Рекордните 130 г. е живял мъж в село до Мездра, доказват го смъртен акт и надгробен камък

15.11.2024 18:16 Елица Чупарова
Гл. ас. д-р Росен Гацин с родословното дърво на рода на 130-годишния мъж СНИМКИ: Румяна Тонева
Един от родствениците разглежда изложбата.

Българин, доживял 130-години, може да се окаже най-дълголетният човек, живял някога. Това откритие прави гл. ас. д-р Росен Гацин, който представи авторската си изложба “Кодове на идентичност” в Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Изложбата е посветена на генеалогията. Основният акцент в нея е 130-годишният Йончо Цолов, който е най-дълголетният българин, установен досега.

Екипът на д-р Гацин ще направи опит да докаже, че Йончо Цолов е и най-дълго живелият човек и в света.

Рекорда сега държи 122-годишна французойка

Мъжът е живял в село Лик, община Мездра. Според намерените досега данни е роден през 1777 г. и е починал на 9 януари 1907 г., което е доказано от смъртния му акт.

“Най-важното е, че представяме снимка на надгробния паметник на човек, живял 130 години. Освен него сме изложили и смъртния му акт, съставен през 1907 г., както и родословно дърво на столетника”, каза д-р Росен Гацин.

Тези 3 доказателства дават основание на д-р Гацин и екипа му да обявят откритието си за напълно достоверно. През лятото на 2024 г. по време на теренна експедиция те намират надгробния паметник на Йончо Цолов, а след справка в кметството на родното му село получават и официалния документ за смъртта му.

В момента се правят

преводи на османски регистри,

от които може да се получи допълнително потвърждение.

Синовете на Йончо също са столетници, доживели до 103 и 106 г., бащата надживява и двамата.

“Все още проучваме какво се е случило със съпругата му. Откритието ни е от септември и има много интересни факти, които предстои да разкрием. Надяваме се, че това е още една история, която скоро ще успеем да разкажем”, допълва ученият.

В изложбата са включени родословни дървета и снимки на стари фамилии, оставили трайна диря в историята на България. Сред тях са сведения за рода на Мина Горанова - жената, на която поетът и революционер Христо Ботев посвещава стихотворението “До моето първо либе”. Мина е втора братовчедка на поета и майка на актьора Сава Огнянов. Наследници на родовете също бяха на изложбата.

Една от основните ѝ идеи е да предостави възможност да проследят семейни връзки и истории като част от родовото и културното наследство на България. Създателите искат да вдъхновят повече хора да открият и да съхранят връзката със своето минало. Изложбата може да бъде разгледана в Националния антропологичен музей до края на януари 2025 г.

Други от От страната и света

С евтини дронове камикадзе Иран пробва да измори военната машина за милиарди на САЩ

Военни на режима рисували фалшиви цели по земята, за да хаби врагът ресурси Иранските дронове камикадзе се оказаха проблем за САЩ и съюзниците им, които имат технологичното предимство във военния

За по-големи за социално осигуряване втори пенсии избираме от 3 вида фондове от 2027 година (Графика, обзор)

Най-сетне депутатите промениха Кодекса за социално осигуряване Размерът на средната трябва да надхвърли 760 евро с въвеждането на мултифондовете Ако не избереш сам

Армията е усилила въздушната охрана, а службите следят да няма “румънски сценарий” на вота (Обзор)

И вторият Съвет по сигурност заключи, че не сме пряко застрашени. Този път партиите поканени в МС, но не останаха доволни България не е застрашена директно от военните действия и не е страна в

Ердоган към Макрон: Турция полага усилия за дипломация и връщане към преговорите с Иран

Турският президент Реджеп Ердоган заяви в телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, че страната му приема с тъга новините за цивилни жертви

42% по-малко цапащи коли тази зима в центъра на София, но нарушители пак влизали - 130 хил. (Обзор)

Наполовина спаднали дните с превишение на нормите за фини прахови частици 130 000 нарушения на забраната за цапащи автомобили да навлизат в малкия ринг в София са регистрирани от 1 декември 2025 г

>