 12 години. През това време сме дискутирали всякакви въпроси, в това число и нещата, свързани с моята или нейната обществена дейност. Подкрепям я напълно. Не съм ѝ давал конкретен съвет, но стоя зад решенията ѝ.
- Работата на парламента беше блокирана дълго. Смятате ли, че ще се намери мнозинство за редовен кабинет? И на база на какви компромиси може да стане това?
- Не бих употребил думата компромис. Когато говорим за политика, говорим за договаряне, взаимни отстъпки и разбиране, че другият също има право. Когато медии или политическата среда се доминират от само от един фактор, тогава до компромис и разбирателство трудно се стига.
Но по-скоро съм оптимист, че правителство ще се състави. Ако не стане, причината ще са факторите, които не желаят и не искат България да излезе на един по-прав път.
- Трябва ли БСП да е част от този кабинет?
- Определено да, то ще бъде и самопроверка. БСП може да участва и с отделни представители, не толкова политическо обвързани експерти, но такива, които не се притесняват да изразяват политическите си пристрастия и не крият левите си възгледи.
- Вие правите и международни анализи. Една ера в Сирия приключи, Асад е в Русия, но сякаш точно Русия го предаде… До какво може да доведе смяната на властта в Сирия?
- Не трябва да гледаме на падането на режима в Сирия като на нещо случайно. Сирийският режим се опираше на възгледи от 60-те-70-те години на миналия век - за национална независимост и арабско единство. Нашият свят е нетолерантен към хора и политически сили, които търсят независимост.
Другият аспект предстои да се провери на практика - мисля, че в Сирия ще бъдат направени експерименти за реабилитация на радикалния ислямизъм, което дълбоко ме възмущава.
- Израел веднага преразгледа споразуменията си със Сирия и се опитва да извлече ползи от случващото се, не си ли отвори твърде много фронтове предвид ситуацията в Газа?
- Така е. Има една двусмисленост в позицията на Държавата Израел. От една страна, се самоизживява, основателно, като фар на просветата и модерността на новото време в региона, а от друга страна, използва методи, които европейският човек невинаги може да проумее и възприеме.
- Това цивилизационна разлика ли е, или политически избор?
- Подчертано политически избор и геополитически опит за пренареждане на света.
- Хага издаде заповед за арест за Нетаняху, има ли шанс да бъде арестуван?
- Не бих го нарекъл шанс, а голяма щуротия. Международният наказателен съд във вида, в който бе създаден, отразява предразсъдъци, свързани с последиците от войната в бивша Югославия. Те се опират на принципа, че винаги има само един виновник. А това не е така – при конфликтите по правило има повече от един виновник. Поддръжник съм на тезата за равната съотговорност, в случая на палестинците и израелците.
- Напоследък сякаш твърде много замразени конфликти се активираха, може ли военната конфронтация да прерасне в нещо още по-страшно?
- По време на Англо-бурската война преди 120 г. светът също не е бил много спокоен, така че да не се опияняваме от негативните новини, които идват. Те ще продължат да идват - светът търси своите нови равновесия. Те няма да се постигнат бързо и лесно, ако не се заложи на обективен и честен глобален разговор накъде върви нашият свят и какво искаме да постигнем като човечество.
- Има известен възход на крайнодесни формации, върви ли светът към връщането на концепцията за силна национална държава вместо влизането в наднационални съюзи?
- Последните 10 г. трасират реабилитацията на националната държава, макар тя никога да не е била разгромена идейно. Това е най-успешната форма на държавно съществуване, по-успешна е от империите, но има своите проблеми. Грешим, като си мислим, че може да оставим в миналото войните на XIX в. Нищо подобно, националните общности ще бъдат много траен елемент от нашето съществуване в близките няколко десетилетия.
- Върви ли в тази посока и Америка след избирането на Тръмп за президент?
- Още при първия му мандат това бе видно. Има редица позиции на Тръмп, към които се отнасям леко резервирано, но е прав в генералното си виждане, че светът се крепи на национални държави.
Тези национални държави трябва да се разбират, да търгуват помежду си, да печелят от сътрудничеството си, а не да си налагат санкции.
- Коя е най-голямата външна заплаха за България? Как може да се подготвим и да предотвратим това?
- Заплахата е да не се опитаме да мислим със здравия си разум.
Нашата Европа, която обичаме и искаме да сме част от нея, е продукт от Европейското просвещение. Смисълът му е рационализма, трезвата преценка на света, оттам изграждането на критично отношение към безобразията, с които се сблъскваме, и нуждата от обективен анализ на света. Главното днес е еврореализмът - Европа каквато е, а не каквато изглежда според някои документи или трактовки.
- Преди няколко дни Европейският съвет проведе заседание, чиито теми бяха разширяване, международни контакти, но и подкрепа за Украйна. Ще се пренареди ли европейският дневен ред?
- Европа има няколко пункта, по които трябва да преосмисли позициите си. Украйна не е главното, което Европа има да преодолява. Според мен има 3 други големи въпроса.
Единият е за миграцията - европейските държави преживяват любопитна, в някои случаи трагикомична история през последните 2 десетилетия.
Важен е и въпросът за ядрената енергетика, която е едно от най-добрите възможни решения на енергийния въпрос на човечеството. А в центъра на Европа се води истинска война срещу това. Важна е и темата за джендъризма, която схващам като идейно-политически феномен, аналогичен на вещерството през Средновековието.
- Гоненето на джендъри е като гоненето на вещици?
- Нагласите, които се формират срещу отрицателите на джендъризма, са нещо като за онези, нарочени за вещери.
Темата не започва с Истанбулската конвенция, а поне 10 г. по-рано. И се опира на някакво антимъжко разбиране за човека. В преамбюла на конвенцията се казва, че мъжът като физически по-силен се опитва да упражнява постоянно насилие над жената. Това е погрешно - мъжът, като види жена, има по-други мисли, а не първо да я набие. А насилие има под различни форми, не само от мъже.
CV
- Юрист по образование
- Експерт по етнически и религиозни въпроси
- Зам.-председател на Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет (2006-2009 г.)
- Многократно е бил член на Висшия съвет на БСП