Проф. Корнезов казваше: Конституцията не е готварска книга, за да се пипа в нея с блажни ръце
В памет на големия юрист и политик проф. Любен Корнезов
Много хора го помнят. Приятели, колеги, юристи. За проф. Любен Корнезов студентите казваха – „Строг, но справедлив“. Неговият път по неравните стъпала на политиката бе стръмен и трънлив. Понякога опонентите му заставаха по-близко до него от партийните съмишленици, защото той винаги е бил жрец на правото!
Той воюваше за него със силата на аргументите и с авторитета на името си. Неговите пламенни слова от трибуната на Народното събрание още се помнят. И винаги отстояваше лявата идея, далеч от апаратните борби и наддавания.
С болка проф. Любен Корнезов, един от авторите на Конституцията, казваше – „Конституцията не е готварска книга, за да се пипа в нея с блажни ръце. Да се гори и разпродава на търг.“ И я наричаше “моето трето дете“.
Сега сигурно ни гледа отгоре ядовито и свива вежди, когато с ботуши преминават през нея случайни политически странници, които оставят кални следи.
Политик, съдия, конституционалист и учен с 18 книги в областта на конституционното право и гражданското съдопроизводсто. Той винаги подчертаваше, че Наполеон ще се помни не с неговите спечелени и загубени битки, а с Code Civil - първата съвременна кодификация на гражданското право в историята на правото, позната като Наполеонов кодекс.
За проф. Корнезов политическият дебат винаги беше бойното поле на идеи. Понякога дори силно ожесточен, но в името на правото. Защото сблъсъка на идеи е по - силен от сблъсъка на оръжията.
За него нямаше по-висша ценност от правосъдието! Именно тогава хората разбират, че държавата застава зад тях, че тя им гарантира справедливост. Воюваше за правото с пламенните си парламентарни речи и се бореше за демократичните идеи със своята гражданска доблест.
Нека днес, пет години след неговата кончина, се преклоним пред един от бащите на българската държавност, на онези, които оставиха вечната диря на своя професионализъм и родолюбие в изграждането на съвременна България.
Помним те, Професоре!