Многострадалната ни съдебна медиация
Преди време с ужас констатирах, че в няколко определения, с които съм насрочил първите открити съдебни заседания по съответните граждански дела, вместо да насоча страните към медиация, съм ги напътил към медиТация. Както се оказа наскоро обаче, грешката ми е била „вярна".
Промените в Закона за медиацията и Гражданския процесуален кодекс бяха направени с публикуването в "Държавен вестник", брой 11 от 02.02.2023 г.
Те трябваше да влязат в сила на 01.07.2024 г., но с Решение № 11 от 01.07.2024 г. на Конституционния съд на Република България, обнародвано в "Държавен вестник", брой 57 от 05.07.2024 г., бяха обявени за противоконституционни. Същите действаха в периода от 1 до 8 юли 2024 г., но само формално, без да се прилагат на практика.
Всички със затаен дъх отброявахме часовете, минутите и секундите до настъпването на деня „Х" - 01.07.2024 г., когато щяхме да бъдем облени от животворната светлина на новото юридическо чудо - медиацията. То, като с магическа пръчка, щеше да разреши сериозните проблеми на гражданското и търговското ни правораздаване. Чакахме го като манна небесна, като истина, доставена ни свише, като Светия граал. Уви, така и не го дочакахме. Мечтата ни беше убита. Крилете ни бяха прекършени. Полетът ни към правните висини приключи още преди да е започнал. Не ни остана нищо друго, освен наистина да започнем да медитираме и да „ближем рани" в очакване на по-добри времена и на по-удачни и адекватни законодателни и политически решения.
Вашият скромен слуга, т. е. аз, също взе малко участие в подготовката на дългоочакваното, но неслучило се събитие, в качеството на член на комисията за подбор на съдебни медиатори в Съдебния център по медиация в Окръжен съд Благоевград /какво дълго и „тежко" наименование!/. Ще поднеса на взискателно внимание на читателите обзор на впечатленията си от въпросния подбор на местно ниво.
Първо, както е типично за нашия натюрел, всичко около комисиите започна да се случва в „12 без 5" - конституиране, попълване, стиковане, указания и т. н. Както се казва, непрекъснато тичахме пред приближаващия ни експресен влак, само и само да стигнем навреме до крайната гара. Процедурата се оказа доста сложна и изискваща жертви. Трябва да се подчертае, че тя се реализираше на родна почва за първи път и мнозинството от нас нямаше нужния опит. Налагаше ни се често да импровизираме и да вземаме важни решения „в движение" /както се пееше в един турбо попфолк хит - не бяхме безгрешни, но поне бяхме „истински"/.
Комисията ни се състоеше от петима членове: двама съдии от нашия съд, адвокат, експерт от Висшия съдебен съвет и експерт от Министерството на правосъдието. Всички освен мен бяха дами. За късмет, веднага се получи необходимата енергия между нас и работата вървеше, дето се вика, по мед и масло. За мен винаги е било голямо удоволствие да общувам с възпитани, културни и интелигентни хора, особено защото това ми се случва изключително рядко. Така беше и в настоящия случай. Обсъжданията в комисията се превръщаха в истинско интелектуално „пиршество" за моята незначителна персона, в което всеки се стремеше да даде най-доброто от себе си и да допринесе за общото благо.
Следва да се отбележи, че правилата за работата ни бяха доста пестеливо регламентирани в нормативната уредба. Когато не съзирахме текст, който да приложим, ние, двамата съдии, обяснимо започвахме да „теглим" към съответната съдебна процедура, която ни се струваше най-близка като дух и съдържание, а дамите от Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието споделяха опит от сходни административни производства, в които са участвали. Смея да твърдя, че намирахме добър компромис между двете тенденции и успявахме да стигнем до правилните решения. Тук трябва да се подчертае и че получавахме подробни указания от съответната работна група към Висшия съдебен съвет, но те идваха винаги в последния възможен момент /понякога буквално час-два преди заседанието ни/ и това често ни изправяше „на нокти". Като цяло имах чувството, че процесът по подбор се случва доста стихийно и че организаторите му и участниците в него нямат точна представа с какво са се захванали и как да стигнат до желания резултат без нарушения на правилата. Все пак, мисля си, че грешките ни са простени, защото бяхме „първопроходците" /много обичам тази „купешка" дума!/ и ни липсваше опит. Ако сега ни дадат да повторим процедурата, съм сигурен, че ще се справим много по-добре.
Представителят на адвокатската колегия е дългогодишен медиатор и беше най „в час" с нещата, но ми се струва, че на нас, останалите четирима, трябваше да ни се направи някакво предшестващо обучение по материята /никой не се е родил научен!/ - хубаво ще бъде да се обмисли този въпрос преди „завъртането" на следващата процедура по подбор, което, рано или късно, все някога ще се случи и медиацията ще стане част от нашия юридически живот.
Няколко думи и за писмените тестове. Те се състояха от общо 25 въпроса: 15 от затворен тип, 5 от полузатворен и 5 от напълно отворен. Тестът се считаше за преминат, ако се отговори успешно на 18 въпроса. Първите 15 въпроса бяха лесни /според мен/, следващите 5 - между лесни и трудни, а последните 5 - трудни, т. е. кандидатът можеше да се „издъни" на всички трудни въпроси, но въпреки това да премине напред. Това не ми се струва много удачно и справедливо. Трябва да се повиши делът на трудните въпроси, за да си проличи дали наистина претендентът е достоен за отговорната позиция, към заемането на която са насочени неговите въжделения. При отговарянето на лесните въпроси просто следва да оградиш нещо, което е вече написано, при средните въпроси - да допишеш дума или израз, обаче големият „майсторлък" си проличава най-вече тогава, когато трябва да разсъждаваш, отговаряйки на трудните въпроси. Там, както се казва, е „истината".
