Международният наказателен съд – още една жертва на 7 октомври
Заповедите за арест на министър-председателя на Израел и за бившия министър на отбраната, наред с една очевидно мъртва фигура от ръководството на "Хамас", представлява изопачен подарък за терористичната организация
През 1998 г., когато беше приет Статутът на Международния наказателен съд, ръководителят на израелската делегация, съдия Ели Натан, изрази надежда и опасение за неговото бъдеще. Като оцелял от Холокоста и дългогодишен хуманист, той се надяваше, че Съдът ще изпълни истински своята роля в прекратяването на безнаказаността за най-сериозните престъпления. Но, след като става свидетел на тревожното политизиране на статута на Съда по време на преговорите – включително умишленото включване на разпоредби, целящи конкретно да обособят и насочат вниманието към Израел – той се страхуваше, че целите на Съда ще бъдат изопачени за политически цели. Дори когато обяснява, че Израел за съжаление не може да се присъедини към такъв политизиран статут, Натан изразява надежда, че здравият разум ще надделее и Съдът ще "служи на възвишените цели, за чието постигане е създаден."
Четвърт век по-късно е ясно, че опасенията на съдия Натан, а не надеждите му, са се сбъднали. Вместо да прекрати безнаказаността за сериозни престъпления, издаването на заповеди за арест от Съда за министър-председателя на Израел и за бившия министър на отбраната, наред с една (очевидно починала) фигура от ръководството на "Хамас", представлява изопачен подарък за терористичната организация.
Не е изненадващо, че "Хамас" излезе с официално изявление, приветстващо заповедите за арест малко след решението на камарата. Това създава гротескно приравняване между убийците и изнасилвачите от 7 октомври и жертвите, защитаващи се от "Хамас", който се е заклел да извършва подобни кланета „отново и отново." Всъщност Съдът е надхвърлил приравняването, насочвайки обвинението за умишлено насочване на атаки срещу цивилно население към Израел, но не и към "Хамас", който освен кланетата от 7 октомври продължава да изстрелва хиляди ракети срещу Израел.
Издаването на заповедите също пренебрегва ключов принцип на статута на Съда – взаимно допълване. То предвижда, че Съдът може да има юрисдикция само когато местните съдилища са неспособни или не желаят да действат. Ясно е, че "Хамас" няма никакво намерение да разследва своите зверства. Напротив, той разглежда всяка цивилна жертва – както палестинска, така и израелска – като на перверзен успех. Израел, от друга страна, има строг правен ред, който многократно е доказал, че е способен и готов да разследва и наказва нарушения на международното право.
Ангажиментът на Израел за поддържане на върховенството на закона беше похвален дори от прокурора на Международния наказателен съд, когато той посети Израел след клането през октомври 2023 г. Той отбеляза, че „Израел има обучени юристи, които съветват командири, и стабилна система, предназначена да гарантира спазването на международното хуманитарно право."
Предполагаемите престъпления също така отразяват разрив с реалността. Заповедите обвиняват Израел в умишленото гладуване на жителите на Газа чрез налагането на „пълна обсада", но те не споменават над един милион тона храна, медицински консумативи и други форми на помощ, доставени с близо 60 000 камиона, дори когато Хамас продължава да държи над 100 заложници без връзка с външния свят, да изстрелва ракети срещу Израел и да краде помощта и доставките, предназначени за палестинците.
Трудно е да се избегне впечатлението, че прокурорът се е опитал да подкрепи решението си да настоява за заповеди и да замаскира тези несъответствия, като е препратил доказателствата към панел от „безпристрастни експерти." Съдът настоява, че предадените свидетелски показания и експертизи са „поверителни," но ако са били избрани според същите критерии като експертния панел, това поражда сериозни основания за безпокойство
„Безпристрастният" панел включва множество членове, които вече публично са направили осъдителни твърдения срещу Израел. Още по-тревожни обаче са областите на тяхната експертиза. Мнозина са представени като адвокати по правата на човека, но почти няма такива с опит във военните въпроси и законите за въоръжени конфликти. Резултатът е панел, който не можа да се справи с критичната задача да обсъди с военна експертиза какво е необходимо и допустимо в защита срещу продължаващи ракетни атаки и брутално държане на заложници. Ако такава експертиза беше включена в панела, тя щеше да представи много различна гледна точка, като тази на Джон Спенсър, ръководител на Центъра за изследвания на градската война към Института за съвременна война в Уест Пойнт: „Никога не съм виждал армия, която да предприема такива мерки за грижа за цивилното население на врага, особено докато едновременно се бие с врага в същите сгради. Всъщност, според моя анализ, Израел е приложил повече предпазни мерки за предотвратяване на цивилни жертви, отколкото която и да е армия в историята."
На конференцията на Международния наказателен съд през 1998 г. съдия Ели Натан изрази най-големия си страх за Съда – че той ще се превърне в „поредния политически форум, който да бъде злоупотребяван за политически цели от безотговорна група държави по тяхно политическо усмотрение." За съжаление, самият Съд току-що приближи тази тъжна прогноза една стъпка по-близо.
*Авторът е посланик на Израел в България