Духът на истинската археология е жив, въпреки всичко!
Няма да е пресилено ако кажа, че това лято премина под знака на политическите терзания и успехите на археолозите. Една от най-гледаните национални телевизии посвети половин час от прамтайма си за най-новите сензационни открития на „тайните на българските земи". А във фокуса на предаването бяха основно т. нар. приоритетни обекти, финансирани от българската държава чрез специална бюджетна програма за развитието на културно-историческия туризъм у нас. Ще ги припомня на българската общественост, макар те вече да са достатъчно известни: античния Хераклея Синтика край Петрич, скалния град Перперикон край Кърджали, античния и средновековен Мисионис до Търговище, римската провинциална столица Рациария край Видин и праисторическото селище „Солниците" до Провадия.
Едва ли е нужно да споменавам за първите три обекта, защото те през цялото време бяха на първите страници. Новината за двете запазени антични статуи, открити в клоаката на Хераклея Синтика, обиколи света и бе отразена от стотици медии. За Перперикон се говореше непрекъснато по време на най-голямата кампания в историята на четвъртвековните му проучвания, като наскоро бе оповестено откриването на „свещена зона" от езически храмове, подобна на Area Sacra в древния Рим. В Мисионис пък излезе една от най-добре запазените крепости по нашите земи, чиито оригинално съхранени стени достигат 5 м височина!
Леко встрани остана уникалният античен град Рациария - един от най-перспективните археологически обекти в страната с огромно значение за икономиката на изостаналия Северозапад чрез развитието на културно-историческия туризъм. Древният град нашумя печално през 90-те години на миналия век след мащабното му разграбване при иманярски попълзновения. Още през 70-те години на ХХ в. на Рациария е направено пълно въздушно заснемане от италиански и български археолози. При него се добива много важна информация за намиращите се под земята архитектурни руини от древния римски град. Разкопките започват още преди 1989 г., когато там работи българо-италианска археологическа експедиция. Най-важното археологическо откритие тогава е проучената резиденция на провинциалния управител на римската провинция Крайбрежна Дакия от IV-VI в. В Рациария са намерени многобройни архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи с надписи и цели саркофази, които са много изящни и се отличават с високи художествени качества.
При авиационните облитания от миналия век са забелязани останките от грандиозни обществени бани (терми), сравними само с подобни комплекси във Вечния град - столицата на Римската империя. Началото на тяхното разкриване обаче е сложено от археолога Здравко Димитров през 2020 г., когато той започва разкопки с неголеми средства. Огромният тласък на проучванията идва през 2021 г., когато Рациария е включена в списъка на петте приоритетни обекти с целево финансиране от бюджета. Благодарение на държавната помощ разкопките там се превръщат в мащабна кампания.
С информацията от въздушните снимки през 2020 г. вече е известно, че термите на Рациария са от т. нар. „императорски тип". Но именно широките разкопки от 2021 г., повторени с още по-голяма сила през 2024 г., дават изумителни резултати. При тях са разкрити части от обширния двор на обществените бани, както и отделни помещения – студеното (фригидариум), съблекалнята (аподитериум), магазини, вестибюли, части от палестрата. Хронологията на комплекса обхваща основните периоди в историята на Римската империя - епохата на Принципата (I-III в.) и на Домината (IV-VI в.) След разрушителните нашествия на хуните от V-VI в. огромните терми на Рациария са били превърнати в жилищен квартал, от който археолозите откриват значителни останки. А в периода от края на IV и през първата половина на V в. във вътрешността на преустроените терми на римската колония дори е издигната голяма християнска трикорабна базилика. Вероятно става дума за главната църква на новоучредената епископия на римската Рациария.
Още през 2021 г. археолозите откриват над 20 огромни архитектурни детайли - бази, колони, полуколони-стълбове, капители и корнизи от ерата на Принципата. Отделните помещения на императорските терми на Рациария са огромни по размери, за което свидетелстват впечатляващите междинни зидове. Те са широки по 2,5-3,2 м., което ги прави по-масивни дори от крепостните стени на римските градове. По време на разкопките са разкрити и значителни части от водопроводната и канализационната система на комплекса.
В рамките на тримесечните разкопки през 2024 г. археологическият екип успява да разкрие още цели два декара от площта, на която са разположени термите, и да проучи както плана на архитектурната структура, така и етапите на неговата история. В края на разкопките са отчетени над 1500 намерени находки, сред които над 1200 златни, сребърни и бронзови монети от периода от I до края на VI в., както и десетки други артефакти. Но нека дам думата на откривателят на термите, доц. Здравко Димитров:
„Изграждането на термите започва в първата половина на III в. и продължава до средата на втората половина на IV в., когато баните са трансформирани в раннохристиянска базилика – подчертава той. - В този период става голяма промяна в религията – езическите култове вече са изоставени и в Рациария се създава епископски център. Има сведения, че един от епископите на Рациария - епископ Силвестър, участва в прочутия Сердикийски събор през 343 г. Една от църквите е върху развалините на римските императорски терми. Последният етап е след хунските нашествия, когато комплексът е напълно разрушен и изоставен, а през втората половина на V и VI в. той е превърнат в малък квартал от жилищни сгради".
Археологически открития през тази година бяха направени и на други обекти. За нови находки четяхме буквално всеки ден, но сред тях блести съкровището, намерено от Даниела Агре в землището на тополовградското село Капитан Петко войвода. Там археолозите разкопават погребението на тракийски аристократ и високопоставен воин на римска служба. За неговия ранг се съди от разкритите находки – златна огърлица, златна диадема, златен пръстен, нож, украсен със златни елементи и полускъпоценни камъни. Край благородника са поставени множество оръжия – меч с ножницата му, различни видове ножове и копия, ризница. До него пък е погребан бойния кон, чиято сбруя е украсен със златни апликации.
Постиженията от 2024 г. навеждат на определени размисли. Мнозина помнят големия „бум" в българската археология от първите години на новото хилядолетие. Тогава откритията от световно значение следваха едно след друго. Георги Китов разкри гробниците при Старосел, Александрово и Казанлък, а аз започнах проучванията на великия скален град Перперикон и светилището на Орфей при Татул. Даниела Агре блесна със съкровищата от Златиница и Синеморец, а Мартин Христов намери златото от Дъбене. Социологическо проучване от този период постави в общественото одобрение откритията на българските археолози веднага след тогавашните сериозни постижения на българския футбол.
За съжаление през следващите години някак затънахме в институционални боричкания и бюрокрация. Широката публика не знае, че зад откритията се крие тежка бумащина, като за да се получи разрешение за разкопки е необходимо издаването на почти 20 документи. Половината година на българските археолози преминава в писането на често напълно безсмислени отчети. Прочутата българска завист също потисна жестоко порива от първото десетилетие на новия век. А през 2008 г. от този свят си отиде Георги Китов, който бе символ на будния археологически дух и стремежа към нови открития. Ето защо е така важно горещото и плодотворно лято на 2024 г., показало, че въпреки всичко духът на българската археология е още жив. А създаването на програмата за приоритетните обекти дава нов тласък на нейното развитие. Нали сме сред трите страни в Европа с най-много археологически паметници. Нека покажем на света, че сме готови да носим тежката царска корона!