Не трябва да се подмине и обстоятелството, че някои въпроси бяха недостатъчно ясно формулирани, което затрудни както нас, така и кандидатите. Следва да се обърне внимание на тези детайли и те да бъдат „изчистени" преди стартирането на новата процедура, когато и да стане това. Винаги е хубаво нещата да се обмислят и подготвят предварително /както се казва в родната казарма: „Повече пот в ученията, по-малко кръв в боя!"/, а не да се тича пред вятъра, както се наложи да правим ние. Затова не трябва да се чака последния момент, а да има дълга и внимателна подготовка /каквато в случая липсваше/. Без подобна подготовка, няма как да бъдат постигнати добри, трайни и устойчиви резултати. Проверявам съм го на практика в моята съдийска работа - ако вляза предварително неподготвен в залата, вътре колегите адвокати буквално ме „разкъсват" с възражения, оспорвания и искания, а аз седя, въртя очите и се чудя как да изляза от „небраното лозе", в което сам съм се „набутал". Изводът е, че трябва много да се мисли, много да се предвижда и много да се работи предварително, за да се получи успешен край на начинанието.
С учудване констатирахме, че кандидатите за медиатори при нас са много малко, като дори след приключването на подбора ни останаха 3 незаети места. Нямам обяснение за този феномен. Едва ли проблемът е в парите. Заплащането, според мен, преценено спрямо времето и усилията, е добро. Може би разгласяването на процедурата е било недостатъчно или пък общественото очакване Конституционният съд да „отмени" медиацията е изиграло своята възпираща роля. Казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш?! Както и да е. Дано при следващото „завъртане на колелото" да има повече мераклии за тази отговорна и важна длъжност, за да не треперим ние дали ще можем да си запълним бройките.
За събеседването при нас останаха само дами. „Джентълмените" „окапаха" още на писмения тест. Проведохме хубави и съдържателни разговори с кандидатките. Отнесохме се изключително добронамерено към тях, както и трябва, като се опитвахме да разберем колко знаят, а не колко не знаят по материята, и накрая „пуснахме" всички, защото напълно го заслужаваха. Всички от тях бяха добре подготвени, имаха нужните знания, а някои вече притежаваха и добър опит като „частни" медиатори. Личеше си, че някои претендентки искрено харесват медиацията и ще вложат в нея „душа и сърце", което е изключително похвално, защото е ноторно, че когато „вградиш" себе си в това, което правиш, обикновено трудът ти се възнаграждава /ето аз, например, наистина влагам парченце от душата ми във всяка моя статия, а дали резултатът е сполучлив, ще отсъдят читателите, чиято присъда е най-справедливата/. В този смисъл ми е много болно, че всичките ни усилия - моите, на колегите от комисията, на кандидатите, на Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет - отидоха бадева /на вятъра/. За себе си съм убеден, че Конституционният съд можеше /и трябваше!!!/ да се произнесе много по-рано и да ни спести цялото това „приключение", през което преминахме. Голяма част от тежката правосъдна машина /във всички съдебни окръзи/ месеци наред се въртя на бързи обороти, а резултата накрая /с лека ръка и за пореден път, но не и за последен!/ го хвърлихме в кошчето?!? Докога ще настъпваме все една и съща мотика?!? Докога?!? Оти ги ручааме жабетата?!? КОЙ ще възмезди горките кандидати за претърпените неимуществени вреди, за болките в очите и главата от дългото четене и готвене за теста и събеседването, за притеснението дали ще се представят добре и ще „вземат изпита" и за унижението, разочарованието и срама от хвърлените „залудо" усилия, се питам аз и сам си отговарям - филанкишията/оня, дето духа. Както винаги става в милото ни и изстрадало Отечество, виновни, длъжни и отговорни няма никога и за нищо. За всичко ще се оправдаем със злата Съдба, която само нас следи и неизменно ни слага прът в колелата. Руснаците имат много удачен израз за подобни случаи: „Хотели лучше, получилась как всегда" /„Искахме /да стане/ по-добре, а стана както винаги"/. Така стоят нещата и при нас.
В заключение искам да наблегна, че вярвам в бъдещето на медиацията у нас, но не по всички дела. Според мен е подходящо тя да се предвиди като задължителна само за казусите от личен, близък или семеен характер - разпределяне ползване между съсобственици, спорове между етажни собственици, претенции между съпрузи /навремето имаше т. нар. „помирителни" съдебни заседания, а разводите се гледаха дори с участието на съдебни заседатели, колкото и това да е чудно за по-младите колеги/, между родители и деца, домашно насилие и т. н. Изобщо не я намирам за удачна в облигационни и търговски правоотношения, но това си е само мое мнение. Както би казал незабравимият Алеко през устата на Бай Ганьо, други хора, много по-учени от мен, ще се „изходят" по тези работи и не е нужно и аз да си „провирам гагата", още повече че, както изтъкнах и в самото начало на материала, бъркам медиацията с медитация...
Б.Р. Авторът е съдия в окръжен съд - Благоевград