Георги Крайчев, открил антична статуя във Варна: Такива находки често отиват на черния пазар
- Веднага организирах пренасянето й до музея с наш камион с кран. Шофьорът толкова се вълнуваше, че караше с 15 км/ч, за да не я нарани
- Мълвата стига бързо до разни хора - нещата са сериозни, става дума за много пари, казва бизнесменът
42-годишният Георги Крайчев е строителен предприемач, роден и живее във Варна. Възпитаник на Икономическия университет във Варна. От 20 години се занимава със строителство на сгради и съоръжения, последните 10 от тях работи изключително в архитектурния резерват "Одесос".
Крайчев страни от медийни изяви, но беше любезен да говори с "24 часа" за уникалната находка и страстта си към археологията.
- Г-н Крайчев, всички говорят за статуята на Гай Марий Хермоген, открита във ваш обект. Вие сам организирахте пренасянето й в археологическия музей във Варна.
- Археологическите находки не са на инвеститора, те принадлежат на града, на поколенията, те са национално богатство. Просто изпълних гражданския си дълг, археологията е моята страст. Това е моментът, в който всеки взема своето решение съобразно ценностната система и морала си.
Находката е наистина уникална, подобна не е откривана във Варна, една от археоложките от музея се насълзи от вълнение когато статуята се разкри напълно.
- Разкажете как се случи всичко?
- Статуята бе открита от багериста, който работеше в строителен обект, в който съм инвеститор. Аз бях зад оградата, когато колегата ми Даниел Димитров ми се обади, че багеристът се е натъкнал на нещо и аз веднага влязох.
Подаваше се само част от статуята в пясъка - в най-ниското място, където никой не очакваше да има нещо подобно, но разбрахме, че е статуя. В първите 30 секунди не знаехме как да реагираме, бяхме шокирани и тогава се обадих на археолога Васил Тенекеджиев.
Археолозите пристигнаха в рамките на 20 минути.
След като я разкриха напълно веднага ни стана ясно, че е нещо наистина уникално, всички изпитахме огромно щастие.
Благодаря много на Даниел, защото такива находки са примамващи и често завършват на черния пазар за антики.
Много мои колеги биха скрили подобна находка. Веднага организирах пренасянето й до музея с наш камион с кран. Шофьорът толкова се вълнуваше, че караше с 15 км/ч по целия път, за да не я нарани.
- Каква беше реакцията, получихте ли обаждания, благодарности?
- Да, много хора ми се обадиха, едни ми благодариха, други ме поздравиха и разпитваха, някои даже ме обявиха за луд.
Казах името си, защото е важно да се говори за това и искам всички да знаят какви невероятни хора работят в археологическия музей във Варна и как бранят находките в стара Варна.
Статуята е уникална и съм щастлив, че това се случва в нашия град. Вероятно голяма част от моите колеги нямаше да се обадят и щяха да я скрият. Беше късмет, че ние бяхме там.
- Какъв е процесът на контрол върху старинните находки в сърцето на Варна, разкрити при строеж?
- Хората не знаят колко е стриктно всичко и как законът и разпоредбите понякога демотивират предприемачите да запазят и предадат откритите находки. За строителни обекти, които попадат в архитектурен или археологичен резерват, се спазват строги процедури.
Предприемачът е длъжен да сключи договор с музея, чиито специалисти са на терен докато текат дейности по изкопните работи. На терен, рамо до рамо с багеристи и работници, копаят археолози. Често със седмици и месеци - на ръка. За да се убедят, че няма нещо ценно, закопано в земята, да се скрие или унищожи.
Това струва много време, пари и нерви на строителя. Аз винаги спазвам всички закони и наредби в работата си, независимо, че ми струва много.
Всички проекти в тези зони, както и в охранителната зона в района на "Погребите", където през 80-те години е намерено съкровище, се съгласуват с Министерството на културата и те задължително минават през режим на спасителни археологически разкопки.
- Колко време отнема всичко това?
- Процесът трае поне една година, понякога две и повече години, краят на разкопките не е всичко. Независимо дали се установи че има археология, се прави комисия, която се назначава от Министерство на културата, издава се протокол за приключили разкопки и освобождаване на обекта и чак тогава ние можем да продължим с процеса по одобряване на проекти за сградата, които внасяме отново за съгласуване в Министерството на културата.
Едва след това ги представяме пред общината за разрешително за строеж. Не можем да започнем да строим преди приключени разкопки. Това отнема около година.
- Какво се случва, ако се открие нещо ценно, което не може да бъде извадено, като стена например?
- Възможностите са различни. При друг наш обект, в който намерихме археология, имаше решение за експониране. Променихме проекта, направихме цял подземен етаж, който първоначално не беше предвиден.
Така всеки може да влезе и да види намерения обходен канал на античния Одесос. Цели две години проектите са одобряваха в Министерството на културата. Две години всичко беше замразено, отделно инвестирахме много средства за изграждането на този етаж.
Това демотивира инвеститорите да пазят находките, първото нещо, което си мислят е: Колко време ще ми отнеме това? За мен археологията е много по-важна от всичко материално, от всичко останало. Сградите - паметници на културата са голямата ми страст.
- Какво друго сте намирали при разкопки за строеж?
- Във всеки парцел има нещо, в друг имот окрихме 60-80-сантиметрова статуя на жена. Тя е в музея. Проучванията около появата и показват, че е имало езически храм.
- Стигат ли благополучно до музея всички ваши находки?
- За съжаление - не. Неотдавна намерихме делва, която беше наполовина закопана в ската и археолозите не можаха да я извадят, само я почистиха.
На другата сутрин я намерихме счупена на парчета - някой е влязъл през нощта с надеждата да намери вътре злато или нещо друго ценно. Тя се виждаше от улицата, затова вече заграждам плътно обектите, за да не се вижда нищо през оградата.
Обикновено мълвата за намерени находки се разпространява много бързо, има хора, които само с това се занимават. Както и в случая със статуята, докато решим как точно и какво да правим, информацията беше стигнала до определени кръгове.
Нещата са сериозни, става въпрос за много пари.